Ще загубят ли САЩ "войната на мрежите" с Китай

Представител на "Дойче телеком" - които работят с Китай по следващото поколение мобилна мрежа - показва предимствана на 5G в Бон.

© Associated Press

Представител на "Дойче телеком" - които работят с Китай по следващото поколение мобилна мрежа - показва предимствана на 5G в Бон.



Всичко започна с една гръмка новина, която бързо беше забравена. Администрацията на американския президент Доналд Тръмп обсъжда идеята за национализирана мрежа от пето поколение - т. нар. 5G - с която да противостои на възхода на Китай в телекомуникациите.


Белият дом заяви, че разговорите по темата били на много ниско ниво. Конгресмени и шефът на федералния регулатор за комуникациите обаче побързаха да заклеймят идеята, а комуникационните гиганти в САЩ - да "повдигнат завесата" кога ще се докажат като конкуренти на Китай в технология, интересът към която нараства като лавина от месеци.


Не беше опровергано (а за "Ройтерс" дори беше потвърдено) самото съдържание на изтеклата през онлайн изданието Axios бележка на Съвета за национална сигурност, според което мястото на Китай като доминиращ производител на мрежова инфраструктура буди подозрение. Дни по-късно генерал, за когото се смята, че е сред най-големите застъпници на идеята, напусна Съвета за национална сигурност.




Дебатът даде в публичното пространство глас на страха, че Китай - или други държави в Източна Азия - може да се превърнат в пионери на технология, която да им даде огромно стратегическо предимство. Защо обаче 5G мрежата е важна и как САЩ опитват да овладеят нишата ѝ?


Нови възможности


Дългосрочно петото поколение (5th Generation, 5G) може да се обобщи с думата "революция", краткосрочно - с "утопия".


В израза "пето поколение" няма нищо мистично. В началото на 80-те г. се появява първото поколение за аналогови разговори; през стандарта GSM (същия, от който в българския се появява разговорна дума за мобилен телефон) през 1991 г. се появява второто поколение, подобрява звука и добавя възможността за текстови съобщения; в края на същото десетилетие 3G въвежда мобилни възможности, а 4G ги подобрява значително десетилетие по-късно. За следващото поколение реалистичното начало е 2020 г. или най-рано догодина, малко над десетилетие след появата на сегашното поколение, а за разгръщането му ще са нужни още няколко години.


Ето какво ще донесе 5G:


- Очаква се да е десетки пъти по-бърза от сегашната 4G мрежа - скок в размер от сегашните няколко десетки мегабита до (потенциабно) 1000 мегабита в секунда или в пъти по-бързо от средностатистическите кабелни интернет връзки.


- Мрежовата латентност (забавянето на сигнала от източника до получателя) би трябвало да спадне от около стотна до около хилядна от секундата или почти "мигновено" за човешкото съзнание.


- Нуждата от тази промяна е обективна - устройствата в света се увеличават, а сегашните мрежи се претоварват. Очаква се 5G да е способна да "носи" значително по-голям трафик и да се ползва от десетки потребители.


Какво означава това на практика


Компанията Qualcomm, която създава модемите за много от сегашните безжични телефони, казва, че тази технология може да окаже същото влияние на света като електричеството. Според оценки на консултантската компания Accenture за общо седем години изграждане на 5G мрежата оператори на безжични комуникации ще инвестират в САЩ близо 275 милиарда долара.


Новото поколение би позволило по-голяма автоматизация и възможност за дистанционна работа в хирургията, шофирането или управление на големи индустриални съоръжения, но и повече възможности за реакции, например, при бедствия и аварии.


Пример и от автономното шофиране: колите ще могат да обменят информация за хилядни от секундата, които да им помагат да избягват сблъсъци помежду си дори при натоварен трафик. Ще могат да се разработят и умни системи за управление на трафика.


Ще се стимулира развитието на "интернет на нещата" и приложението му в хиляди различни устройства, но и на други съвременни технологии като виртуалната и добавената реалност. На по-напреднал етап технологичният бранш - а и правителствата и други инвеститори - биха могли да мислят за "умни градове", за които ще съществува нужната мрежова инфраструктура.


"Искаме да изградим мрежа, за да не слушат китайците обажданията ви" и "да превземат пазара, оставяйки извън бизнеса всяка мрежа, която не е 5G," каза за "Ройтерс" източник от Белия дом. По-късно технологични издания отбелязаха, че по-голямата опасност е от кибератаката в подобна мрежа, задвижваща цели системи или градове в ежедневния живот.



Много късите вълни на разпространение, нуждата от множество антени и "регулиране" на огромния поток от сигнали, които ще се разпространяват чрез новата инфраструктура, са само частично решени проблеми. Американският технологичен бранш обаче признава, че дори изграждането на 5G мрежа да може да приключи в следващите няколко години, тя ще е неизползваема - няма да има достатъчно мобилни устройства, пригодени да я работят с нея.


Великата китайско-американска стена


"Национализация" може да е прекалено опасна дума за Белия дом. "Национална сигурност" обаче не е - в стратегията, обявена по-рано, администрацията каза, че "ще подобри дигиталната инфраструктура, като разположи безопасни 5G мощности на национално ниво."


Вашингтон наблюдава китайските компании с безпокойство не само за възможен шпионаж, а и за овладяване на инфраструктура чрез възможностите на "бъдещото поколение". Той също така свързва тези компании с властите в Пекин; две от водещите китайски компании в бранша - Huawei и ZTE - нямат достъп до пазара заради започнало през 2012 г. разследване за предполагаеми връзки с китайските разузнавателни служби. Huawei, която заради "шпионския" скандал среща ограничения в САЩ, е основана през 1988 г. от пенсиониран офицер от китайската армия. ZTE, която три години по-рано става част от бизнеса на група инвеститори, свързано с китайското министерство на авиацията, е в същия "черен списък", откакто Конгресът призова американски компании да внимават с китайски производители.


Данните, разпространени от бившия сътрудник на Агенцията за национална сигурност Едуард Сноудън през 2013 г., хвърлиха светлина и върху обратния процес - усилията на САЩ да шпионират Huawei, а хардуер на "Сиско" по-късно беше определен в Китай като потенциална заплаха за сигурността.


В САЩ Huawei още през 2003 г. беше под наблюдението на САЩ заради дело за кражба на софтуер, заведено от американска компания. След него разрастването на Huawei на пазара на мрежова инфраструктура в САЩ среща трудности; това в Китай обаче подхрани усещанията сред американския бизнес, че китайските им колеги се ползват с много привилегии заради държавната подкрепа, евтината работна сила и неясните правила за интелектуална собственост (за които Тръмп говори от известно време). В последните месеци напрежението се завръща - американски конгресмени призоваха през януари базираните в САЩ компании да прекъснат връзките си с Huawei, а републиканците предложиха закон, с който да забрани на правителството употребата на китайски телефони.


Малко преди информацията на Axios гигантът AT&T обяви, че няма да продава телефони на Huawei, включително най-новия модел Mate 10 Pro (пряк конкурент на "Айфон"), а дни след новината това направи и "Веризон". Китайският конгломерат от месеци показва амбициите си да произведе първия телефон, способен да работи с 5G (това може да направи и тайванската HTC), и това да се случи до най-много година.


И двете американски компании ще трябва да помислят с какви телефони да изпробват възможностите на 5G, защото обещават, че ще пуснат "тестово" мрежата в няколко американски града до края на тази година. Ограниченията в момента не важат за ZTE, която смята да пусне такъв телефон в САЩ в началото на 2019 г. Нейни устройства се продават и от двата американски гиганта, и от други имена в бранша като T-Mobile и Sprint. Очаква се някои версии на Mate 10 Pro да поддръжат 5G до 2019 г., според източници на "Блумбърг", запознати с плановете.



Китай като 5G сила


Други компании обявиха, че продължават работа с Китай по изграждаждане на 5G инфраструктура. Qualcomm пък съобщи, че работи с китайски компании по такива устройства, за да бъдат пуснати за търговска употреба рано догодина (с някои от китайските партньори тя чипове провежда изследвания на изкуствен интелект и интернет на нещата). "Интел" също потвърди ангажиментите си с Huawei, след като китайската компания каза, че е извършила първия в света тест за съвместимост на устройства с мрежата от ново поколение. По този тест китайският конгломерат работи и с компанията майка на T-Mobile, германската "Дойче телеком", на китайска територия от 2015 г. "Китай публично каза, че ще е световен лидер," каза тогава вицепрезидентът на "Интел" Аша Кеди. "Китайското правителство ясно даде да се разбере, че иска да води в това."


Според вицепрезидента за прогнозите на консултантската компания CCS Insight Марина Койчева Китай ще е лидерът в глобалното внедряване на 5G до 2023 г. - над 50% от използващите тази мрежа по света ще са на китайския пазар още година по-рано, докато в Европа например това ще е случи месеци по-късно. "Виждаме, че Китай ще играе много по-влиятелна роля в 5G, отколкото играеше в 4G... заради политическата си амбиция, неспирният възход на Huawei и зашеметяващата скорост, с която наскоро потребителите преминаха на 4G," казва още тя.


В подкрепа на думите ѝ е и докладът на "Ериксън" от ноември, според който близо 37% от всички мобилни връзки в Северна Америка ще са 5G, в Западна Европа - 16 на сто, а в Североизточна Азия - 34 на сто. Предвид населението на Китай, Япония и Южна Корея, в пъти по-голямо от западноевропейското и северноамериканското, взети заедно, потребителите с подобна връзка в Китай може да се окажат много повече.


"Веризон" и AT&T твърдят, че могат да устоят на конкуренцията и че с тестовете си са намерили начини да разширят значително покритието на бъдещата 5G мрежа, а високочестотните ѝ сигнали благодарение на техни въведения ще могат да преодоляват по-дебели прозорци и стени безпрепятствено. Двете водещи в САЩ компании обещават видими резултати и покритие на дузина локации в страната още до края на тази година.


"Да не сме Венецуела"


Разговорът за 5G отдавна не е само въпрос на защита от кибершпионаж или на националната сигурност, а за това колко дълго Съединените щати могат да останат първа или най-малкото водеща икономическа сила. В публикацията на Axios се казваше, че в отговор на китайските усилия САЩ могат дори да мислят за "износ" на американска 5G технология, която да защитава демократичните съюзници на САЩ от "неоколониално поведение".


"Не сме Венецуела, не ни трябва правителството да управлява всичко," каза републиканският конгресмен Грег Уолдън, който оглавява комисията по енергетика и търговия към Камарата на представителите. Джесика Розънуорсъл, демократ от Федералната комисия за комуникациите, обаче изтъква, че бележката дава "точна диагноза на реален проблем: има световна надпревара за водачество в 5G мрежите и други държави изглежда ще я спечелят."


Десетилетия наред американски администрации не признаваха, че се води икономическа война с Китай или други страни, нито пък усвояваха техники за успех в нея, отбелязва Харълд Фърхтгот-Рот в сп. "Форбс". С публикацията от края на месеца, и със заявките на Тръмп за непреклонност пред китайските икономически и търговски практики може би и това се променя.


Намекът за национализация на мрежата напомни на други журналисти в САЩ за най-добре финансирания проект за публична инфраструктура досега - Междущатската магистрална система, осъществена отчасти заради усилията на президента Дуайт Айзенхауер. Проектът, започнал през 1959 г., отнема три и половина десетилетия и струва няколкостотин милиарда долара.


Днес състезанието с Китай на този терен е рисковано. Това е страната, разработила втория най-мащабен (след магистралите на Айзенхауер) публичен проект в последните десетилетия - за броени години Пекин изгражда най-голямата в света високоскоростна железопътна мрежа, започвайки от нулата през 2008 година и достигайки 25 000 километра, много по-голяма от тази на "подгласника" Испания с 3100 км. Движещата сила зад китайския успех е бившият министър на железниците Лю Жиджун, останал в историята на Китай като "Големия скок Лю" заради фразата: "За да се постигне голям скок, цяло поколение трябва да бъде жертвано."

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK