Губи ли Ердоган подкрепата на "анадолските тигри"

Губи ли Ердоган подкрепата на "анадолските тигри"

© Associated Press



Когато турският президент Реджеп Тайип Ердоган причини свободното падане на лирата с обещанието да не намеси в паричната политика, ако спечели вота на 24 юни, това породи недоволство у някои предприемачи в районите в сърцето на Анадола, донесли на Ердоган редица последователни победи до момента.


Повечето от тях не биха искали да коментират как икономическите трудности ще повлияят на вота им. Проучванията обаче сочат, че при неочаквано напрегнатата надпревара загубата на подкрепа в най-важната му територия, където живее и по-голямата част от населението на Турция, може да е пагубна за него, пише "Блумбърг".


Агенцията разговаря с дузина бизнесмени в региона. Халит Йозкая, председател на производителя на стоманени и медни кабели "Хас Челик", например разказва, че е бил принуден да спре вноса на метал заради нестабилната лира, а сега се опасява, че над Турция може да надвисне дългова криза.




"Толкова големи колебания на лирата ни създават проблеми, като премахват предсказуемостта и и създават несигурност за изплащането на дълга," казва Йозкая в Кайсери - индустриален град, където близо 7 от 10 души са гласували за партията на Ердоган през 2015 г. В градове като Кайсери, Коня и Газиантеп много индустриалци са използвали правителствени стимули години наред, за да разширят продукцията си, добавя агенцията, обяснявайки, че този фактор, в страна, където политическите противници са сплашвани или хвърляни в затвора, също допринася за нежеланието на местните бизнесмени да говорят открито.


През 16-те години управление на Ердоган регионът е бастион на лоялността му и привества опитите да върне исляма в центъра на турския живот. С управлението му се свързва икономическият ръст от последните години, помогнал да се появят "анадолските тигри" - предприемачи, процъфтели при създадената от него политическа стабилност. Те се възползват тогава от достъпа до евтино международно финансиране, за да подпомогнат с него бизнеса си.


За много от тях рисковете от обменния курс на лирата са надхвърлили тези от нарастващите лихви по заемите и сега са най-сериозното им притеснение. Макар ситуацията да се успокои, възможността за колебание на курса другия месец е около 30 на сто - най-високата за развиващите се пазари. Спадът беше с около 15% за това тримесечие, независимо от увеличението на лихвените проценти с 500 базисни точки (около 5%) за по-малко от 2 месеца, пише "Блумбърг".


Заради тази нестабилност човек не може да си изчисли разходите правилно, защото "те се променят всеки час, не просто всеки ден," казва Бора Тезел, председател на Асоциацията на младите бизнесмени в Газиантеп и заместник-председател на Милиметрик Фабрик, която произвежда бетонни блокове. "Дори ако лихвите са високи, поне са фиксирани."


Ролята на Ердоган


От години Ердоган опитва да принуди централната банка да намали лихвените проценти, за да улесни взимането на заеми дори по време, когато инфлацията се покачва. Негативната реакция на инвеститорите, отказващи се от свои турски активи в искане на политически неутралитет за банката, принуждава още по-голямо повишаване на лихвите, за да предотвратят срив на валутата като този от миналия месец - с 18%, до 4.9253 за долар. Основният лихвен процент сега е 17.75%, най-високият от 2008 г. насам.


Трудно обаче човек би намерил в Анадола някого, който да обвинява Ердоган за случващото се. Обратно, предприемачите често споделят възгледите на Ердоган, разочаровани от централната банка, чужда намеса и глобалните рейтингови агенции. Например собственикът на магазин за керамика и председател на събранието на индустриалната камара на Кайсери, каза, че ситуацията от май би могла да се избегне от централната банка през април.


Желаещите да говорят за политика са убедени, че Ердоган ще промени нещата, ако спечели. Турците в Анадола бяха и най-големите защитници на референдума, който се проведе миналата година за създаване на президентски режим, премахвайки поста на премиера и отслабвайки ролята на парламента. "Трябва ни лидер, който удря с юмрук по масата пред Европа," смята Али Гундуз, 54-годишен собственик на магазин, който продава сирене и ядки в центъра на Газиантеп (там 62% гласуваха с "да"). "Чуждите сили нараняват икономиката ни, но след изборите ще е много по-добре."


Според собственика на фабриката за кабели в Кайсери, Халит Йозкая, няма толкова поводи за надежда предвид сегашната ситуация на лирата. "Докато нивото ни задлъжнялост и разходите ни не се променят, е очевидно, че икономическите обстоятелства ще бъдат трудни. Шокиран съм, че хората изглежда не се безпокоят от дълга. Ако не можем да се справим със съществуващия дълг, ще имаме проблеми."


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK