От днес Ердоган управлява Турция почти сам, но няма да му е лесно

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган по време на известната "реч от балкона" в Анкара след победата на изборите на 24 юни

© Handout, Reuters

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган по време на известната "реч от балкона" в Анкара след победата на изборите на 24 юни



Началото на нова ера" бележи днешния ден в Турция по думите на самия ѝ президент Реджеп Тайип Ердоган - победителя от изборите на 24 юни, който се заклева днес, за да заеме същия пост, който има от 2014 г., но с нови правомощия.


Днес ще бъде издаден и първият президентски указ, с който ще бъде съставен кабинетът, а в петък ще е първото му заседание. Това е кулминацията на процес със 74 поправки в конституцията, дал на президента възможността да бъде и държавен, и правителствен ръководител. Указ, публикуван миналата седмица, вече промени закони, някои от които създадени през 1924 г. - година след основаването на Република Турция от Мустафа Кемал Ататюрк.


Ердоган казва, че промените ще му помогнат да управлява по-ефикасно и без напрежение в институциите и ще може по-успешно да се справя с проблемите на икономиката и сигурността - твърдения, които на запад се гледат с подозрение. След като той се закълне в 16 ч. местно и българско време в присъствието на лидери от десетки страни (между тях е и българският президент Румен Радев) и обяви имената на министрите два часа по-късно, много неща в Турция формално ще се променят, други ще останат същите, а на някои места, например в парламента, може да има и неочаквани предизвикателства.


Новото в управлението на практика




Президентът ще може да управлява с укази, които обаче не могат да противоречат на действащото законодателство; ще назначава кабинета и част от най-високопоставените магистрати ("полагат" му се 4 места в Съвета на съдии и прокурори, а 7 са за парламента), както и вицепрезиденти.


Държавният глава също така ще отговаря за бюджета; ще може да въвежда извънредно положение (и докато то е в сила, да издава укази дори в разрез с основни човешки права); ще може да разпуска парламента, с което автоматично да предизвиква предсрочни избори. Чрез т.нар. Държавен надзорен съвет ще има по-голяма власт над институции като въоръжените сили, тъй като съветът ще може да започва административни разследвания за действията им. На теория ще има право на два мандата, на практика - неизвестно на колко.


Постът на премиера се заличи (досегашният министър-председател Бинали Йълдъръм бе номиниран от управляващите за председател на парламента). Парламентът вече има повече депутати (600 вместо 550), по всяка вероятност по-млади (прагът вече е 18 години вместо досегашните 25), без право да контролира изпълнителната власт, но при мнозинство от близо две трети ще може да сваля президента. Ще може да блокира и бюджетните му предложения.


Ердоган се възползва от това, че президентът вече има право да членува в политическа партия, и се върна начело на ПСР още след референдума. Подобно на други президентски републики победата на партията му в парламента ще води до силно припокриване на законодателната и изпълнителната власт.


Отслабва допълнително и ролята на армията - според държавната телевизия TRT аргументът за това е, че тя досега е извършвала седем интервенции срещу властта и е време да бъде овладяна (вероятно освен трите преврата между 1960 и 1980 г. се имат предвид т. нар. "постмодерен преврат", двата осуетени заговора през миналото десетилетие и опита за преврат преди 2 години).


Какво още се променя в Турция можете да прочетете тук.


"Хората ни спечелиха, Турция спечели, благодаря, Истанбул!" (Надпис на плакат в Истанбул на 25 юни)

© Osman Orsal, Reuters

"Хората ни спечелиха, Турция спечели, благодаря, Истанбул!" (Надпис на плакат в Истанбул на 25 юни)


"Непартиен" кабинет"


В петък Ердоган каза, че първият кабинет, формиран при новата система на управление, ще се състои и от министри, които не са членове на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) (според "Ройтерс" това означава, че ще има министри и от националистическите партньори).


"Нашите организации, общини, провинциални организации и министри няма да са като преди. Формираме кабинет с министри, които не са членове на ПСР", каза Ердоган пред местни партийни ръководители в Анкара. Той увери слушателите си, че министрите извън ПСР ще "гарантират обективност" и никой няма да може да ги "напътства да направят нещо".


Очаква се с новия кабинет Ердоган да отправи и силен външнополитически сигнал на запад, като премахне министерството за европейски въпроси и го слее с това на външните работи. Възможни са и други структурни промени.


И управляващата партия се променя


За пръв път от 2002 г. - с изключение на 2015-а, когато този резултат доведе до нови избори след 5 месеца - управляващата ПСР няма да има мнозинство. Това, което позволи на Ердоган да говори за победа в парламента, бе съюзът му с крайнодясната Партия за националистическо действие (ПНД), които заедно спечелиха над 52 на сто в парламента. (Повече за значението на изборните резултати четете тук.)


Сама обаче ПСР не би могла да прокарва законодателните решения, които иска, по начин, различен от президентския указ - тя трябва да разчита на ПНД. В обръщението си към местните лидери в Анкара Ердоган каза, че т.нар. "Народен съюз" - името на предизборния алианс с ПНД - ще продължи да съществува в парламента. Разлики в позициите можеха да се доловят още когато лидерът на ПНД Девлет Бахчели обяви часове след вота на 24 юни, че може би е рано за отмяна на действащото почти две години извънредно положение - предизборно обещание на Ердоган. Ден по-късно той вече бе в президентския дворец, където се съгласи на отмяната, но случката припомни, че съюзникът във властта може да има и свои политически съображения и невинаги да е съгласен.


За ПСР предстои и конгрес през август, на който партията ще бъде реорганизирана. С нова структура тя ще се готви и за местните избори, които са през март догодина.


Партията по думите на президента ще търси и "по-добри връзки с обществеността", тъй като е дошла на власт, "за да служи, а не за да управлява". ПСР получи близо 10% по-малко от самия Ердоган на парламентарните избори, но това се случи и с най-голямата опозиционна сила, Републиканската народна партия (РНП), за която бяха пуснати по-малко бюлетини, отколкото за кандидат-президента ѝ Мухарем Индже.


Фотогалерия: Хиляди събраха Ердоган и Индже в Истанбул >


Срещу "поддръжниците на тероризма" в парламента


Въпреки отслабващите функции на парламента противопоставянето в него, изглежда, ще се изостри.


Основната опозиционна РНП, на която само преди година се възлагаха надежди заради Похода на справедливостта (а наскоро - и заради изборите), попада под обвинения на управляващите, че "подкрепя терористи". Причина е помощта, която тя оказа на кюрдската Демократична партия на народите (ДПН) за влизането ѝ в парламента. Затова вътрешният министър Сюлейман Сойлу каза, че представители на РНП няма да се допускат до войнишки погребения. Ердоган пък каза миналата седмица, цитиран от "Хюриет", че опозицията трябва публично да се самокритикува за резултата, иначе "връзката между сепаратистката организация и главната опозиционна партия ще стане истинска, а не тактическа". В подкрепа за противодържавна дейност я обвиняват и проправителствени издания не само за вътрешна, но и за международна публика.


Под "сепаратистка организация" той имаше предвид смятаната за терористична организация от Турция, ЕС и САЩ Кюрдска работническа партия (ПКК), която според него е свързана с ДПН. "Нацията и историята ще държат сметка на онези, които превръщат най-старата партия в Турция в играчка на терористични организации и шепа маргинали на Запад."


Все пак има ограничения


Независимо от тези нападки той ще трябва да се съобразява с факта, че заедно със съюзниците си има малко над половината места в парламента, а не почти две трети мнозинство - и другата половина е в ръцете именно на РНП, Добрата партия на бившия член на националистическата ПНД Мерал Акшенер и прокюрдските депутати. Освен това в парламента за пръв път ще има две националистически партии, които ще заемат почти една четвърт от местата и ще се състезават за вниманието на едни и същи избиратели.


Освен да блокира бюджета парламентът ще може и да анулира президентските укази, ако прокара законодателство по същия въпрос, както и да подложи на гласуване въведено от него извънредно положение - да го съкрати, удължи или дори отмени (а ако указът за извънредно положение не се одобри до три месеца, става невалиден). Така липсата на напълно сигурно мнозинство в сегашния парламент може да е проблем по определени въпроси.


Депутатите биха могли и да отменят новата политическа система с мнозинство от 400 гласа (две трети) или да свикат референдум по въпроса с 360 гласа (три пети). Това е немислимо в сегашния парламент, но се очаква да е ключов момент във всяка бъдеща кампания на опозицията, ако президентската власт не даде бързи резултати в следващите няколко години.


Променена, но същата


Критиците на Ердоган го обвиняват, че с референдума на 16 април, с победата на последвалите избори и със сегашното начало на президентската република съсредоточава почти еднолична власт в ръцете си, а думата "султан" се появи като определение пред името му и в журналистически, и в научни трудове - като титла, която той привидно ще придобие, щом новата система на управление влезе в сила.


В действителност новият модел по-честно отговаря на въпроса кой взема решенията в Турция. Ердоган и преди в голяма степен имаше властта, която едва сега получава официално. От лятото на 2014 г. Турция имаше двама премиери след него - Ахмет Давутоглу и Бинали Йълдъръм, но важните решения на управляващата ПСР винаги бяха свързвани публично с държавния глава, а когато възникнаха разногласия между него и Давутоглу, последният спря да заема поста.


Сега тази власт се полага на Ердоган по закон. Колкото и спорна и разделяща фигура да е той в турското общество вече 15 години, всеки, който го критикува - във или извън Турция - ще трябва да има това предвид. Страната му ще отговаря на всички с аргументи (които мнозина не споделят) за собствената си политическа система и сходството ѝ с тези във Франция или Съединените щати.


Ердоган пък ще трябва да се съобразява с факта, че отговорността за справянето с всички предизвикателства - икономиката, сигурността, операциите в Сирия и Ирак - ще се свързва почти изцяло с него.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK