© Osman Orsal, Reuters
Месец след като кандидатурата му беше обявена изненадващо от водещата опозиционна партия в Турция, Мухарем Индже се оказа свеж полъх не само за нейните привърженици. На него възлагат надежди и хора, които не подкрепят Републиканската народна партия (РНП), и това, дори да не му донесе победа на изборите за президент, може да го отведе на балотаж.
Родителите на баща му са от Солун, а тези на майка му - от Ризе, по северното крайбрежие на Турция. Самият Индже, 54-годишен, е роден в провинция Ялова на Мраморно море. Често подчертава скромния си произход. Според Би Би Си може да се харесва и на част от избирателите на Ердоган. Макар да е бивш учител по физика, споделящ секуларизма на РНП, семейството му е набожно, а това печели симпатии сред типа консерватори, които оформят базата на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).
Някои турски анализатори отбелязват, че той използва популистка реторика точно толкова умело, колкото и самият Ердоган. Индже настоява за "края на едноличното управление"; критикува президента заради скъпо струващия му дворец, безработицата и незачитането на демократични норми; обещава да открие нови фабрики и да създаде хиляди работни места, като осмива обещанията на Ердоган за стадиони, паркове и "кафенета с книги" с безплатни закуски за всички, които обеща пред избирателите си.
Още обещания
Индже, четири пъти избиран за депутат от 2002 г. насам, говори за "петте колони" на бъдещото управление: реформи в правосъдието, демокрацията, икономическата политика, външната политика и образованието. Твърди, че предсрочните избори са били свикани, защото голяма икономическа криза чука на вратата и властите го знаят.
Опитва да помири светски настроените турци, които се опасяват от "ислямизация", с останалата част от населението. Обещава край на задължителните религиозни курсове и превръщането им в предмет по избор в държавните училища онези "консервативни хора, които казват: "Два часа религиозни курсове не са достатъчни за детето ми." (Това обучение е отхвърляно от сунитското население на Турция, от алевитите и от Европейския съд за правата на човека.)
Когато обяви програмата си в средата на май, той обеща, че ако спечели президентските избори, ще има нова конституция, която да възстанови старото положение - да върне значителните правомощия на депутатите, които те имат в Турция като парламентарна република (около тази идея се обединиха и всички други партии извън съюза на управляващите). След изборите тази система ще изчезне - поправки, приети с крехко мнозинство на референдум миналия април, ще въведат президентско управление, при което държавният глава ще има власт, подобна на тази в Съединените щати, а постът на премиера ще изчезне.
© Osman Orsal, Reuters
Нещо повече, според него трябва да има и известна "децентрализация" - Анкара да предаде някои от правомощията си в ръцете на местните администрации.
Обещава реформа в правосъдието, което беше променено след корупционния скандал от декември 2017 г. - тогава Ердоган обвини голяма част от магистратите, че служат на "паралелна държава", а властите уволниха хиляди съдии и прокурори.
"Да" на борбата с тероризма, "не" на тази с кюрдите
Същевременно Индже не оспорва разказа на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) за ролята на проповедника Фетхуллах Гюлен в опита за преврат от 2016 г. и в същата тази "паралелна държава". По думите му борбата срещу "ФЕТО" (съкращението, с което Турция нарича мрежата на Гюлен), забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) и "Ислямска държава" ще продължи "без колебание".
Обръща се към кюрдите - болно място на РНП, тъй като "партията на Ататюрк" носи бремето на много зверства, извършвани срещу тях. ("Първо ще учим децата си на турски, после идва и закон, който се говори у дома - кюрдски, арабски черкезки.") Иска да разреши образованието на кюрдски език. Привърженик е на членството в ЕС, но и на сътрудничеството с режима на сирийския президент Башар ал Асад, което според него би улеснило връщането на 3.5 млн. сирийски бежанци, в момента на турска територия, по домовете им.
Индже дори посети кюрдския кандидат-президент Селяхатин Демирташ в затвора; няколко пъти е настоявал публично за освобождаването му, а съпругите на двамата кандидати разговаряха на "среща на солидарността".
"Ердоган не разбира такива отношения"
Индже е в сложни отношения с Кемал Кълъчдароглу - лидера на РНП, който бе преизбран за лидер през 2014 и 2018 г. и който миналото лято поведе т.нар. Поход на справедливостта в Турция. И при двете гласувания Индже бе негов съперник, но загуби.
На митинга в Тунджели, родната провинция на Кълъчдароглу, вчера обаче той каза: "Изправих се срещу вашия събрат Кемал Кълъчдароглу и се провалих. Но днес съм кандидат-президент. Ердоган не може да разбере връзката ни."
Между 2010 и 2014 г., преди да опита да оспори лидерството на Кълъчароглу, е и заместник-председател на парламентарната група. След учителските си години за кратко има и опит, който напомня за спортните амбиции на Ердоган - оглавява връзките с обществеността на футболния отбор "Яловаспор".
От години не пести критики към държавния глава, а откакто започна кампанията, той все по-често изтъква различията. "Ердоган е белият турчин. Аз съм цветнокожият на Турция. Ердоган е от двореца. Аз съм бедният. Ердоган е този, който поставя заглавията във вестниците, а аз съм човекът, който се бори срещу шефовете. Ердоган е поддръжникът на статуквото, аз съм реформаторът," каза той на митинг в Истанбул на 6 юни.
© Associated Press Кемал Кълъчдароглу (вляво) и Мухарем Индже
Въпреки разделителните линии, които постоянно поставя между себе си и Ердоган, настоява, че ще е различен президент. Откакто започна кампанията, уверява турските граждани, че ще е различен от него и ще търси помирение в поляризираното турско общество. "Братство, мир, комфорт и любов ще са ръководните ни ценности. Ще спечелим президентството и парламентарното мнозинство. След това веднага ще започнем работа, за да поправим щетите досега," каза той на митинг през май.
"Ще ви науча да се усмихвате отново. Обещавам мир и спокойствие. Обещавам щастие, просперитет, работни места, хляб, Турция, която не бива ограбвана", каза той на друго събитие.
Профилът му в "Туитър" е следван от 4.29 млн. души. Това е по-малко от над 13-те млн. последвали Ердоган; над половината от последователите на Индже обаче са станали такива през последния месец.
