Как войната на Турция с "училищата на Гюлен" обхвана пет континента

Живеещият в САЩ духовник Фетхуллах Гюлен, сочен от Анкара за организатор на опита за преврат в Турция през юли 2016 г.

© Reuters

Живеещият в САЩ духовник Фетхуллах Гюлен, сочен от Анкара за организатор на опита за преврат в Турция през юли 2016 г.



Турският президент Реджеп Тайип Ердоган многократно изтъква в последните седмици успеха на властите, погрижили се за депортиране на турски граждани заради връзки с живеещия в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен, сочен от властите в Анкара за организатор на неуспелия опит за преврат през 2016 г. В Косово и Габон действията на турските служби отприщиха политическа буря, а в Прищина доведоха и до уволнения в правителството и разузнаването и парламентарно разследване.


Залавянето на "гюленистите" е само удар по върха на айсберг, от чиято подводна част Турция опитва да отчупи все по-големи парчета вече четири години. Става дума за движение, с което се свързваше една от най-влиятелните в света мрежи от училища, от няколко седмици обект на действия с нова решителност на турските власти.


Допреди по-малко от десетилетие "Хизмет", както често то бива наричано (без да има официално име), държеше най-малко 2000 (2800 според турското разузнаване) училища, обучаващи стотици хиляди (според някои оценки до 2 млн.) души в десетки страни.




За няколко години това влияние започна да се променя - от Балканите и Латинска Америка до Африка, Централна Азия и дори Австралия.


"Дневник" обобщава как се промениха отношенията на турските власти с мрежата, в разгара на операция, която се очаква Анкара да усили и в Европа, когато започне кампанията за предсрочните избори през юни.


Съюзници и противници


Няколко правителства на Ердоган (тогава премиер) се възползваха, заедно с предшествениците си, от "меката сила" на "Хизмет" и на мрежата, с която се свързват училищата. Преподавайки турски и други езици, турска култура или математика (в някои държави училищата са общообразователни), те помогнаха на Анкара да укрепи позициите си в бившия Съветски съюз, в Далечния изток и - най-вече - в Африка. Много от тези институции са резултат от партньорства между турски и местни организации. Част от тях твърдят, че са само вдъхновени от Гюлен, но не и свързани с него; други признават връзката и изтъкват, че са създадени от "гюленисти".


В тези институции, които в някои страни нямаха местни конкуренти в края на 20 в., започнаха да пращат децата си родители от "елита", но и такива с по-малки доходи, на които училищата отпускат стипендии (такъв бе случаят и с над 25% от учениците им в Пакистан и Афганистан). Таланти от азиатски и африкански страни участват в международни състезания - например по турски и математика - след курсове в училищата.


Според Пабло Кендикян, автор на книгата "Фетхуллах Гюлен: загадъчната турска политическа мрежа", училищата са много полезни и на Вашингтон през 90-те години след разпадането на Съветския съюз, като противотежест на руското влияние. В някои страни обаче те будят подозрение. През 2008 г. Узбекистан ги затвори заради подозрения в изучаване на "тайни" религиозни предмети, през 2009 г., руското министерство на образованието поема контрола върху 50 училища в Татарстан. В САЩ срещу част от училищата имаше разследвания на ФБР заради финансови и други измами в началото на сегашното десетилетие.


По това време обаче Анкара още ги подкрепяше: през 2009 г. тогавашният президент Абдуллах Гюл посети в Найроби откриването на едно от най-големите в Кения. През 2014 г. кенийският президент Ухуру Кенята пристигна на посещение в Турция и изказа само похвали за училищата, свързвани с "Хизмет", и работата им в страната. Така той изпадна в неловкото положение да каже добри думи за организации, които същия ден Ердоган заклейми като част от "паралелната държава".


Турция днес смята, че те обслужват интересите на Гюлен и изграждат ново поколение "заговорници", които действат срещу турската държава. Тази позиция се появи в края на 2013 г., когато Турция свърза мащабно антикорупционно разследване с "дългата ръка" на Гюлен и обяви, че ще "изкорени" организацията му - както в Турция, така и по света.


Сенегалският президент Маки Сал изпраща турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, който се готви да отпътува от Дакар, на 1 март 2018 г.

© Associated Press

Сенегалският президент Маки Сал изпраща турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, който се готви да отпътува от Дакар, на 1 март 2018 г.


Успехи по цялото земно кълбо


След опита за преврат, през 2016 г., Анкара създаде фондацията "Маариф", чието основно предназначение беше да поеме контрола върху училищата - както тези в Турция, така и в чужбина, там, където правителствата се съгласят. Оттогава турски представители, при официалните си посещения, искат от колегите си да затворят училищата. Примерите за успех изобилстват.


За Сомалия, в разгара на десетилетен цикъл на бедствия и конфликти, училищата бяха жизненоважна външна помощ за бъдещето на децата. Тя обаче се съгласи да прекрати дейността им през 2016 г. - за да ги отвори отново под шапката на "Маариф". Мароко, където организацията "Мохамед ал Фатих" е партньор на "Хизмет" (и където в Танжер се появява първото "училище на Гюлен" в Африка през 1994 г.), направи това в началото на 2017 г., пренебрегвайки критиките, че действа срещу училищата в разгара на учебната година.


В Сенегал над 3000 деца получаваха образование в училища, свързани с движението. Но това продължи до края на миналата година, когато (според информация от средата на март) училищата са били затворени. Темата беше обсъдена и на посещенията на Ердоган в Алжир, Мавритания, Сенегал и Мали през февруари. "Ще отгледаме поколение, което обича родината, което работи за страната и семейството си, чрез училищата в Сенегал през нашата фондация "Маариф"," каза Ердоган, докато беше в Дакар. Други африкански държави с общо над 150 млн. души население също отстъпиха пред турския президент - Етиопия, Судан, Нигер, Ангола, Екваториална Гвинея и други.


Турция смята, че училищата, свързани с Гюлен, отглеждат "превратаджии" и подхранват антитурски настроения.

© Reuters

Турция смята, че училищата, свързани с Гюлен, отглеждат "превратаджии" и подхранват антитурски настроения.


В Пакистан властите поискаха над 100 учители, свързани с Гюлен, и семействата им (няколкостотин души) да напуснат страната в срок от 3 дни още през ноември 2016 г. Изявлението беше направено от името на мрежата PakTurk International Schools and Colleges, която години наред се свързваше с Гюлен, която обясни решението с отказ да бъде подновена визата им. Така "Маариф" пое контрола върху PakTurk и 28-те ѝ училища (плановете бяха и за скорошно отваряне на университет) за близо 10 хил. деца и постави под въпрос системата, помогнала според "Дойче веле" на поддръжниците на Гюлен да осъществяват "бизнес интереси" в Пакистан от десетилетия и да развият връзки с някои политици. PakTurk продължи работа и заради факта, че повечето от служителите от години бяха пакистанци.


През февруари това се случи и с 12 училища в Афганистан, където според Анадолската агенция дори е извърена "церемония по предаването" с участието на образователния министър в Кабул. В Киргизстан движението държи 28 училища, включително един университет. Силното влияние на "Хизмет" в централноазиатската държава дори подтикна Ердоган да каже малко след опита а преврат, че гюленисти са "проникнали" в институциите на страната и могат да извършат преврат там. С думите си той разгневи тогавашния президент Алмазбек Атанбаев и на Ердоган се наложи да посети Бишкек за среща с наследника му, Сооронбай Джеенбеков, за да затопли отношенията. Той обаче повтори, че "утре в Киргизстан" може да се случи същото.


Натиск отдалеч


В страни като Колумбия, Аржентина и Бразилия успехът е по-скромен. Ръководители на свързвани с Гюлен (но и с части от турската диаспора) училища и културни центрове обаче твърдят, че следени от разузнаването или от други турски граждани. Други попадат в "черни списъци" на терористи, съставени от Анкара, макар част от организациите в Латинска Америка настояват, че единствената връзка е във вдъхновението.


Твърденията на гюленистите за увеличаващ се турски натиск идват на фона на все по-голямо взаимодействие между Турция и Латинска Америка - търговският им обмен, който е бил само 100 млн. долара през 2000 г., е нараснал до 8 млрд. през 2016-а., а турското икономическо министерство се надява да достигне 200 млрд. през 2023 г.


Дори в Австралия поделение на Sirius College (една от организациите партньор на "Хизмет") в Шепъртън, в югоизточната част на страната, затвори врати през есента. Проблемът обаче не беше в политическия натиск - според директора на училището Адем Енгин причината е в отлива на ученици, зачестил след опита за преврат. Тук мнението на диаспората е способно да окаже силно влияние - до 200 хил. души, кито живеят в Австралия, са турски граждани.


Подобно на всички други служители на организации, свързани с Гюлен, преподавателите и директорите на училища от мрежата на "Хизмет" се определят в Турция като част от т. нар. "Фетхуллахистка терористична организация" (FETÖ).

© Baz Ratner, Reuters

Подобно на всички други служители на организации, свързани с Гюлен, преподавателите и директорите на училища от мрежата на "Хизмет" се определят в Турция като част от т. нар. "Фетхуллахистка терористична организация" (FETÖ).


Какво ще стане на Балканите


Само в Германия и Холандия има 25 училища, свързвани с мрежата на Гюлен, такива действат и във Великобритания. Предстоят посещения на Ердоган в Европа - например във Великобритания през май и в Германия по-късно тази година - на които темата се очаква да бъде засегната. Училищата обаче не са най-големият проблем за Анкара в отношенията ѝ със страни членки на ЕС. Големите въпросителни, свързани с Гюлен, са другаде: Ердоган неколкократно е посочвал, че според Турция, освен Африка и Централна Азия, "Хизмет" има най-голямо влияние на Балканите.


Инцидентът в Косово се случи заради училищата "Мехмет Акиф" и образователна фондация, действащи в четири града - Прищина, Призрен, Гякова и Липлян, но той засяга малка част от "инфраструктурата", свързана с Гюлен в региона. Турските власти твърдят, че в пет от шест западнобалкански (без Хърватия) държави - Босна и Херцеговина (15), Албания (12), Македония (7), Косово (5) и Сърбия (1) има "училища на Гюлен" - общо 40. Още от опита за преврат насам Анкара настоява, че те се намесват активно в държавните въпроси, освен че възпитаниците им трупат икономическо влияние. "Най-голямо влияние" според Турция Гюлен има в Албания, където мрежата действа от 1994 г. и освен зад известни училища стои зад първия интернет вестник в страната, "Газета старт", критичен към турските власти. Възраждащият се национализъм на Тирана и подозренията ѝ към турската демокрация обаче вероятно ще попречат на "косовски сценарий", пише "Катимерини".


В Македония основните и средни училища "Яхия Кемал" са активни в почти всички големи градове, от Скопие и Тетово до Гостивар, Струга и Струмица. Албанската партия "Беса", която влезе в парламента на изборите през 2016 г., често е обвинявана от политическите си противници, че е пряко свързана с Гюлен; тези твърдения се повтарят непрекъснато от управляващите в Турция.


В Босна и Херцеговина според разузнаването MIT Международният университет "Бурч" и по няколко предучилищни институции и основни и средни училища са основани от свързани с "Хизмет" фигури и действат още от 1998 г. Миналата седмица турският посланик в Сараево Джихад Ергинай поиска спешни мерки срещу организацията, която по думите му не заплашва "само Турция". В отговор най-голямата бошняшка партия SDA, чийто председател е сегашният ротационен президент Бакир Изетбегович, предупреди, че училищата може и да са "проблем" в страната - след като вече съществуват в нея от 20 г. В отговор основната организация на тези училища в страната, "Босна Сема", отрече връзки с Гюлен (но призна "вдъхновението" му) и обвини Турция в "намеса във вътрешните работи" на Босна.


След предаването в на турски граждани от косовските служби и последвалия скандал изследователският център SETA, който често заема близки до правителството позиции за "Хизмет" и други въпроси, написа коментар със заглавие: "Косово е само началото". Каквито и турски действия да последват тази закана, желаещите да изкоренят дори само образователната мрежа на Гюлен от Балканите биха се изправили пред истинско предизвикателство.


Как Турция ще продължи борбата с продължи битката с мрежата на Гюлен, четете следващата седмица в "Дневник".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK