Нова терапия може да предизвика революция в борбата с рака на гърдата

Нова терапия може да предизвика революция в борбата с рака на гърдата

© Eric Gaillard, Reuters



Нова терапия излекува напълно жена с напреднала фаза на рак на гърдата – това се случва за пръв път и е огромна стъпка напред в борбата с болестта.


49-годишната Джури Пъркинс от Флорида е била избрана за радикалната имунотерапия след няколко цикъла химиотерапия, които не са успели да повлияят на тумора в дясната ѝ гърда. Ракът се е разпространил и в други части на тялото ѝ и прогнозата е била, че ѝ остават три години живот, пише в. "Гардиън".


Сега лекарите от Националния институт по рак в Мериленд твърдят, че възстановяването ѝ е "забележително" - от две години насам в тялото ѝ няма ракови клетки. Те планират да започнат мащабни клинични експерименти.




"Един от туморите притискаше нерв, така че прекарвах повечето време в опити да не мърдам, за да избегна болката, разказва Пъркинс. След като лечението унищожи повечето тумори, успях да ида на 60-километров поход."


Д-р Стивън Розенберг, шеф на хирургията в института, посочи пред Би Би Си, че терапията още е в експериментална фаза, но "съществува потенциал за смяна на парадигмата в лечението на рака - уникално лекарство за всеки пациент - това е нещо много по-различно от всички други подходи".


Имунотерапията работи по следния начин: лекарите взимат проби от първичния тумор и метастазите му, като извличат от тях имунни клетки (туморно атакуващи лимфоцити), които са опитали да унищожат рака, но не са успели. Те отглеждат милиарди от тях в лабораторията. Междувременно анализират основните мутации, характерни за тумора, и избират тези клетки, които могат да ги атакуват. Въпросните имунни клетки се връщат обратно в организма на пациента и унищожават раковите клетки.


Този успех подхранва надеждите, че имунотерапията ще проработи и при други пациенти с рак в напреднал стадий и че може да се приложи и към трудно лечимите видове рак на яйчниците и простатата. Те са предизвикателство за медицината, тъй като имат сравнително малко на брой мутации и на имунната система ѝ е трудно да ги "разпознае" сред здравите тъкани на органите.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK