Персийският залив измества Русия като приятел на Балканите

Престолонаследникът на Абу Даби и главнокомандващ въоръжените сили шейх Мохамед бин Зайед ал Нахян и премиерът на ОАЕ и емир на Дубай Мохамед бин Рашид ал Мактум. Двамата се смятат за хората с най-голяма власт в държавата от Залива.

© Twitter @MohamedBinZayed

Престолонаследникът на Абу Даби и главнокомандващ въоръжените сили шейх Мохамед бин Зайед ал Нахян и премиерът на ОАЕ и емир на Дубай Мохамед бин Рашид ал Мактум. Двамата се смятат за хората с най-голяма власт в държавата от Залива.



Дни преди стратегията за разширяване на Европейския съюз да бъде публикувана и да се спомене "перспективата" на Западните Балкани, премиерът Бойко Борисов обяви как той самият вижда бъдещето на региона: или присъединяване, или "да бъдат оставени Русия, Китай, Турция и Саудитска Арабия да си откъснат толкова влияние, колкото могат на база религия."


Днес Борисов има среща в София с министъра на външните работи на Саудитска Арабия Адел бин Ахмед ал-Джубейр, който ще разговаря още с колегата си Екатерина Захариева и с президента Румен Радев. Пристигането на госта от Рияд бе предшествано миналата седмица от саудитската бизнес делегация, ръководена от Мунер Бин Саад, заместник-председател на Съвета на Саудитските търговско-промишлени палати - най-голямата бизнес организация в Саудитска Арабия. В България бяха и представители на бизнеса от секторите туризъм, хранително-вкусова промишленост, здравеопазване, химическа индустрия, ИТ, електроника и комуникации, и др. Предстои разкриването на Служба по търговско-икономическите въпроси при откриването на българско посолство в Рияд.


Саудитската бизнес делегация при посещението в София на 15 февруари.

© Министерство на икоонмикаат

Саудитската бизнес делегация при посещението в София на 15 февруари.




Каквото и да е имал предвид в изказването си премиерът Борисов, защитниците на подхода на ЕС, които говорят за "заплахата" (според други преувеличена) от Русия, Турция и Китай на Балканите, често пропускат да погледнат и към Персийския цалив.


Броени дни преди изказването му централната банка на Черна гора обяви, че Русия вече не е най-големият чуждестранен инвеститор в страната, а е втори. Първият, с почти двукратна преднина, са Обединените арабски емирства. В Босна и Херцеговина три от десетте най-големи инвеститори за миналата година, по предварителни данни на властите, са от Залива - Саудитска Арабия, ОАЕ и Кувейт; последните от няколко години проправят път за хиляди туристи от арабски държави, които създават безпокойство у някои местни жители и наблюдатели.


В Сърбия, където челните позиции се заемат от европейски държави, рядко се изтъква техният принос - властите предпочитат да говорят за Русия и Китай. А някои от най-големите проекти и сделки в страната в последните години всъщност са свързани с фирми от Дубай и Абу Даби, а президентът Александър Вучич често определя престолонаследника на ОАЕ, принц Мохамед бин Зайед ал Нахян, като добър приятел. На юг Албания и Косово дълго получаваха милиони като помощи и заеми, а в Македония Емирствата са вторият най-голям неевропейски източник на официални дарения след САЩ.


Как инвестициите от Залива се оказаха важни за Западните Балкани и какво носят те на региона? "Дневник" обобщава с примери за агресивни инвестиции, страхове от туристи и едно неочаквано приятелство.


Голямото завръщане


Само преди няколко дни Вучич прие новия посланик на ОАЕ, Мубарак ал Дахери, и получи лични поздрави от престолонаследника на ОАЕ. Зад размяната на дипломатически фрази се крие стратегическо партньорство, което Вучич и Бин Зайед поддържат от години. Неслучайно сръбското посолство в Абу Даби "има само шарже д'афер, но не и посланик. Всъщност не им и трябва, защото Вучич е в добри отношения с Мохамед бин Зайед - срещат се и взимат решения," каза за "Дневник" Тена Прелец от London School of Economics, която от години изследва контактите на арабските страни и Балканите. Сделките, за които тя говори, са на стойност милиарди долари.


Всъщност както за ОАЕ, така и за Залива присъствието в страните от бивша Югославия е по-скоро завръщанекъм активните отношения между арабските държави и страните от Движението на необвързнаните, на което Йосип Броз Тито е съучредител. През 90-те години и началото на миналото десетилетие на фокус за ОАЕ са Босна и Херцеговина, Косово и Албания, но като получатели на помощи - заемите и даренията на Западните Балкани са около 63 млн. долара между 2009 и 2013 г. Отделно суверенният фонд на Абу Даби предоставя през 2012 г. няколко десетки милиона евро за пътя между Тирана и Елбасан в Албания и за международното летище в град Кукъс. (Помощи, макар и в по-малки размери, отпускат и други страни от Залива като Катар и ОАЕ).


На страната обаче се налага да търси приходи и инвестиционен излаз навън заради "серията от икономически трудности и социални трудности" заради падналите цени на петрола и високата младежка безработица и Балканите дават възможност. Това се отбелязва в доклада "ОАЕ като изгряващ актьор на Западните Балкани: Случаят на стратегически инвестиции в Сърбия", който е публикуван от влиятелната издателска група "Тейлър енд Франсис" и до който "Дневник" получи достъп.


Царят на проектите


Икономическият отпечатък на ОАЕ в Сърбия е забележим. През август 2013 г. националният превозвач "Етихад" придоби 49% дял в сръбската JatAirways, която за няколко години преструктурира като "Ер Сърбия". За година западащият превозвач премина от загуба в размер на 73 млн. евро (към 2013 г.) към печалба от милиони (и с 87% по-големи приходи), която се разраства по-късно заедно с потока от пътници. Не липсват и обвинения във влошени трудови условия за близо 2000 души, които работят там.


Ръководеният лично от престолонаследника Мохамед бин Зайед фонд "Мубадала" подписа през октомври 2013 г. споразумение със сръбското правителство в авиацията, възобновяемата енергия и комуникациите, а по-късно военнослужещи от Емирствата започнаха да се обучават във военна академия в Сърбия. Сръбското държавно предприятие "Югоимпорт" и инвестиционният холдинг Emirates Advanced Research & Technology Holding LLC разработиха заедно противокорабните крилати ракети Advanced Light Attack System (ALAS) съгласно споразумение за 200 млн. долара, които ОАЕ вече тестваха през 2015 г.


Емирствата, които внасят около 85% от храната си, след десетилетия инвестиции в държави със слабо управление и инфраструктура търсят такива с по-развито земеделие като Нова Зеландия и Сърбия, по-стабилни политически от досегашни партньори в Африка и Азия, се казва още в доклада. Със сделка за 400 млн. долара, подписана от Бин Зайед и Вучич, базираната в Абу Даби компания "Ал Дахра" придобива осем държавни компании и инвестира в редица други, а суверенният фонд ADFD отпуска на сръбското правителство още 400 млн. долара заеми. В замяна сръбските власти се ангажираха, че гарантират износа на хранителни продукти за ОАЕ.



Най-прочут обаче стана проектът "Белград на вода", разработван от базираната в Абу Даби Eagle Hills - компания, чието лого месеци наред се вееше на пилони по протежение на централната, водеща до обекта улица "Караджорджева" в Белград. "Белград на вода", чиято стойност се очаква да достигне 3 млрд. евро, включва бизнес център, търговска, туристическа и жилищна части и ще опита да постави рекорди на Балканите: на площ от 1.8 млн. квадратни метра трябва да се помещават най-големият мол на полуострова, единственият хотел от веригата W в региона (при това ще е само един от осем хотела), жилищни сгради за 14 хил. души и 200-метрова кула.


Критици настояват, че проектът ще промени напълно облика на Белград. Други отиват по-далеч - твърдят, че той е ненужен, че финансирането му е непрозрачно и че част от парите всъщност няма да дойдат от ОАЕ, а от сръбския бюджет, но властите се опитват да прикрият това. Официален Белград отрича и изтъква, че проектът ще създаде 20 хил. работни места, но опозицията настоява, че той само ще задълбочи социалното изключване на най-бедните. Заради него от години улиците на Белград периодично се изпълват с протестиращи, които носят гигантско жълто пате.



Със или без Косово


Всъщност две години Вучич получаваше като премиер съвети за този и други подобни проекти от бившия британски премиер Тони Блеър, който преди това имаше същата роля за правителството на ОАЕ. Според доклада на "Тейлър енд франсис" има множество индикации, че Емирствата са участвали в решението на Белград да го назначи. Каквато и да е истината, наемането на Блеър, свързван с бомбардировките на НАТО през 1999 г., не остана незабелязано в страната и беше критикувано от опозиционни партии.


Неочаквано за някои се оказаха и приятелството на Вучич с шейх Мохамед бин Зайед, и търговските отношения на Белград и Абу Даби, имайки предвид политиката на Емирствата към косовския въпрос. ОАЕ, петдесет и първата страна, признала Косово, преди години изпрати там най-голямата чуждестранна хуманитарна мисия в историята си. Тя е и първата от Залива (а и първата арабска държава), признала Косово и е гласувала против сръбски резолюции срещу Прищина в ООН. Заради тези действия на Емирствата Сърбия е заявявала в края на миналото десетилетие, че двустранните отношения са под въпрос.


Независимо от това отношенията между Сърбия и ОАЕ започнат рязко да се подобряват през 2012 г. - промяната идва от "новото правителство в Сърбия, което бързо дава да се разбере, че иска да гледа отвъд Косово," отбелязва докладът на "Тейлър енд Франсис". Според изследователите причината е както във влошилата се икономическа ситуация, така и в желанието на Белград (където по това време Александър Вучич е първи вицепремиер) да стане част от Евросъюза. "Сръбското ръководство осъзнава, че единственият дългосрочен начин да се справи със сериозните икономически проблеми е членство в ЕС. Ако това означава прагматична позиция за Косово - така да бъде."


Самият Вучич разказва за "Блумбърг", че се запознава с шейх Мохамед бин Зайед случайно, в ресторант, и след разговор за "история, география, философия" се сприятелява с него. През 2014 г. вече изтъкваше близките им връзки по време на предизборната кампания за парламент и инвестициите, дошли чрез тях. А само месец след вота на 16 март (който го направи премиер) тогавашният косовски президент Атифете Яхяга отиде в Абу Даби като част от множество контакти, насърчавани от шейха за по-добри връзки с Прищина. Там Яхяга даде на шейха най-високия косовски орден, а след това двете страни започват да подписват двустранни документи. Сърбия не реагира. Подобно приятелство може да изглежда необичайно за страна, чиито лидери наскоро изтъкнаха решението на Суринам и Бурунди да "оттеглят" признаването на Косово в последната седмица като една от най-важните новини.


В замяна на инвестициите си Емирствата изглежда получават и други услуги. През 2015 г. Балканската мрежа за разследваща журналистика (БИРН) съобщи, че сръбското правителство е издало по бързата процедура паспорт за Мохамед Дахлан - ключова фигура в израело-палестинския конфликт. Дахлан, който съветва Мохамед бин Зайед и живее в ОАЕ в изгнание от години (и впрочем има и черногорски паспорт), се счита според БИРН за един от основните фактори за разрастването на инвестициите в Сърбия. Душан Симеонович, бивш посланик на Белрад в Кайро и Рамала, от друга страна казва, че решението е знак на "благодарност" за направените до момента инвестиции.


Сръбският президент Александър Вучич и шейх Мохамед бин Зайед ал Нахян, ноември 2017 г.

© Twitter @predsednikrs

Сръбският президент Александър Вучич и шейх Мохамед бин Зайед ал Нахян, ноември 2017 г.


"Само на върха"


"От една страна очевидно е хубаво да се вкарват финансови инжекции в балканските държави - да се инвестира тук, е трудно и рисковано. Чуждите инвеститори не се редят на опашка, а и не може да се каже, че всички тези истории са отрицателни - например случаят с "Ер Сърбия е предимно положителен," каза Тена Прелец, която е сред съавторите на доклада на "Тейлър енд Франсис" и която "Дневник" потърси, за да коментира изследването. "От друга страна повечето от инвестициите на ОАЕ са забележително непрозрачни и се уреждат само на върха. Начинът, по който част от тях се случват и в Черна гора, и в Сърбия, изглежда много сходен - например при тях или няма търг, или е фалшив, със специални уловия, които максимало ще улеснят позицията на инвеститора и т. н."


Владимир Глигоров, старши икономист във Виенския институт за международни икономически изследвания (и син на първия македонски президент Киро Глигоров), свързва решението на страни като ОАЕ да са активни на Балканите с по-голямата възвръщаемост на инвестициите в не особено пъстрия икономически пейзаж на Сърбия и Черна гора в сравнение с други развиващи се региони, е фактор. В разговор с "Дневник" той изтъкна и че "в подобни държави има готовност да бъдат определяни стимули за такива инвеститори - откъм регулации, условия на защита на тези инвестиции, които на други места трудно или изобщо не могат да се получат" и че това е типичен интерес и на играчи като Русия и Китай.


Всичко това не отменя ролята на Русия в Сърбия, инвестирала над 4 млрд. долара между 2007 и 2017 г., с място в банковия сектор и трети по големина търговски партньор след Италия и Германия. Руското икономическо "присъствие" обаче далеч не е толкова многолико, колкото и Белград да изтъква тясното сътрудничество с Москва в редица сектори. Едва 10% от инвестициите на страната в Сърбия са в сфери, различни от този на изкопаемите горива, предимно във хранително-вкусовата индустрия и във финансите, отбелязва за сръбския "Блиц" икономистът Любомир Маджар, а и в железопътния транспорт.


Емирствата, обратно, при немалките си петролни и газови залежи търсят начини да инвестират във всичко, което ще им донесе сигурност за "живота след изкопаемите горива". Какъв по-добър символ от инвестицията в зелената енергия, в която малките ОАЕ се опитват да стане световен лидер? През октомври компанията от Абу Даби "Масдар" (Masdar) договори инвестицията, която ще направи с мажоритарния си дял във ветропарка "Чибук 1" - проект, който ще създаде най-големият комплекс за вятърна енергия на Западните Балкани и ще захранва най-малко 113 000 домакинства.


Няколко месеца по-късно "Масдар" купи 49% дял във втори вятърен парк в региона, този път в Черна гора. Там, докато Русия губи позиции в пазарите на недвижими имоти и туризма, възможностите за ОАЕ тепърва предстоят. В малката адриатическа държава обаче за бизнеса на Емирствата идват предизвикателства от съседни страни от Залива и други арабски държави, а в Босна и Херцеговина - от хилядите техни жители, които идват на почивка или дори решават да останат.


Втората част на "Персийският залив измества Русия като приятел на Балканите" - за офанзивата от Залива в туризма и последиците ѝ за Босна и Херцеговина и Черна гора, а и за Европейския съюз - очаквайте по-късно тази седмица в "Дневник".


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK