Как изборите в неделя ще преобразят Турция

Как изборите в неделя ще преобразят Турция

© Huseyin Aldemir, Reuters

Само след два дни Турция ще гласува на избори, които ще променят политическата ѝ система, официално въвеждайки резултатите от референдума на 16 април миналата година - страната ще се превърне от парламентарна в президентска република.


Залогът на изборите в Турция е толкова голям заради факта, че който и да е президент след вота, ще управлява с по-големи правомощия; която и партия или съюз да има мнозинство в парламента, ще разчита на по-малко власт от досегашните политически сили, но все пак ще може да оформя дневния ред, а на книга ще може и да отстранява президента.


Критиците на президента Реджеп Тайип Ердоган го обвиняват, че независимо от парламентарния режим той, като президент, досега е оказвал влияние върху системата, значително надхвърлящо правомощието му. Преустройството, което според него ще направи управлението в Турция "по-ефикасно" обаче, въвежда и други промени.


Какво ще прави президентът




Ще може да издава закони с указ, без парламентарно решение; да избира министри и най-високопоставените съдии; да разпуска парламента (на каквото поиска основание), но това ще предизвиква предсрочни избори. (Съществува правна възможност указите му да се обявяват за нищожни с гласуване на други подобни актове от парламента.)


Единствен ще може да обявява извънредно положение и да "представя" на парламента указите, с които то да се одобрява.


Държавният глава също така ще може да назначава и уволнява вицепрезиденти.


В негови ръце ще е изготвянето на бюджета - задача, която досега изпълняваше кабинетът.


Ще бъде ли "надпартиен"


Не. Ще може да е лидер на политическа партия (какъвто отново стана Ердоган още след приемането на поправките на референдума). Подобно на други президентски републики победата на партията му в парламента ще води до силно припокриване на законодателната и изпълнителната власт.


Колко дълго ще бъде на власт


Най-много два мандата. В Турция имаше дебат дали това означава, че Ердоган, ако спечели изборите, може да остане на власт само за един мандат след тях, но управляващите твърдят, че мандатите му ще трябва да се броят по новите правила, по които ще бъде избран.


Конституцията в новия си вид казва, че президентът има право само на два мандата от по пет години, но че може да следва още един мандат, ако по време на втория парламентът реши, че трябва да има предсрочни избори. Тази поправка предизвика критики от Венецианската комисия към Съвета на Европа, защото би могла да доведе до неограчинето подновяване на мандата на държавния глава.


Какво ще се случи с правителството


Турция няма да има премиер, а кабинетът ще е на подчинение на държавния глава, който поема всички функции на министър-председателя.


По-голям (и по-слаб) парламент


За първа година местата са 600 - досега в законодателния орган имаше 550 депутати. Управляващите изтъкват като предимство и факта, че минималната възраст, за да се кандидатира човек за депутат, ще бъде свалена - всеки, навършил 18 г., вече може да го направи (досега прагът беше 25 г.)


Парламентът също така ще трябва да одобрява бюджета (и тази функция не може да бъде заобиколена от президента).


Няма обаче да съществува понятето "парламентарен контрол" - въпроси до министри, президенти и вицепрезиденти ще могат да се задават в писмен вид.


Кой може да контролира президента


Парламентът на теория ще има възможност да го отстрани. Процедурата обаче не предполага това да става лесно. За започване на процедура ще са нужни 301 от 600 гласа (обикновено мнозинство), специална комисия ще се създава с 360, а за свалянето на държавния глава трябват 400 гласа след таен вот.


А армията?


Въоръжените сили, които някога се представяха като "гарант" на стабилността и светския характер на Турция, с годините се оказаха подчинени на изпълнителната власт. Сега те ще могат да бъдат разследвани от Държавния надзорен съвет, и това според държавната телевизия TRT я превръща в разновидност на изпълнителната власт. Свидетелство за промяната във властта ѝ е фактът, че за пръв път Конституционният съд, досега със 17 членове, ще има 15, защото в него вече няма да се избират двама военни съдии. Понятието "военно положение", използвано след досегашните преврати (трите "фактически" от 1960 г. насам), вече няма да съществува в основния закон.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията: