Задава ли се руска буря на Балканите

Задава ли се руска буря на Балканите


За Русия Балканите са ценни икономически и стратегически не толкова сами по себе си, колкото заради позицията си в съседство с евросъюза и заради ролята на Турция в региона. Затова може да се очаква по-активно присъствие на Москва през 2018 г. на Балканите като терен на "политическа война", казва старшият изследовател в Института по международни отношения в Прага в анализ за Европейския съвет за външна политика.


Според анализа Москва има три по-общи цели на Балканите: да получи роля като регионален играч и сила със сфера на влияние, която да носи плюсове пред националистите и да балансира с ЕС и Турция; да подкопае експанзията на НАТО; да се възползва от потенциалното разширяване на ЕС.


"Основната руска цел не е да се създаде неформална империя на Западните Балкани, нито да се води открита битка с ЕС" - Москва по-скоро вижда Балканите като част от нова, по-широка "Голяма игра", в която и тя, и Брюксел, и Вашингтон, а и други ще търсят ползи и влияние за цели, които имат малко общо с балканската политика, пише Галеоти.


Различната година




Галеоти дава примери като този с обвинените от черногорските власти в опит за преврат сръбски и руски граждани, които според прокуратурата са действали с подкрепата на Москва, а целта им е била да попречат на страната да се присъедини към НАТО.


Макар 2017 г. да е белязана от несбъднати предупреждения за руска намеса на Западните Балкани, а опасенията да не са се оправдали, 2018 г. може да е различна. "(Върховният представител на ЕС за външната политика) Федерика Могерини предупреди, че "Балканите лесно могат да станат една от шахматните дъски, където може да се води голямата игра на власт," но опитът за преврат от 2016 г. показва, че играта вече е започнала", пише Галеоти.


Цитиран е анализаторът Димитър Бечев, който припомня, че "Русия не се завръща на Балканите, защото никога не си е тръгвала". От друга страна, ролята ѝ показва "слабостта на слабите отношения" - макар да подчертава отношенията си с Русия, Сърбия все още гледа към членство в ЕС (и заедно с Черна гора има най-голям шанс за това сред западнобалканските страни) и търгува много повече например с Италия и Германия, а и невинаги одобрява руските политики в региона, допълва Галеоти.



Според него, макар заради българското европредседателство и стратегията за разширяване на ЕС Западните Балкани да са на дневен ред за Европа, това може да е така и за Русия около спора за името на Македония, изборите за президент в Черна гора и за парламент в Босна и Херцеговина и възможността за предсрочен вот в Сърбия. "Това със сигурност са вълнуващи времена във всеки най-лош и най-добър смисъл."


Организатори и идеолози


Фактът, че след опита за преврат в Черна гора бившият шеф на Федералната служба за сигурност (ФСБ) и сегашен секретар на Съвета за сигурност Николай Патрушев заминава спешно за Белград, е само пример за нарастващата му роля в руската политика на Балканите, каквато президентът Путин му възлага или в края на 2015-а, или в началото на 2016 г. в зависимост от версиите на събеседници, с които авторът е разговарял.


Патрушев е цитиран с думите си от миналата година, че "Черна гора, Македония и Босна и Херцеговина биват насилствено вкарвани" в НАТО. Той следва възгледите на бившия руски разузнавач и шеф на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) Леонид Решетников: "Когато през 2016 г. (Решетников) каза, че е "време (Русия) да се завърне на Балканите", той го направи с пълна увереност, че Патрушев е съгласен."


Импулсът в изпълнението на задачата обаче идва от "геополитическия предприемач" със спорна репутация Константин Малофеев, организирал притоворечивото посещение на казаци в Баня Лука в подкрепа на Милорад Додик и с интереси в Сърбия според "Досиетата от Панама". "Изглежда, той... е източникът на идеята, че малка операция може да дестабилизира Черна гора най-малкото с убийството на Джуканович и да попречи страната да влезе в прегръдката на НАТО", но има нужда от съюзници в кабинета и ги е намерил в лицето на Патрушев, пише Галеоти.


Според този анализ провалът на опита в Черна гора е причина не само за визитата за "обяснение" на Патрушев в Белград, а и Решетников да загуби позицията си като шеф на РИСИ. Според руски служител ситуацията е показала нуждата от "балканска страгетия" на Москва, осъзнавана и преди, но по-сериозно на дневен ред след случилото се в Подгорица.


Руският президент Владимир Путин с президента на Република Сръбска Милорад Додик.

© Associated Press

Руският президент Владимир Путин с президента на Република Сръбска Милорад Додик.


Нови възможности


"Авторитарният завой на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и фрустрацията му както от ЕС, така и от САЩ, също отвори нови възможности за сътрудничество," а по ирония на съдбата "бавното и болезнено възстановяване на Гърция също подновява интереса към пране на пари и евентуално избягване на санкциите," пише Галеоти. "Битката за Западните Балкани се вписва в по-широк геополитически контекст."


За Русия има политически капитал и във все по-агресивния ангажимент на Ердоган към "неоосманистки" практики в балкански държави, съседни на Турция, притеснил ЕС. "Турските инвестиции в сектори от минното дело в Косово до магистралата между Сараево и Белград, както и споразумението за свободна търгоия с Босна може да са просто от икономическо естество. Но те подсилват страха у някои в региона, че Анкара има по-мащабен политически дневен ред."


От друга страна, слабостите на ЕС в региона също са добре дошли за Русия заради спорното решение на Брюксел за индивидуален подход към страните от Западните Балкани. Рамуш Харадинай, премиерът на Косово, например обвинява евросъюза в "двойни стандарти" заради приоритета на членството на Сърбия, за да не предпочете тя по-близки отношения с Москва.


Балканите при всички недостатъци на демокрациите си, обаче и с културната си и географска близост със Западна Европа и с присъствието на членки и кандидати за ЕС и НАТО, са по-малко важни сами по себе си за Русия, отколкото като възможност за Москва да си издейства по-добри позиции в отношенията както с Европа, така и с Турция, отбелязва Галеоти.


Фотогалерия: Хиляди македонци излязоха "за мир и любов" и срещу албанската платформа >


Какво иска Русия


В повечето балкански държави Русия има по-скромни цели - да окаже влияние по определени въпроси, например да покаже македонската политическа криза като вмешателство на запада с цел натиск за приемане на "платформата от Тирана" и да изтъкне себе си като честен посредник. В отношенията ѝ с Косово залогът е свързан със зависимостта на международното признаване на Прищина от руската подкрепа за Белград. В Албания Москва има малко лостове за влияние, доколкото външният министър Дитмир Бушати представя Тирана като "бастион срещу руското влияние в Сърбия, Черна гора, Македония, Босна и Хърватия."


Сърбия е изключението - там Москва опитва да "установи мощни мрежи от съюзници и клиенти, способни да доминират в страната" и има както политически връзки, така и икономическо присъствие, пише Марк Галеоти. "Москва може и да надгражда над съществуващите схващания, създадени от самоподдържаща се смесица от пропаганда и историческа близост. Както Бечев отбелязва, "изследване в Сърбия от 2015 г. откри, че 47% от респондентите са вярвали, че Русия предоставя повече финансова помощ от ЕС. В действителност тя изостава значително. Докато ЕС предоставя 3.5 млрд. евро само между 2000 и 2013 г., Русия единствено се е ангажирала да даде заем от 338 млн. долара на сръбските железници. Дори далечната Япония е дала повече."


Европейското разширяване, от друга страна, носи както притеснения, така и предимства на Русия - влизането в ЕС на нови, по-бедни страни неизбежно ще всее по-голям раздор в съюза и споровете около стратегията за раширяване са само пример в тази насока. В случая на Сърбия например, ако разширяването е успешно, Москва се надява най-малкото да има "троянски кон" в ЕС, а ако не - да извлече още повече ползи.


Тези цели могат да се постигнат чрез тактики като "разделяй и владей" (напр. представянето на Македония и Косово пред Сърбия и Гърция като клиенти на САЩ или подклаждане на страхове от "Велика Албания" в Македония); "купуване" на съюзници в елита (от доскоро управлявалата в Македония ВМРО-ДПМНЕ до Милорад Додик в Република Сръбска, с когото Путин се е срещал поне 6 пъти от 2014 г.); и възползване от нереалистични очаквания от разширяването на ЕС.


"Малки предизвикателства", свързани с местни инициативи или връзките на руски с местни престъпни групи в Западните Балкани, също могат да са от полза в новата стратегия, смята Галеоти, като се позовава на израза цитат от бивш служител на администрацията на Путин от 2016 г. Полезни тук ще са "хибридни" актьори като "Нощните вълци" или паравоенната "Балканска казашка армия". Пример е и руският "хуманитарен център" в Ниш, за който Москва иска дипломатически статут, но за който Западът смята, че служи за разузнавателна дейност. Споменава се и публикацията на босненското издание "Журнал", според която паравоенната организация "Сръбска чест" е обучавана от руснаци именно в центъра в Ниш.


Друг способ са медийните операции и финансирането на издания с "удобни политически позиции", както и влиянието на "Спутник" в Сърбия и непропорционално голямото му въздействие в босненския медиен пейзаж, пише Галеоти.


Алтернативите


Според него Евросъюзът трябва да признае, че гледа на Западните Балкани като арена на геополитическа конфронтация с Москва и да влезе в "Голямата игра" и да мисли отвъд "стабилокрациите", утвърждаващи политическото спокойствие на всяка цена, да приоритизира ценностите пред интересите и да ангажира балканските политици с реформи. Освен това "страните имат нужда от причини да оставят руските пари" чрез изгодни алтернативи.


И на страните от Западните Балкани обаче им предстои работа, ако не искат да са пионки в "политическата война" на Москва и не виждат шанс за себе си в руския модел на управление: те трябва да са внимателни кой от актьорите какво им предлага, но и да търсят активно партньорство с ЕС, вместо само да очакват от него. Трябва също така да разберат, че руските действия са "злонамерени и опортюнистични" и биват използвани, за да се окаже натиск на Запада, смята Галеоти.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK