Русия влияе на Македония чрез офшорни фирми и слаби медии, сочи доклад

Президентите на Македония и Русия Георге Иванов и Владимир Путин.

© Associated Press

Президентите на Македония и Русия Георге Иванов и Владимир Путин.



Руските интереси в Македония може да са пренебрежимо малки в сравнение с други държави на Балканите, но Москва присъства чрез офшорни инвестиции, стратегическо положение в енергетиката и продължила години наред кампания за влияние в страната. Това се твърди в доклад на Центъра за изследване на демокрацията, публикуван като част от серия текстове за руското икономическо и друго присъствие в тази част на Европа.


Докладът със заглавие "Оценка на руското икономическо присъствие в Македония" отчита ролята на Русия като "политически играч в Македония" след изборите от 2014 г. Тогава след бойкот на парламента от страна на Социалдемократическия съюз (СДСМ), скандала с подслушваните разговори на управляващите (които доведоха до обвинения за масово подслушване, корупция и много други), обвинения в държавен преврат, протести и мащабна политическа криза доведоха до масово възпроизвеждане на тези в медиите в подкрепа на ВМРО-ДПМНЕ, които съвпадаха с тези на свързвани с Кремъл или споделящи позициите му медии.


"Лошото състояние на медиите в Македония допринесе за възможността руските послания да стигнат до масовите медии. Проправителствени издания и тогавашният премиер (Никола) Груевски заемаха сюжети от руски издания като "Спутник"," пише ЦИД. Всякаше се паника за планове на Запада за "Велика Албания" (самият външен министър на Русия, Сергей Лавров, заговори за "подялба" на Македония между Албания и България) и опасна дейност на американския посланик Джес Бейли.




Споменат е и докладът на журналистическата мрежа OCCRP, според който Русия е водила от София и Белград кампания за дестабилизация на Македония, а руското посолство в Скопие пряко е финансирало македонски издания, пишещи срещу албанското малцинство. Говори се и за журналисти от ТАСС, споменати в изтекли документи, опитвали да вербуват македонски официални представители и че руският посланик в прав текст е заявил на дипломат в Скопие през април 2017 г., че Москва работи, за да превърне Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия да бъдат "неутрални", а македонското правителство не се отблагодарявало за помощта.


Малък дял, но стабилен ръст


За по-малко от десетилетие руското икономическо присъствие се е разраснало няколко пъти, макар началната точка да е доста ниска. Приходите на руски компании в Македония възлизат едва на 1% от всички постъпления в икономиката, но все па увеличението е от 63 милиона евро през 2006 г. до 212 милиона през 2015 г., отбелязва организацията. Освен това има "значителен потенциал за бъдещ растеж, имайки предвид руските планове в енергийния сектор за следващото десетилетие".


"През последните две години Русия умело използваше политическата нестабилност в Македония, опитвайки се да подкопае трансатлантическите връзки на страната. Публичната ѝ кампания пък "силно разчита на това да насърчава историческите връзки на Русия със славянски народи в региона", а проруски медии и НПО представят страната като "алтернатива на ЕС, описван от тях като лицемерни."


Скрити инвестиции


Отбелязва се, че двустранната търговия е нараснала заради решението на Русия да забрани вноса на храни от Европейския съюз и други западни страни заради санкциите, наложени ѝ след украинската криза. Търговският оборот между двете държави обаче е едва 100 милиона евро към момента, а историческият му рекорд е бил 400 милиона. Между 2006 и 2011 г. вносът на Русия в Македония е достигал до 300 милиона годишно, но през 2016 г. е едва 58.3 милиона. За десетилетие обаче износът в другата посока се е удвоил и през 2016 г. е бил около 50 милиона или около 2.4% от македонския износ, отчасти заради руска фармацевтична компания, базирана в Македония, и плодове и зеленчуци. "Поне от 2014 г." насам бившият премиер Никола Груевски повдига идеята за свободна търговия, но тя така и не се осъществява.


Преките инвестиции на Русия (27 милиона) също са несравними например с австрийските (500 милиона евро или около 12% от всички за 2015 г., сходен е делът на Холандия), но тази сума се увеличава откакто страната прави първите инвестиции там през 2009 г. Има обаче и непреки инвестиции чрез офшорни фирми в Кипър или Белиз, но и в страни с преференциално данъчно законодателство като Холандия, където е регистрирана най-голямата руска компания в Македония, "Лукойл".


"Според нашите разкрития обаче непреките инвестиции изглежда засенчват преките," продължава ЦИД и с примери за инвестиции на "Лукойл" и "Итера" през страни като Кипър и Холандия, а други руски компании и магнати използват Швейцария и Белиз, оценява руския дял на "шест-седем пъти по-голям, достигащ 200 милиона долара или около 4% от всички ПЧИ."


Малко руски компании


В Македония към януари 2018 г. има 78 руски компании, като поне 25% от активите им са в ръцете на руки физически или юридически лица. Отново изпъква сравнението с австрийски компании, които контролират над 26% от приходите в целия бизнес сектор, 24% от всички активи в икономиката и 15% от работната сила.


Най-развито корпоративно присъствие обаче има Гърция и според ЦИД е имало индикации, че "Русия може да е опитвала да използва гръцка фирма, за да разшири обхвата си в Македония." Част от руските икономически интереси пък се изразяват през компании, регистрирани в други държави, но с руски собственици, като Solway Group от минната индустрия, която е базирана в Швейцария. Пример е даден и с кипърска енергийна компания с уточнението, че ако и двете се вземат предвид в оценката, руският дял в македонската икономика нараства двойно.


Руснак е един от най-богатите хора в Македония


Като пример за влиянието на офшорни сметки, които могат да бъдат проследени до Македония, са дадени спортният и хазартният бизнес на руския бизнесмен Сергей Самсоненко - "един от най-заможните хора в Македония", изградил "тесни връзки с бившето правителство на (Никола) Груевски и вътрешния му кръг, включително могъщи бизнесмени като Цветан Панделески и Орце Камчев, смятан за най-богатия човек в Македония. Самсоненко поддържа и предизборната кампания на Груевски през 2014 г."


Почти половината от приходите на руския бизнес в Македония са в ръцете на една компания - "Лукойл". Останалото отива при компании, разширяващи газопреносната мрежа на Македония и хазартния бизнес на Самсоненко.


Руският бизнесмен пристига в Македония през 2006 г., малко след като Груевски става премиер през есента на 2006 г. Бивш депутат от тогава управлявалата ВМРО-ДПМНЕ, Александър Пандов, става мениджър във фирмата му за залагания до 2011 г. Три години по-късно Самсоненко се появява в предизборен музикален клип на Груевски, в който открито го поддържа. Бизнесменът притежава футболен и хандбален отбор и е част от публично-частно партньорство за изграждане на скъпа спортна зала, за която получава 35-годишна концесия с "процедура, която изглежда не е нито конкуретнта, нито прозрачна," пише ЦИД. "Освен в бизнеса на Самсоненко много компании, свързвани с македонския политически елит, близък до Груевски, са регистрирани на същите адреси в офшорни юрисдикции, използвани от самия Самсоненко."


Македония, НАТО и Русия


Изследването припомня, че през 2017 г. поверителна информация, изтекла в медиите, даде сигнал за работата на "руски агенти... с целта да блокират влизането на страната в НАТО." "Такава стратегия се използваше и в Българи и Сърбия и е в унисон със стратегиите, набелязани в Наръчника на Кремъл (на Центъра за стратегически и международни изследвания - бел. ред.) за възползване от уязвими икономически сектори и лошо управлявани, държавно контролирани бизнеси, за да се установят дългосрочни, асиметрични връзки с много страни."


Енергийна уязвимост


Фактът, че Русия контролира единствения газов маршрут до Македония, както и зависимостта (до 80% в първичния енергиен микс) от изкопаеми горива, правят Македония силно зависима, заедно с една от най-високите в Европа цени за доставка. От друга страна слабото ѝ потребление на газ я опазва от кризи като тези между 2006 и 2009 г., продължава докладът.


Изтъква се желанието на Македония да работи по газопровода Tesla - замислен като продължение на "Турски поток" от Гърция и смятан от Европейската комисия като проект от общ интерес - като разшири вътрешната си мрежа. За последната задача Скопие работеше активно със "Стройтрансгаз" на санкционирания от Евросъюза и Съединените щати Генадий Тимченко, която се очакваше да строи и част от "Южен поток". През август 2016 г. "Стройтрансгаз" довърши изграждането на газопровода "Клечевце-Неготино", свързващ Македония и Сърбия, на стойност 75 милиона долара, а компанията планира да довърши и газова връзка с Гърция, за да може да осигури достъп на "Турски поток", когато разклонението му до Гърция е завършено. Между 2006 и 2013 г. обещанията за газово сътрудничество между Македония и Русия дава възможност за множество проекти заедно с руски компании, включително на компания, притежавана от руски сенатор и базирана в Кипър.


Така се появява и една от най-големите топлоцентрали - ТЕ-ТО, на практика свързана и с руската банка ВТБ, но натрупала дългове и към "Газпром" (120 милиона долара към 2013 г.). Затънала в дългове компания с руско участие държи и частната фирма, която разпределя топлинна енергия в Скопие и допреди няколко години е монополист.


Споменати са и опитите на свързвана с Русия компания, Balkan Petroleum Holding Limited, да придобие най-големия търговец на горива в Македония, "Макпетрол". Сделката е спряна от регулаторите в Скопие, но "ако руска компания беше придобила "Макпетрол", Русия щеше да има на практика монопол върху петролния и газов сектор на страната."


Въпреки договореностите от октомври 2016 г. между газопреносните оператори на Гърция и Македония да свържат мрежите си със 160-километров интерконектор, който може да захранва Македония от Трансадриатическия газопровод, редица правителства предпочитат да следват "икономически нереалистични, управлявани от Газпром проекти" като "Южен поток", "Турски поток" и "Тесла", продължава докладът. Според него работенето по газови проекти изключително с близка до Кремъл компания е "обичайно поведение за балкански правителства, които изглежда действат срещу националния си интерес." Подобен е подходът и в Сърбия, а и в България, където интерконекторните връзки със съседите се бавят с години, пише ЦИД.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK