Как руснаци от "частна армия" се озоваха в сърцето на Африка

Президентът на Централноафриканската република Фостан-Арканж Туадера с руския си колета Владимир Путин.

Руските наемници от частна военна компания "Вагнер" вече работят и в Централна Африка, но властите не бързат с вече изразеното желание за промяна на законодателството, пише в. "Новая газета" след публикации в руски и други медии за появата на най-голямата "частна армия" в Русия на африканския континент.

По улиците на Банги, столицата на Централноафриканската република, отскоро се разхождат "неговорещи френски бели мъже със стойка на военни но без военни униформи", пише френският в. "Монд", според който става дума за "руски наемници". Руското външно министерство ги нарича "граждански инструктори".

Проблемът е, че както и да се нарича тази работа, тя трудно се съчетава с настоящото руско законодателство.

"Монд", който като много други френски издания следи внимателно събитията в бившата колония, пише, че базата на руските "пратеници" е на около 60 км от Банги, на територия, където някога е била резиденция на президента, а по-късно самопровъзгласен император Жан-Бедел Бокаса. Ексцентричен, считан за авторитарен и дори обвиняван в канибализъм (макар да е бил оправдаван), Бокаса е погребан там и роднините му са крайно недоволни, че белите чужденци нарушават покоя му, продължава вестникът.

"Руснаците с военна стойка" са представени публично за пръв път на празничната церемония за втората година, откакто Туадера е на власт - през март 2016 г. За работата им им различни спекулации. Според руските власти мъжете са част от група команнировани "петима военни и 170 граждански инструктури", изпратени в ЦАР по искане на Туадера като "безвъзмездна военно-техническа помощ", със съгласие на Съвета за сигурност на ООН. Френски журналисти обаче казват, че освен да съветват, те имат и друти функции - сменили са например руандийските военнослужещи от миротворческия контингент на ООН, преди това охранявал Туадера.

Сега руандийците охраняват по-далечните подстъпи към върховете на властта, докато "хора от Москва отговарят за личната охрана на президента, с неограничен достъп до работния му график и обкръжение", пише "Монд", цитиран от "Новая газета". А има от кого да го охраняват, тъй като в страната бушува етнорелигиозен конфликт от 15 години.

"Вагнер" в 2 африкански държави?

Администрацията на Туадера потвърждава, че в страната има "руски военни специалисти за подобряване на сигурността на държавния глава." Според "Монд" заради това президентът има съветник от Русия, който координира работата на телохранителите (в анализ от май изданието The Defense Post пък определи подобни съветници от Москва като "политтехнолози" за нуждите на клиента). Сред руските помощници са и петима пратеници, които всъщност са кадри на военното разузнаване, и бойци, които формално са част от две военни компании - Sewa Security Services и Lobaye Ltd., но повечето експерти са уверени, че става дума за ЧВК "Вагнер".

Свързваната с т. нар. "готвач на Путин", бизнесмена Евгений Пригожин, компания вече има присъствие в съседна страна - Судан. Официално потвърждение няма, но работата на "Вагнер" там е публична тайна, за която са съобщавали редица руски издания. Активна в Сирия, "Вагнер" изглежда е изпратила части в Судан като логична последица от тесните връзки между Хартум и Москва; суданският президент Омар ал Башир дори посети руската столица през ноември и разговаря с Русия за военни бази.

"Първата партида "Вагнер" се отправи към Судан. А още една се готви да отиде в ЦАР," казва през януари бившият министър на отбраната на "Донецката народна република" Игор Стрелков, цитиран от "Новая газета". "Знаел е по-рано," добавя изданието, а малко по-късно уточнява, че бойците едва ли могат да се изплашат от продължаващия междуетнически конфликт в Дарфур, тъй като в сравнение със сирийските и донбаските им командировки "африканските "гастроли" при цялата сложна специфика на региона са курортен отдих".

В цитирания анализ на The Defense Post са посочени няколко цели на тези сили, свързани с руското присъствие на преоткрити пазари на оръжия, с нуждата да се ограничават китайските амбиции на африканския континент и да се сдържа Франция "в собствения ѝ заден двор" с минимален риск от последици, а и да се осигури потенциален достъп до ресурсите на ЦАР. Иначе казано - с един куршум да се убият няколко заека.

Преди и след 2014 г.

Според сегашния руски наказателен кодекс както набирането, обучението и финансирането на наемници и използването им във въоръжени конфликти, така и участието в такива процеси се наказват със затвор. Действията на бойците от "Вагнер", за които е било съобщавано досега в Украйна и Сирия, отговарят на описанията в руското законодателство.

"Новая газета" отбелязва, че чл. 359 от кодекса (отнасящ се за тази дейност) всъщност се използва, макар и да не е "от най-популярните" - през 2017 г. заради нарушаването му са били изпратени в затвора трима души, както и двама през 2016 г. и осмина - през 2015-а. Сред засегнатите има и двама, сражавали се на страната на сирийския президент Башар ал Асад срещу ислямисти, макар формално да са били изпратени по договор с министерството на енергетиката в Дамаск за охрана на нефтени находища в района на Дейр аз Зур.

Става обаче дума за събития от 2013 г. - преди проблемите в Украйна, когато ролята на руски граждани, "решаващи определени въпроси", е ключова за определени събития, например свързани със създаването на Донецката и Луганската "народни републики". Това участие не се отрича и от президента Владимир Путин.

"Законът на джунглата"

В правно отношение действията на частните военни компании са белязани от "силна неопределеност". Те често зависят от текущите нужди на политиката, която в зависимост от нуждите дели на "доброволци" и "наемници" бойците за различни организации. Самият Путин, припомня "Новая газета", нарича през 2012 г. ЧВК "инструмент за осъществяване на националните интереси без пряко участие на държавата".

Тази година депутати от фракцията на "Справедлива Русия" внесоха законопроект, който да "осветли" дейността на тези компании - включително като задължи организациите да застраховат бойците - но кабинетът го отхвърля като "противоречащ на Конституцията".

"Загрижеността на (Думата) за "войниците на съдбата" обаче не стига дотам, че да спре вредния за здравето бизнес," който според Емелянов трябва активно да се развива, тъй като такива са "световните тенденции", пише "Новая газеа", като цитира и депутата: "ЧВК активно действат по цял свят. Имаме нелошо обучени и оборудвани хора, преминали през добра бойна школа. Трябва да им дадем възможността да работят това, което могат." Надеждите за промяна в позицията на кабинета едва ли ще се осъществят - кабинетът се обнови, но не дотам че да смени и позицията си.

ЧВК "Вагнер" се "прочуха", след като публикации във водещи руски и американски издания ги свързаха със сблъсъци между водената от Съединените щати коалиция срещу "Ислямска държава" в Северна Сирия и проправителствени бойци, сражаващи се на страната на режима в Дамаск.

В самата дейност на компаниите обаче властите не виждат противоречие с конституцията. Някои експерти предупреждават, че проблемът с ЧВК е по-сложен, тъй като някои действат като бизнес, други като "политически проект". Като търговска организация например се самоопределя "военнокунсултантската компания" "РСБ-Груп", чийто собственик Олег Криницин казва, че има лиценз за работа в Русия, а в чужбина (например Африка, Латинска Америка и Югоизточна Азия, където действа) търси съдействие от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия за проверка на клиентите. Криницин говори с уважение за "Вагнер", но не наема бойци, сражавали се в Сирия и Украйна и внимава да стои далеч от тези региони. Според него принципът на "РСБ-Груп" е да не се нарушава законът - "ако не беше така, отдавна да са ме арестували, като (Виктор) Бут, в някоя страна, която си сътрудничи с Америка."

"Новая газета" отбелязва още, че сегашното положение устройства властите. Проблемът е, според цитирани експерти, че днес ЧВК ще работят за един господар, утре - за друг, който сега не е известен. А при тази безконтролност те може да се окажат от другата страна на политическия фронт.

В момента няма надежда правното им положение да се промени, а има "само един закон", в чиито рамки може да съществуват тези компании, се казва към края на статията: "ози закон, който царува днес в ЦАР и подобни страни, където се командироват напоследък "приятелите на Пригожин" и колегите им и който, уви, не е напълно чужд и на нашето Отечество - закона на джунглата."