Ако Йордания се срине, ще има последици и извън Близкия изток

Demonstrators clash with police during a protest near the Prime Minister's office in Amman, Jordan June 6, 2018.REUTERS/ Ammar Awad

© Ammar Awad, Reuters

Demonstrators clash with police during a protest near the Prime Minister's office in Amman, Jordan June 6, 2018.REUTERS/ Ammar Awad



Йорданците се бунтуват. Тези хора, които отказаха да бъдат впрегнати в името на чужди каузи, заслужават подкрепата на Запада. Ако Йордания се срине, тежките последици ще се усетят далеч извън пределите на Близкия изток, пише Керстен Книп за "Дойче веле".


През последните години в Йордания се наблюдава едно малко чудо. Малката пустинна държава е заобиколена от всички страни от война и терор: на север се намира разкъсаната от войни Сирия, на изток - събуждащият се след десетилетна анархия Ирак, на югоизток - Саудитска Арабия, която дълги години, а може би и до днес си остава най-големият световен износител на отровен религиозен екстремизъм.


На Запад гори близкоизточният конфликт между Израел и палестинците, който е най-мощният ускорител на масови протести в целия арабски свят. А на северозапад се намира Ливан - средище на направляваното от Иран движение "Хизбула". И двете сили са решени да прокарват своите интереси в региона с цената на нови напрежения.




Всички изброени огнища на размирици не възпламениха ситуацията в Йордания. Те повлияха единствено на едно малобройно, но радикално малцинство, което симпатизира на т.нар. Ислямска държава.


Болшинството йорданци не пожелаха да бъдат инструментализирани в името на различни политически и идеологически страсти. По време на посещението си в Йордания през април тази година германският външен министър Хайко Маас дори нарече страната "Глас на разума в Близкия и Средния изток".


Протест срещу икономическата политика


Сега обаче гражданите на Йордания излязоха на протест, подгонени от една крайно убедителна и уважителна причина: те настояват страната да запази поне сегашното си ниво на икономическо развитие. А то е застрашено - не на последно място и от някои условия, които МВФ постави за отпускането на кредит на тази страдаща от хроничен недоимък страна. Въпросните условия предвиждат увеличение на данъка общ доход (ДОД) с пет процента за всички годишни доходи, надвишаващи 11 000 евро. Предвидено е и увеличение на корпоративния данък. Още в началото на 2018 г. пък бе увеличен данъкът добавена стойност (ДДС), а държавните субсидии за хляба бяха отменени. Огромно повишение има и на цените на основните хранителни продукти. Това развитие удря основно по джоба на бедните йорданци и на тези от средното съсловие.


Тъкмо те сега излизат на протест. И то далеч по-масово, отколкото през 2011 - годината на т.нар. Арабска пролет. За разлика от тогава днес исканията на демонстрантите засега са чисто икономически и политически: така например те настояват за по-голяма ефективност и прозрачност в работата на администрацията, както и за пресичане на корупцията.


НЕ на популистките игрички!


Гражданите на Йордания успяват и до днес да запазят своя достоен за възхищение прагматизъм, който освен всичко останало им помага да спасят и държавата си от разпадане. Съществен принос за това има и мъдрата политика на краля, който неизменно се опитва да намери баланс на интересите.


Това само по себе си е достатъчна причина за Запада да окаже на страната цялата помощ, на която е способен. Защото ако и в Аман се разклати политическата стабилност, последиците от това ще бъдат изключително тежки и ще се усетят далеч извън пределите на Близкия изток. Не бива да се забравя, че в момента в Йордания са подслонени над един милион сирийски бежанци. Евентуален срив на страната би изправил и целия ЕС пред тежко изпитание.


Ангажиментът в полза на Йордания е крайно наложителен и поради друга причина: населението на тази страна стоически вярва в доброто бъдеще независимо от всевъзможните трудности, пред които е изправено.


Тъкмо това е и причината, поради която то отказва да бъде впрегнато в името на чужди религиозни и етнически каузи, от които популистите в съседните страни търсят лични изгоди. Така населението на Йордания дава личен принос за превръщането на страната в пример за успешно развиваща се държава в арабския свят. Ако този пример се срине, голяма част от арабите биха могли да се откажат от повелите на политическия разум с необозрими последици и за Европа, която в днешните глобализирани времена вече е непосредствен съсед на арабския регион.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK