"Каталуня като втора Куба" - може ли Барселона да обедини испанските националисти

"Каталуня като втора Куба" - може ли Барселона да обедини испанските националисти

© Associated Press



Покрай кризата в Каталуня испанците преоткриват "националното" като част от идентичността си, но у други то изостря или изважда на бял свят крайни форми на национализъм.


Подобни наблюдения споделят анализатори в страната, с някои от които "Дневник" разговаря и чиито мнения публикува в първата част на "Възражда ли се крайната десница в Испания". Каква обаче е причината за видимата промяна, ако изобщо я има, и до какво ще доведе тя? "Дневник" предлага мненията по въпроса на изследователи и представители на ултранационалистическа партия във време, когато в Испания не са изключени предсрочни избори, а европейските догодина може да донесат изненади.


Означава ли отскоро развяващото се испанско знаме по прозорците възраждане на национализма, или е просто желание за защита на испанското единство? Отприщва ли Каталуня вълна в другата крайност, или само събужда нагласи, които според някои експерти отдавна е част от испанската политика, но просто не успява да се прояви на изборите? Експертите, с които "Дневник" разговаря, смятат, че отговорът е "не". Национализмът, за чиито твърди характеристики те говорят с известна предпазливост, обаче и според тях е свързан с кризата в една от найбогатите автономни области.




Според журналиста и експерт по политическа комуникация Карлос Ернандес не е вярно, че в Испания не е имало ярки крайнодесни настроения в последните 30 години (въпреки левите си възгледи той дори смята, че подобна партия е нужно да се обособи на политическата сцена, за да може те да се канализират) - просто са прикрити под "чадъра" на Народната партия, с част от чиито политики се идентифицират, а и това е електорат, от който премиерът Мариано Рахой, а и неговите предшественици начело на партията, са имали нужда.


Политологът от Барселона Шавиер Касалс не вижда връзка между спорадичните шествия на крайнодесни групи като "Огар сосиал" през последните месеци и чужди "дълги ръце", за които говорят някои испански медии и политици. За него причината е много по-проста: испанският национализъм така или иначе възниква в противопоставяне на каталунския национализъм, макар и преди 120 години. "През 1898 г. във войната Испания губи Куба. Войниците, върнали се в Испания и пристигнали в Каталуня, виждат, че вече има силно каталунистко и регионалистко движение и мислят, че Каталуня може да стане втора Куба. Ултранационализмът е просто съпротива срещу това - както в началото на века, така и през 20-те години и по време на Втората република (през 30-те години - бел. ред.). Сега, когато има заплаха да бъде "ампутирана" Каталуня от Испания, логично е хората да излязат на улицата."


Изключение от този силно "каталунски" порив, за който говори изследователят, изглежда се намира единствено във франкизма, който също се опитва да асимилира каталунското в публичното пространство. На изборите през 1979 г. партията "Нова сила", по-късно свързана с редица терористички актове, печели 384 000 гласа и един депутат. На това носталгично ниво е останала сегашната крайна десница в Испания и не може да бъде състезателна, смята още Касалс.


"Каталуня като втора Куба" - може ли Барселона да обедини испанските националисти

© Reuters


"Няма нужда от никакъв олигарх"


През януари в. "Ел паис" писа, че "руската пропаганда" - намесвайки името на приближения до Владимир Путин Константин Малофеев - създава сайтове, които се ползват и от испанската крайна десница и ангажира партии от тази част на политическия спектър из цяла Европа чрез фонд "Василий Велики" (действително "Катехон", един от известните подобни портали, има издания само на няколко езика и испанският е между тях). От месеци испански изследователи - свързани или не с правителството - предупреждават, че Русия всява напрежение чрез пропаганда около кризата в Каталуня. За споделящите тази теза испанци изглежда очевидно, че Москва "дърпа конците" и това особено подозрително по време, в което в Испания, страна без силна националистическа партия от поне 30 години, крайната десница извисява глас. Партията "Вокс", от която е и един от главните испаноезични автори на "Катехон", дава Каталуня за пример, който обяснява защо Испания трябва да се централизира и да дава пари за образование и здравеопазване, а не за автономия.


Според Касалс "руската пропаганда" няма отношение към случващото се в Испания. "Националистическата мобилизация има век история. Испанският ултранационализъм започна в Каталуня в началото на 20 в. Новините и съобщенията, които биха могли да създадат Русия, руските хакери - нямат никаква важност," казва Касалс и има предвид както крайнодесните извън Каталуня, така и сепаратистите, които искат отделянето на автономната област (и които всъщност се състоят от две леви партии и "умерени националисти").


В България "руската връзка" изглеждаше като истинска екзотика, след като в публикацията на "Ел паис" и други издания се появи името на Константин Малофеев – приближен до президента Владимир Путин бизнесмен, който проявяваше интерес към TV7. Касалс обаче отхвърля всякакви подобни страхове. "Без да има никакъв олигарх, мобилизацията е съвсем спонтанна. Част от нея не идва от никоя група. Това, което засега е сигурно, е, че тя се случва сред общности, които са социологическо малцинство."


Попитан за позициите на партията по отношение на Русия, лидерът на "Вокс" Сантиаго Абаскал обясни за "Дневник": "Не знаем дали Русия използва Каталуня, за да дестабилизира Испания и Европейския съюз. Това, което със сигурност ние е ясно, е, че, никога няма да сме инструмент на никоя велика сила или чужда група. И, честно казано, "Вокс" няма нужда от (руския президент Владимир) Путин, за да защити идеята за обединена и силна Испания, готова да отвърне на враговете си.


За Хосе Фернандес Албертос вълната, предизвикана от каталунската криза, не е толкова към "национализъм", нито към крайнодесни идеологии. Става дума за по-силни предпочитания към нов "териториален модел" и "по-малка централизация" на Испания - със сигурност както в управляващата Народна партия, така и в "Граждани" и дори сред редиците на социалистите. Това вероятно ще се отрази и на умерените партии, които "ще са по-малко толерантни към идеи за децентрализация, отколкото бяха през последните години, и ще затрудни преговорите с Каталуня, казва анализаторът.


А ако има избори?


Наблюдатели на испанския политически процес приписват неуспеха на крайната десница не само на "заместващата" функци на Народната партия, но и на лоша организация и на спецификите на испанската избирателна система - която изисква добри резултати на ниво избирателни райони и дори на национално ниво партията да е надминала бариерата, са важни резултатите на листите ѝ по места. Потенциалът на такива организаци обаче не бива да се подценява. Достатъчно е да се припомни какво се случи с партия "Вокс", която на изборите за Европарламент през 2014 г. получи над 220 000 гласа и тъй като листата беше единна за цяла Испания, се размина с евродепутатско място само заради високата активност, която създадоха новите национални политически играчи, "Подемос" и "Граждани". През 2016 г. те получиха само 40 000 бюлетини.

От "Вокс" обаче смятат, че каталунската криза е дала нов импулс на основните им искания - по-малко децентрализация и повече разходи за "по-важни" (включително социални) пера. Организацията на практика започна "нов живот" покрай събитията в Каталуня и опитва да е на гребена на вълната - след решението на съда да не пусне уволнения вицепремиер Ориол Жункерас от затвора официалният профил на партията написа, че то "е най-добрият подарък на Влъхвите за демокрацията, правовата държава и Испания". Причината беше, че решинието съвпадна с празника на влъхвите.


За партиите, подкрепящи независимостта на автономната област, "Вокс" само налива масло в огъня и подсилва твърденията, че отговорът, който дават властите в Мадрид, е "франкистки". Открито агитиращото за отделяне издание "Ел насионал" например обичайно изтъква, че "Вокс" е "активна част от откритата кампания срещу независимостта във Върховния съд".


На пръв поглед "новият политически проект", който ще представи лидерът на партията Сантяго Абаскал в четвъртък, е просто опит да се използва инерцията на каталунския проблем докрай. Критиците на партията се шегуват, че тя, отвъд защитата на "традиционните испански ценности", силния консерватизъм и централизъм, периодично прибягва до едни и същи теми като автономията или "испанския характер" на Гибралтар, за да набира популярност, и сега просто вижда нов шанс за промяна.


От "Вокс" обаче може и да осъзнават, че Испания се намира в особен политически период и е на прага на голям изборен цикъл. "Възможно е да има предсрочни избори, ако управляващите в Страната на баските не одобрят бюджета за тази година," казва политологът Шавиер Касалс. А те може и да не го одобрят, защото обвързаха решението си с развръзката на кризата в Каталуня. "Един вот с въпросителен знак, а след него имаме местни и европейски избори. Може да има движения на политическата карта, които се предсказват трудно."


Промяна на нагласите


Абаскал отказа да даде подробности за проекта, който ще представи вдругиден. Той обаче каза, че "Испания върви към повече национален суверенитет за сметка на чужди влияния... (и) на егоистични претенции на сегашните политици от автономните (области), а и по-надеждна икономическа система, където политическото прахосничество няма да се случва."


Няма ли обаче потенциалното премахване на автономиите, което иска крайната десница, само да нажежи напрежението с Каталуня, Страната на баските, а и други области, които десетилетия наред получават бюджети от централното правителство? За "Вокс" по-важно е какво мислят потенциалните избиратели. Абаскал отговаря с проучване на института "Елкано", според което 21% от испанците са искали испанска държава с единно правителство, без автономни области, през ноември 2017 г. През ноември 2015 г. делът им е бил 9%. Макар най-много респонденти (почти една трета, 34%, преди два месеца, и 40% прези 2 години) да са предпочели запазване на "статуквото" със 17 автономни области, изглежда много партии - и то не само сред крайните националисти - в Испания ще са готови да се възползват от новите нагласи в обществото. Независимо кога са следващите избори.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на xm...
    xm...
    Рейтинг: 3080 Любопитно

    Хм ...?
    Втора такава статия за тази седмица ...

    Какво става в Испания?
    Дон Рахой забърка голяма каша, оплете се като пате, та подгряват публиката за някакъв нов "проект"?

  2. 2 Профил на gozambo
    gozambo
    Рейтинг: 3205 Неутрално

    Какъв е тоя испански национализъм, какво е това нещо, къде дреме глобалисткият ЕС?

  3. 3 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 2972 Неутрално

    До коментар [#2] от "gozambo":

    Птай българските патрЕоте и македонски войводи от Русе, що е то национализъм, патриотизъм и има ли почва в ЕС.

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  4. 4 Профил на libertariansky
    libertariansky
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Puigdemon като втори Хитлер. Голямата уста. Говори за демокрация, без да знае какво означава. Загуби изборите, но продължава да драпа за президент, със заплата плащана му от испанското правителство.

    Give me Liberty Or Give me Death !
  5. 5 Профил на libertariansky
    libertariansky
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Viva España y viva el Rey!

    Give me Liberty Or Give me Death !
  6. 6 Профил на Мария
    Мария
    Рейтинг: 1313 Любопитно

    Куба? Хаха. На испански има един израз “Más se perdió en Cuba“ (повече загубихме в Куба), който в Испания използват за самоуспокоение, че не са толкова зле, поне това или онова имат и други подобни лузерски мантри.

  7. 7 Профил на Мария
    Мария
    Рейтинг: 1313 Любопитно

    Иначе, благодарности за публикацията.

    Испанският национализъм е изкуствено творение, също като държавата Испания, която е механичен сбор от често противоположни и поради това несъвместими общности. Досега са се обявявали само срещу Наполеон, срещу Каталуня и около Цар Футбол. Това е като Югославия, но в ЕС и НАТО.

    А в момента цялата испанска държава е впрегната да попречи на Пучдемон (1 бр.) да влезе в Испания. Е, кой е смешникът?

  8. 8 Профил на Мария
    Мария
    Рейтинг: 1313 Неутрално

    Уфф, корекция: “обявявали” да се чете “обединявали”.

  9. 9 Профил на MyTwoCents
    MyTwoCents
    Рейтинг: 629 Неутрално

    Централната власт в Испания все повече живее изолирана в собствен свят и отказва да приеме реалностите. Това постепенно (или пък рязко) ще ги изхвърли от политиката. Продължават да се държат имперски с автономиите като с васали.

    Пък и кралят макар и да смекчи тона в коледното обръщение, така се изцепи с речта си при референдума, че отвори рани, които трудно ще заздравеят и допълнително наля вода в мелницата на републиканците.

    @)----,--'--
  10. 10 Профил на posledno10
    posledno10
    Рейтинг: 395 Весело

    И наааай-сетне в "Дневник" бе открита връзката между събитията в Каталуня и историята на кубинската независимост:)) Аз от лятото ги обяснявам тези неща, ама кой, кой да чуе.
    #умряциганкатадетомехвалеше #азналивиказах :)))

  11. 11 Профил на libertariansky
    libertariansky
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Булгаристанци засрани. Хич представа си нямате от политическия живот в Европа. Пучдемон е престъпник, заедно с всички от неговата партия. Затова ще бъде тикнат на топло и пребит като куче.

    Give me Liberty Or Give me Death !
  12. 12 Профил на MyTwoCents
    MyTwoCents
    Рейтинг: 629 Любопитно

    връзката между събитията в Каталуня и историята на кубинската независимост
    —цитат от коментар 10 на posledno10


    И флагът идва директно от Куба, където се е помещавал първия кръжок по съвременна каталунска независимост

    @)----,--'--




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK