Името, границата, историята - как ЕС зарази Балканите с дипломатическа треска

Форум на българското правителство и на Световната банка за регионалната интеграция на Балканите. Отляво надясно: македонският премиер Зоран Заев, сръбският му колега Ана Бърнабич, черногорският президент Филип Вуянович, изпълнителният директор в Световната банка Кристалина Георгиева, българският премиер Бойко Борисов, европейският комисар за разширяването Йоханес Хан, албанският премиер Еди Рама и косовският президент Хашим Тачи.

© Велко Ангелов

Форум на българското правителство и на Световната банка за регионалната интеграция на Балканите. Отляво надясно: македонският премиер Зоран Заев, сръбският му колега Ана Бърнабич, черногорският президент Филип Вуянович, изпълнителният директор в Световната банка Кристалина Георгиева, българският премиер Бойко Борисов, европейският комисар за разширяването Йоханес Хан, албанският премиер Еди Рама и косовският президент Хашим Тачи.



В Югоизточна Европа строежът на пътища между държавите може да не е въпрос само на средства и "политическа воля", а и на инстинкти - векове наред качествената инфраструктура е отвеждала до целта не само мирни пътници, но и чужди армии.


Все пак лидерите на балканските държави имат късмет, че разполагат със самолети, за да посещават съседите си. Напоследък го правят необичайно често, а инфраструктурата, която обещават да създадат на общи изяви с колегите си, далеч не е само физическа: налага им да приемат другите като приятели и дори съюзници. Причината може да се обобщи лесно: Европейският съюз.


Брюксел обеща на държавите от Западните Балкани, че може да станат (но може и да не станат) членки на съюза в близките години. Каза им още, че промяната зависи от тях - дали ще извършат редица реформи, но и дали ще изгладят противоречията помежду си. Звучи невероятно, но с действията си от последните месеци балканските лидери изпращат сигнали, че отговорът поне на втория въпрос може и да е "да".




Така премиерите и президентите на Западните Балкани в последните месеци се заеха да разплитат сложни възли, свързани с иначе безценни за тях символи. Дали ще се справят, не е известно, но в последните месеци всеки (или почти всеки) се впусна трескаво да посещава съседи и да обсъжда с тях въпроси, които иначе бяха в застой. Домакини и гости започнаха да се обръщат едни към други като "братя", което допреди месеци изглеждаше немислимо дори само заради вътрешнополитическите последици.


"Дневник" обобщава напредъка в трудните въпроси, които "братята" изведнъж започнаха да си спомнят, че са на масата от години.


Историята


Проблемите на историята на практика изглеждат нерешими на Балканите. И Договорът за добросъседство между Македония и България обаче изглеждаше като научна фантастика миналата зима. След това правителството на Зоран Заев пое властта в Македония през пролетта, по време, когато сърдечните отношения с българския колега Бойко Борисов не изглеждаха като достатъчна гаранция за промяна (впрочем те двамата употребяваха думата "братко" още преди тя да се окаже на мода в региона).


Само две седмици по-късно имаше планирано посещение в София (първото двустранно за Заев, дни след като той беше в Брюксел), а Договорът за добросъседство беше въпрос на още само месец и половина. Въпреки съмненията сред редица анализатори дали вътрешнополитическата съпротива няма да попречи на договора да премине последния си тест в парламента, това се случи в Скопие на 15 януари и в София - само три дни по-късно.


Дали българо-македонската комисия ще се справи с тежките задачи на "общата история"? Ако в хода на работата ѝ (която едва ли ще отнеме една или две години независимо от договора) Македония влезе в ЕС, крайните резултати няма да имат особено значение нито за едната, нито за другата страна.


Границата


Съседното на Македония Косово влезе във всички световни медии през есента на 2015 г., когато парламентът беше нападнат със сълзотворен газ, но не отвън, а в самата пленарна зала. Причина стана оспорвано от някои депутати в Прищина споразумение за границата между Косово и Черна гора, което трябваше да се ратифицира на същото заседание. Изглежда за някои от депутатите газът изглеждаше като начин на опозицията да защити твърдението си, че 8000 хектара косовска земя неправомерно стават черногорски.


Опозиционната сила "Самоопределение" тогава беше силно националистическа и днес е по-умерени позиции. През 2015 г. обаче сегашният президент Хашим Тачи беше външен министър и не положи усилия да реши двустранно проблем, който даваше допълнителни аргументи Косово да е единствената страна на Балканите, чиито граждани не пътуват до Европа без визи. На 16 февруари, като държавен глава в Прищина, той се срещна с черногорския си колега Филип Вуянович и двамата се договориха, че спорни моменти в текста могат да се преправят и със задна дата.


Идеята с това "споразумение за споразумението" да се убеди опозицията в Прищина, че е безопасно да се гласува с "да", не реши проблемите с магическа пръчка. Преди 7 дни вотът в парламента се отложи отново, формално заради технически спор кои документи трябва да се прикачат към договора, а "Самоопределение" обяви, че е завела наказателен иск срещу Тачи заради "предателството", извършено според нея чрез договора с Вуянович. Все пак политици и от двете страни полагат усилия да решат въпроса, който беше напълно изоставен за две и половина години.


Президентите на Сърбия и Хърватия, Александър Вучич и Колинда Грабар-Китарович, на среща в Загреб.

© Associated Press

Президентите на Сърбия и Хърватия, Александър Вучич и Колинда Грабар-Китарович, на среща в Загреб.


Войната и малцинствата


Хърватия и Сърбия едва ли ще могат да решат споровете си - за границата, за ветераните от войната, за положението на сръбското малцинство в Хърватия и на хърватското в Сърбия - за ден или два. Между Белград и Загреб от години тегнат въпроси като тези за изчезналите сърби по времето на войната от 90-те години, проблеми като липсата на елементарни условия за сърби, живеещи в Хърватия (около 4.4% от населението), гранични спорове и постоянна размяна на нападки.


Въпреки това президентът Александър Вучич посети Хърватия на 12 и 13 февруари - първият сръбски държавен глава, предприел тази стъпка в последните пет години. Заедно с колегата си Колинда Грабар-Китарович той обяви, че макар те да продължават да гледат различно на миналото, е време да обърнат глави към бъдещето и да "променят атмосферата през следващите 100 дни". За Сърбия, както и за други държави от Западните Балкани, решаването на двустранните спорове се оказа важно условие за членството и това включва диалога с другата най-голяма държава, възникнала от разпадането на Югославия.


Броени дни след визитата Загреб и Белград отново спорят - този път за това дали предоставени на Хърватия данни за изчезнали сърби по време на войната са остарели. Срещата обаче нямаше за цел да реши всички проблеми, а само да постави началото на разговор, който и Вучич и Грабар-Китарович ще продължат да водят, включително под натиск от Брюксел. Тази есен Грабар-Китарович каза, че "много още вода има да изтече в Дунава" (който също е обект на граничен спор между тях), преди Сърбия и Хървтия да подобрят отношенията си; само три месеца по-късно тя покани Вучич в Белград.


Македонският външен министър Никола Димитров разговаря с гръцкия си колега Никос Коциас в Атина.

© Associated Press

Македонският външен министър Никола Димитров разговаря с гръцкия си колега Никос Коциас в Атина.


Името


Въпросът беше в застой 27 години, на практика свали едно правителство в Гърция и помогна на друго да падне. След решение на премиерите в Скопие и Атина двамата първи дипломати изведнъж поеха диалога в свои ръце и след няколко седмици уточнения започнаха преговорите по същество. Само три дни разговори - два във Виена и среща в София (това беше потвърдено от външния министър Екатерина Захариева) - кабинетът в Македония обяви, че от седем спорни точки по въпроса за името три са напълно договорени с Гърция, а германският канцлер Ангела Меркел насърчи двете страни да продължат.


И двете страни очертават "червените си линии" в последните месеци, а Заев обяви в интервю за "Шпигел", че промяна в конституцията и на различни от името термини, които формират идентичност, е напълно изключена. Въпреки това и Македония, и Гърция не разменят нападки една към друга по темата - нещо, което се случваше почти три десетилетия - а официална Атина не публикува гневни изявления, с които да опровергава повтаряния в Скопие желан срок за уреждане на спора: края на март.


Само преди година първият директен влак от Белград за Косово за малко не предизвика военен конфликт.

© AP

Само преди година първият директен влак от Белград за Косово за малко не предизвика военен конфликт.


Територията


"Ако диалог означава да признаем Косово - благодаря, довиждане." Това каза сръбският президент Вучич преди около месец по време на Световния икономически форум в Давос. Темата Косово предизвика остри реакции на сръбски политици и от Белград, и от София, след като германският външен министър Зигмар Габриел наля масло в огъня и обяви, че признаването на Косово е де факто условие за членство в ЕС.


Под повърхността от месеци плуват опити на Сърбия, една от двете "най-напреднали" страни по пътя към ЕС, да предложи формат, в който може да се случи диалогът с Прищина. От миналата година Белград "опипва почвата" подходяща формула, която според него би могла да даде алтернатива, била тя "разграничаване" и подялба на имуществото (включително културно) на сърби и албанци в Косово, "нормализация без признаване" (и край на сръбското вето за членство на Косово в редица организации) или фактическа подялба на територията.


Тези предложения, подхвърляни основно в медиите, недвусмислено легитимират Прищина като актьор, с когото Белград трябва да намери решение, макар с безпокойство да претегля вътрешнополитическите щети и да опитва да ги избегне, като не каже, че "Косово е независимо". Не и буквално.


Сръбският президент Вучич (вторият отляво надясно), застанал между тримата президенти на Босна и Херцеговина.

© Associated Press

Сръбският президент Вучич (вторият отляво надясно), застанал между тримата президенти на Босна и Херцеговина.


Националността


От шестте страни от Западните Балкани Босна и Херцеговина е единствената, която за момента не трябва да разрешава външен конфликт, за да напредне по пътя към ЕС. Проблемът е в разделенията между съставните ѝ части, две от които често се идентифицират или търсят политически насоки от други две държави и с реплики често поставят дългосрочното съществуване на страната под въпрос.


Според Брюксел становище за това дали страната може да е кандидат ще се подготви, след като Босна изпрати отговори на въпросник на комисията. След две години забавяне (ЕС изпрати на Сараево въпросника през 2016 г.) тричленното президенство на страната обяви, че е готово. Отговорите обаче от дни не могат да бъдат изпратени на Брюксел заради терминологичен спор - дали в документа да пише "бошняшки език", или "език на бошняшкия народ". Сараево се надява да реши въпроса утре, когато председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер ще е на посещение.


След по-малко от 10 дни, на 6 или 7 март, Мостар ще е домакин на среща на върха с президентите на Сърбия и Хърватия и тримата босненски (етническия сърбин Младен Иванич, етническия хърватин Драган Чович и бошняка Бакир Изетбегович). Не е известно какви решения могат да вземат, но важността на срещата се загатва от действията на Милорад Додик, президента на Република Сръбска, който често гледа към Белград, когато определя тона си.


Додик, известен с често конфронтационния характер на изказванията си, изненада босненските медии, като отиде на "частно и неофициално посещение" в Хърватия само ден след визитата на Вучич. Додик каза за RTL, че сръбският президент е донесъл "послание за мир до Хърватия" и изглежда "нещата може да започнат да се подобряват." Би изглеждало необичайно от Додик да дойде вятър на промяната (в Република Сръбска идват и избори), но дали ако Сърбия промени курса към ЕС, а обещанията на Брюксел към региона наклонят босненското обществено мнение в подкрепа на съюза, той би искал да остане в изолация?


Напредъкът по трудните теми между повечето от шестте страни остава скромен. Възможностите за него обаче тепърва предстоят - било то при обиколката на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер в региона, която ще завърши в София, или на срещата на върха на ЕС-Западни Балкани на 17 май. От друга страна, напредъкът по въпроси като този за името и напрежението на България и Македония до момента беше постигнат най-вече двустранно - с разговори между лидерите, каквито би трябвало да има и след като споровете им се решат.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (31)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 6082 Весело

    След като Балканите на практика заразиха Европа с национализъм и сепаратизъм, сега взеха да го раздават европейци...

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  2. 2 Профил на Voiko
    Voiko
    Рейтинг: 3316 Неутрално

    Едно не може да се отрече - Балканските лидери наистина се раздвижиха. Личните срещи между тях допринасят за опознаването им, а това ще помогне и за решаването на посочените в статията изключително широк кръг от проблеми. Решаването им е много важно за бъдещето на Западните Балкани.

  3. 3 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 3889 Неутрално

    Абе няма лошо.
    Единственият сигурен начин да не се сбиеш с някого е да си говориш с него.

    Доброто е заразно
  4. 4 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4647 Любопитно

    Хубава статия, поздравления за автора.

    Накратко дълъг път им предстои на Западните Балкани до момента в който всички те ще влезнат в ЕС.... особено проблематично ми се струва граничните спорове между някои от тях. Добре, че България отдавна е сложила край на своите граничните въпроси (претенции) с всички свои съседи.

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  5. 5 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4647 Любопитно

    До коментар [#2] от "voyko":

    Да, и принос за това даде и наш Боко. Не го харесвам, но му признавам, че работи много активно по темата през последните месеци....

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  6. 6 Профил на chinaski
    chinaski
    Рейтинг: 362 Неутрално
  7. 7 Профил на BiGman1
    BiGman1
    Рейтинг: 2847 Весело

    До коментар [#5] от "Иво":


    До коментар [#2] от "voyko":Да, и принос за това даде и наш Боко. Не го харесвам, но му признавам, че работи много активно по темата през последните месеци....
    —цитат от коментар 5 на Иво


    Това как ти се откъсна от устата/клавиатурата/...ей сега лилявите ще те разпердушинят...:)


  8. 8 Профил на BiGman1
    BiGman1
    Рейтинг: 2847 Весело

    До коментар [#5] от "Иво":


    До коментар [#2] от "voyko":Да, и принос за това даде и наш Боко. Не го харесвам, но му признавам, че работи много активно по темата през последните месеци....
    —цитат от коментар 5 на Иво


    Това как ти се откъсна от устата/клавиатурата/...ей сега лилявите ще те разпердушинят...:)


  9. 9 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4647 Любопитно

    До коментар [#7] от "BiGman1":

    Признавам си, не ми беше лесно. Но, истината си е истина. Бойко направи много по тази тема - бъдеща интеграция на Западните Балкани в ЕС. И не само на ниво ЕС действа, но и на ниво Световна Банка, МВФ и т.н. За тази си работа и усилия заслужава поздравления.

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  10. 10 Профил на iget
    iget
    Рейтинг: 267 Неутрално

    Национализмът се ражда от бедността. А как се разпределят парите е въпрос на политическа воля.

    За съжаление отоманите просто останаха твърде дълго по тези земи. Преди господството на отоманската империя, културният и икономически център на континента беше в южната му част.

  11. 11 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 13009 Неутрално

    Криворазбрана позицията от гледна точка на историята и националната гордост :)...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  12. 12 Профил на Stewie
    Stewie
    Рейтинг: 2141 Любопитно

    едва ли на повече от 5% от българите им пука за съдбата на западните балкани ?

  13. 13 Профил на Николай Николов
    Николай Николов
    Рейтинг: 1807 Неутрално

    ЕС трябва да наложи комплексно решаване на проблемите в които сърбите са замесени - а те касаят 3 от държавите в региона (Сърбия, Босна и Косово). Т.е. или и трите влизат, или и трите са аут. Това ще накара опонентите да седнат на масата на преговорите.

    С Албания могат да почват преговори още сега, а с Македония - като уреди спора с Гърция. Тук и върху Гърция трябва да се окаже натиск. Тя е зависима от Запада заради спасителните пакети така, че сега е момента да се наложи компромис.

    Дарявам ежемесечно на Бивол - а Вие?
  14. 14 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 4493 Неутрално

    Форум на българското правителство и на Световната банка за регионалната интеграция на Балканите.
    __________
    За 25 години България изпълняваше всички заръки на Световната Банка и финансовите и анархисти! Нито сме цъфнали , нито сме вързани а сме с близо трилион загубени активи , без да смятаме пропуснатите ползи и загубите от концесии! Борисов като промоутър на СБ и Кристалина Георгиева, нищо добро няма да донесе на Балканите!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  15. 15 Профил на asdas200
    asdas200
    Рейтинг: 322 Неутрално

    Сърбия си е руска територия. Без нея в ЕС!

  16. 16 Профил на Amot
    Amot
    Рейтинг: 518 Неутрално

    За Сърбия и Босна и Херцоговина не е ясно дали ще се успеят в това полугодие, но за Македония, Албания и Черна Гора има съвсем реални шансове до получат конкретни дати и графици до края на юни. И Македония ще е определно голяма и приятна изненада, ако успее!

    Цацата трябва да бъде изпържена!
  17. 17 Профил на Бай Благой
    Бай Благой
    Рейтинг: 599 Неутрално

    Добра статия, поздравления.

    И не моиже да се отрече, че българското европредседателство има лекичко влияние върху посоката на разговорите. Което е само доказателство, че Бълагряи МОЖЕ да е играч в Европа - нещо, към което никога в последните 80 години не се е стремяла.

  18. 18 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1386 Неутрално

    не мога да се нарадвам. Стискам палци котка да не мине път, щото желаещи котки има...

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  19. 19 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8805 Любопитно

    А пъкне мога да схвана, закъде се е разбързал Брюксел със Западните Балкани -освен да прави инат за Брекзита,друго обяснение - няма !!1

    karabastun1@abv.bg
  20. 20 Профил на lz73
    lz73
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    Чета статията и едни кофти мисли нахлуват в празната ми дясна кратуна...Македония, Косово, Сърбия, БиХ, Албания, Черна гора...всички искат да са в ЕС, но ние СМЕ там. Можете да кажете едно "мерси" на политиците, които осигуриха възможността в момента ББ да дава акъл на другите как се влиза в ЕС...

  21. 21 Профил на Български патриот
    Български патриот
    Рейтинг: 827 Неутрално

    Как е възможно някой да изсипе толкова думи за да не каже нищо? Много слаба статия. :(

    Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!...З.Стоянов
  22. 22 Профил на Amot
    Amot
    Рейтинг: 518 Любопитно

    Сърбия си е руска територия. Без нея в ЕС!
    —цитат от коментар 15 на asdas200

    Ако влязат в ЕС, знаеш ли колко бързо ще забравят руснаците! Никой не бяга от хубавото! А и за Балканите е важно да няма 'дупки' в картата на ЕС. Колкото по-заедно сме, толкова по-добре ще вървят икономиките, ще е улеснен транспортът и ще е гарантирана сигурността!!!

    Цацата трябва да бъде изпържена!
  23. 23 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 710 Неутрално

    Треска, според медицината, е състояние с резки промени в телесната температура, общо неразположение и ПОМРАЧАВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО. Нищо необичайно за Балканите. Дължи се на ендемична олигофрения, огромна алчност и никакъв морал... А матрялчето си е типично бла, бла...

    roo
  24. 24 Профил на theduloclan
    theduloclan
    Рейтинг: 1220 Весело

    Добра статия, поздравления.И не моиже да се отрече, че българското европредседателство има лекичко влияние върху посоката на разговорите. Което е само доказателство, че Бълагряи МОЖЕ да е играч в Европа - нещо, към което никога в последните 80 години не се е стремяла.
    —цитат от коментар 17 на Бай Благой


    Аз си спомням как Ердоган се надяваше и дори открито настояваше Турция да бъде обект на внимание на нашето Председателство, а него сега никой дори и не споменава.

  25. 25 Профил на Никола Йорданов
    Никола Йорданов
    Рейтинг: 2064 Неутрално

    Додик едно време беше сред най-разумните политици. Първия път (1998 г) като стана премиер имаше само 2-ма депутата в НС и го "инсталираха" американците. Гласуването стана в полунощ и един джип гони един депутат, който беше тръгнал след 21.00 за Загреб, за да го върне и направят мнозинство.
    После от 2 направи 11, депутата. После 17. И преди поредните избори един консултант от НДИ му каза "браво, ще качиш на 21 депутата!"
    Ама как 21, аз искам поне 40 (скупщината са 110 и 40 е предостатъчо, за да формираш правителство с още 1 голям или 2-3 малки).
    Е няма как 40! За да имаш 40 трябва да станеш националист.
    Три месеца по-късно Додик беше най-големия националист и спечли изборите. И оттогаа все си ги печели.

    Никола Йорданов
  26. 26 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3652 Неутрално

    На чакалите им замириса на плячка. Но са заложени само капаните. Всичките еврокоридори са предвидени за времето на зрелия комунизъм. И то ако сами си ги направят. Договорът между България и Македония беше одобрен само от социалистите сърбомани в съюз с една шепа албанци. Воеводите по всяко време може да го денонсират. В една песен от миналото се казваше "Да живеят тарикатите"! Но тарикатите и те не са тревопасни и се усещат, когато мръвката я няма. А мръвка не се задава отникъде. Ще помечтаем, ще видим!

  27. 27 Профил на iget
    iget
    Рейтинг: 267 Неутрално

    До коментар [#20] от "lz73":

    Политиците, за които говориш, не са български. БГ бе приета не заради българските политици, а заради конюнктурни интереси на ЕС. По същата причина ще разиграват Западните Балкани точно до когато си искат. Но как можем да упрекнем някого, че използва властта, която има!

  28. 28 Профил на stellllli
    stellllli
    Рейтинг: 286 Неутрално

    Стига глупости - в Македония и Сърбия инфраструктурата е по-добра отколкото в България. Знаем защо му е на ЕС / разбирай Германия / магистрали и релси - историята трябва да се чете и да се мисли върху нея

  29. 29 Профил на objective
    objective
    Рейтинг: 673 Весело

    Статиятa е хубава. Изводите - на Балканите можело да си говорим един друг и без вражда и омраза, нещо повече - като близки роднини !
    А паднат ли в рамките на ЕС границите между балканските държави, падат и много от малцинствените основания за недоверие и вражди.
    Аз съм особено щастлив да видя своята родина в качеството й на Европейски посредник, помирител и вдъхновител на процеса на интегриране на балканските народи. Дано те оценят и запомнят това ! Във всеки случай България спечели пред света репутацията на държава с най- овладяни Балкански комплекси и нагони, нещо повече - със съзидателна визия за целия Европейски Съюз!

  30. 30 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8931 Неутрално

    Прав е бил Чърчил, че Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да понесат. Въпросът е , в каква посока.

  31. 31 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
    'ΕΡΕΒΟΣ
    Рейтинг: 5018 Неутрално

    Без промени черно на бяло БЮРМ ще чака !

    Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK