ЧЕЗ предложи на България да влезе в сделката, тя отказа, обяви вицепрезидент на компанията
Чешкото дружество ЧЕЗ е предлагало няколко пъти на българската държава да стане част от сделката за продажба на българските му активи, но управляващите са отказвали неколкократно.
Това казва вицепрезидентът на борда на директорите на ЧЕЗ Томаш Плескач в интервю за чешкия вестник "Лидове новини". Той дава като пример в подкрепа на твърдението си "публикации от български вестници например от май 2017 г." и свързва атаката срещу компанията (наричана от интервюиращия го журналист "шантаж") с международния арбитражен иск на ЧЕЗ срещу България, който - ако бъде удовлетворен - може да достигне 15 милиарда крони или 500-600 милиона евро.
Плескач, който отговаря за задграничните операции на ЧЕЗ, не уточнява кои публикации има предвид, нито кога точно компанията му е отправяла предложения към българските власти. Въпросът за евентуалното участие на правителството в София в сделка за продажба на българските активи на ЧЕЗ се появява, докато Плескач обяснява как дружеството е стигнало до идеята, че трябва да се раздели с тях.
"По време на 2016 г. до нас се обърнаха няколко кандидати. Обяснихме и, че сме благодарни за интереса, но "ЧЕЗ груп" не може просто така да продаде подобни активи. Че ако решим да продаваме, ще преминем през процедура," продължава представителят на компанията. По думите му в края на същата година и началото на 2017-а всички са знаели за процеса на и в началото е имало девет участника - компании, базирани в България (не се уточнява кои) с български мениджъри като представители, участващи в разговорите. Към този момент българското правителство е било информирано, добавя той.
По думите на Плескач подборът е продължил независимо от реакцията на българската държава, отказала да участва, а списъкът с потенциални купувачи е намалявал, докато останали двама, единият - "Инерком България", "известен от септември миналата година." "Всички знаеха за "Инерком" - компания, която не е най-голямата на българския пазар, (но) от друга страна управлява сравнително голям брой фотоволтаични централи, не е без име и история."
Собственикът на "Инерком" Гинка Върбакова в момента е в Прага за няколко дни, за да обсъди с ЧЕЗ подробности около сделката, припомня "Лидове новини". Изданието представя Плескач като един от основните преговарящи с Върбакова по случай, "причинил буря от емоции" и застрашил "бизнес за милиарди долари... със сложни политически игри". В интервюто си с вестника Плескач защитава модела на финансиране, предложен от Върбакова, и добавя, че документите на руско-грузинския бизнесмен, свързан със сделката, са изрядни.
Реакцията на вицепремиера Томислав Дончев на заявеното в интервюто четете тук.
"Очакваше се България да завърши либерализацията на пазара"
Попитан дали ЧЕЗ не се е опасявала от нестабилност при навлизането си през 2002 г. в регион, който тепърва ще влезе в Европейския съюз, Плескач обяснява: "Основната идея беше, че когато България и Румъния се присъединят към ЕС, ще трябва да довършат либерализацията на пазара, да приложат същите правила за регулация, с които сме свикнали в Чехия и ще се превърнат в съвсем стандартни държави членки. Когато влязохме в България, разчитахме на очаквано разработване на пазарни регулации до 2018 г."
"Мога да кажа с чиста съвест, че българската държава не изпълни значителна част от обещаното на чуждите инвеститори. Затова и сме на арбитраж с България", продължава той. Излагайки причините за проблемите на ЧЕЗ с властите в София, вицепрезидентът на чешкото дружество добавя, че в България, където темата с цените на електроенергията е сложна, правителството сравнително чест опитва да влезе в енергийния бизнес. Тъй като тя е най-бедната страна в ЕС и "има сравнително нисък доход на глава от населението, от това следва, че макар да има най-ниските цени на електричеството в ЕС, темата е много по-политически чувствителна, отколкото при нас".
"Дълго издържахме"
Показателно за бизнес климата в България е, че другите две електроразпределителни дружества - EVN и "Енерго-про" - са започнали международен арбитраж. ЧЕЗ от друга страна са последната компания от сектора, предприела това, продължава Плескач. "Дълго издържахме и (изчакването) е доказателство за нашето търпение", добавя той, но уточнява, че в отношенията с България е имало и спокоен период - до протестите през 2013 г.
Тогава, по думите му, ЧЕЗ е предложила да коригира начина, по който се изчислява и плаща сметката за електронергия, за да се избегнат проблеми като сезонни флуктуации и да няма сътресения като през февруари 2013-а и няколко месеца по-рано - "след изключително топъл ноември дойде изключително студен декември". Според Плескач този фактор е допринесъл за протестите, довели от своя страна до оставката на правителството и до обвинения към ЧЕЗ и други електроразпределители, недоказани, "изкуствени" и завърили без глоба от енергийния регулатор.
"Опитахме да намерим общ език (с българската държава), но се провалихме. Затова информирахме българското правителство през 2015 г., че започваме международен арбитраж... Започнахме го от юни 2016 г. От този момент натискът на българските власти се засили, очевидно с цел да открият нещо, което да използват (срещу нас) в арбитража", казва Плескач.
Попитан дали проблемите на ЧЕЗ могат да се свържат с някое от трите правителства на премиера Бойко Борисов, той отговаря отрицателно: "Преминахме през различни правителства в България. Това не е свързано само с един човек."
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.