Преименуването на един пазар е символ на реформите в Узбекистан

Преименуването на един пазар е символ на реформите в Узбекистан

© Handout, Reuters



Миналата година в една декемврийска вечер кран качи строителни работници на върха на богато украсената арка на входа на най-големия пазар на едро в Узбекистан. През нощта те смениха огромните букви на названието му, но това бе нещо повече от просто промяна на името.


Превръщането на пазара от "Абу Сахий" в "Ташкентски път на коприната" е важен етап от усилията на президента Шавкат Мирзийоев да реформира най-голямата като численост на населението страна в Централна Азия.


Откакто встъпи в длъжност на 14 декември 2016 г., Мирзийоев действа предпазливо. Но реформата на "Абу Сахий" е послание, че в една от най-изолираните страни в света - богата на залежи от злато, природен газ и нефт - са започнали промени.




След 27 години управление автократът Ислам Каримов остави икономиката на Узбекистан в стагнация, а потребителския ѝ пазар от 32 милиона души - съвсем недоразвит. Когато почина през септември 2016 г., семейството му все още контролираше доходоносни бизнес активи.


Но когато на 21 декември работниците сменяха името на "Абу Сахий", по-малката дъщеря на Каримов вече тихомълком се е била освободила от собствеността си на тържището, казаха двама добре осведомени източници. Лола Каримова-Тиляева и съпругът ѝ Тимур Тиляев никога не са казвали публично кой притежава пазара и кой контролира свързаните с него логистични фирми.


Но финансист, близък до правителството и предприемач, работещ с пазара, потвърдиха пред агенция "Ройтерс", че до края на миналата година двамата съпрузи са били собственици на "Абу Сахий". За 40-годишната Каримова-Тиляева отказът от доходния пазар означаваше загуба на ценен актив, благодарение на който можеше да си позволи да води разточителен начин на живот в чужбина със съпруга и двете си деца.


За узбекистанското стопанство със смяната на собствеността бе сложен край на квазимонопола на пазара. Това отваря целия сектор на потребителските стоки в Узбекистан за конкуренция, защото


почти всички вносни потребителски стоки де факто минават през това тържище.


"Преди беше много трудно да се внесе каквото и да било, всичко ставаше или през "Абу Сахий", или чрез някакви безумни контрабандни канали", каза пожелал анонимност бизнесмен, занимаващ се с международна търговия. "Сега нещата са по-лесни. Много хора от Ташкент и околността започнаха активно да пътуват до Казахстан, за да купуват нещо - от банани до битови електроуреди, мобилни телефони и компютри."


Шейсетгодишният Мирзийоев спомена за пръв път официално за промените в реч на 5 януари. Той не назова по име новите собственици, но каза, че от пазара "Абу Сахий" всеки месец изтичат данъчни приходи. За 15 дни след реорганизацията тържището внесло в държавната хазна 35 милиарда сума (4.2 милиона долара). Преди това внасяло само по 5 милиарда на месец, каза той.


За Мирзийоев преобразуванията имат и друго значение. Те слагат край на господството на семейство Каримови в Узбекистан.


Оттеглила се оттогава още повече от обществения живот, Каримова-Тиляева подаде оставка като постоянен представител на Узбекистан в ЮНЕСКО и като председател на узбекистанската федерация по художествена гимнастика.


По-голямата ѝ сестра Гулнара Каримова не се е появявала на обществено място от няколко години, а прокуратурата заяви, че тя е под стража и е разследвана за престъпления, чийто характер не се уточнява. През 2015 г. бизнесдамата, записвала в миналото и поп песни, беше призната за виновна в изнудване и незаконно присвояване.


Преименуването на един пазар е символ на реформите в Узбекистан

© Handout, Reuters


Президентството и правителството не отговориха на въпросите на агенция "Ройтерс" за собствеността на тържището. Агенцията не успя да се свърже с Каримова-Тиляева и съпруга ѝ за коментар. Американският адвокат на съпрузите Марк Реймънд заяви: "Доколкото ми е известно, на всички ваши въпроси вече е било отговорено, така че клиентите ми нямат какво повече да добавят".


Макар че държавните медии все още избягват да критикуват Каримов и семейството му, в социалните мрежи вече се появи известно критично отношение от страна на хора, окуражени от очевидната загуба на влияние на династията.


Оживеният "Ташкентски път на коприната" е прочут с това, че по неговите гъмжащи от потребители алеи с павилиони и сергии се продава всичко - от хранителни стоки до телефони.


"Елитни парфюми" стоят до евтини пластмасови играчки от Китай или Турция.


Някои от купувачите пазаруват на дребно. Други са търговци на едро, които се пазарят за цените, купуват големи количества и си наемат някого да им помогне с количка да ги натоварят на своите камиони отвън. Тези промени, като на стоковата борса, е точно това, което търсят чуждите компании, когато обмислят дали да инвестират в преобладаващо мюсюлманския Узбекистан.


Той граничи с Казахстан, Туркменистан, Киргизстан, Таджикистан и Афганистан и едно от пазарните му предимства е географското му положение: макар да не граничи пряко нито с Русия, нито с Китай, той е потенциален трамплин към тях.


"Правителството наистина иска чужди компании да идват в Узбекистан, защото . . . то се отнася еднакво към всички и тук има равен старт", каза директорът на отдела на Международния валутен фонд за Близкия изток и Централна Азия Юха Кахконен.


Преименуването на един пазар е символ на реформите в Узбекистан

© Handout, Reuters


Мирзийоев - бивш премиер, който беше и временен държавен глава, преди да бъде избран за президент - възхваляваше Каримов, но не изключваше възможността, след като му стане приемник, да направи реформи. Той наследи стагнираща икономика, затворена политическа система и репресивен апарат на силите за сигурност, обвиняван на Запад в нарушения на човешки права - нещо, което Узбекистан отрича.


Някои инвеститори се опасяват, че в страната може да пусне корени радикалният ислям. През 90-те години държавата влезе в сблъсък с въоръжени ислямисти, а бедният район на долината Фергана продължава да е благоприятна среда за набиране на членове на радикални групировки.


Трудно е да бъде измерен размахът на промените в бившата съветска република Узбекистан, защото страната не дава много информация. Реформите в политическата сфера и сферата на сигурността се оказват бавни, макар напускането на дългогодишния шеф на службите Рустам Иноятов през януари да показва, че Мирзийоев укрепва властта си.


През май президентът се срещна в Белия дом с американския си колега Доналд Тръмп, създавайки надежди за подобряване на отношенията със САЩ, които имаха своя военна база под наем в Узбекистан, докато войниците им не бяха принудени да я напуснат през 2005 г.


Готовността за реформи в Узбекистан има своите граници.


През май високопоставен представител на властите заяви, че Ташкент е готов да раздържави държавния авиопревозвач, но ще запази пълен контрол над доходоносните си златни мини и нефтената си компания.


През септември обаче правителството либерализира валутния режим, като позволи на граждани и фирми да купуват и продават валута без ограничения по пазарни цени.


През 2017 г. Узбекистан е бил деветата страна в света по добив на злато с около 100 тона. Добити са били и 56.5 милиарда куб. м природен газ, сочат официалните данни. Нефтодобивът възлиза на 806 000 т, но Узбекистан остава нетен вносител на петрол и се нуждае от вложения в инфраструктурата си.


Почти половината от притока на инвестиции за първото тримесечие е в нефтогазовия сектор, където през април руската компания "Лукойл" приключи голям проект, откривайки газова рафинерия на стойност 3.4 млрд. долара.


Не толкова окуражителен за чуждестранните инвеститори знак беше обявената от Узбекистан новина, че американският автомобилен производител и дългогодишен партньор "Дженерал моторс" иска да продаде 10-процентния си дял в узбекистанския си завод.


Компанията не е давала никакво обяснение, но по-рано тази година Мирзийоев разкритикува завода, че не създава работни места, въпреки че от десетилетия се е радвал на данъчни и други предимства. Местен новинарски портал цитира изявление от май на ръководителя на държавната автомобилна компания, че узбекистанската държава възнамерява да изкупи дела на "Дженерал моторс".


Засега пари от чужбина идват главно от институции като Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.


Но според официалните данни през първото тримесечие на тази година износът се е увеличил с 59 процента на годишна база, а вносът също се е повишил с 45 процента.


Въпреки това преките чуждестранни инвестиции са спаднали с 29 процента до равнището от 575 милиона долара за същия период. Причината не е ясна, но икономисти твърдят, че при Мирзийоев Узбекистандава по-вярна информация. /БТА

Ключови думи към статията:

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 1888 Неутрално

    Не само Узбекистан, а всички страни били под савецкото крило са все още години след нормалния свят.

  2. 2 Профил на minuva4a
    minuva4a
    Рейтинг: 290 Любопитно

    Всички искат папу, а не да са велики васали на северните монголоиди.

    Колко ли стряскаща изненада е това за редовия рашист?

  3. 3 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 4005 Любопитно

    Пътя на коприната идва.....
    Най естествения търговски път на планетата.....

    Bukalemun
  4. 4 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5838 Неутрално

    Причините са повече от ясни защо напускат компаниите:
    - няма сигурност за собствеността. Редица компании бяха превзети със сила и откраднати буквално от собсвениците им
    - има смяна на законодателството със задна дата и национализиране на тази основа, защото компаниите не отговарят на "новите" условия
    - има ограничения за бизнес операции, например не може да се репатрира печалба във валута веднага а след година и то до 50%. При официална годишна инфлация от 20% и 4 пъти по-висок черен курс на валутата е ясно, че сте загубили
    - отказът от чужди инвестиции е от доста време. Дори турски бизнесмени се отказват
    Преименуването на тяхното "Илиенци" е знаково, но само дотам. За останалото е необходима още многогодишна работа и аз им го пожелавам

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  5. 5 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4594 Любопитно

    Дано този нов президент Шавкат Мирзийоев наистина реформира, отвори, а най-добре и демократизира Узбекистан.

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  6. 6 Профил на balgariez
    balgariez
    Рейтинг: 649 Весело

    Миграсти предвиждат ли се?!
    Заповядайте, чакаме ви с с хляб, сол и черен хайвер 😈

  7. 7 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4594 Любопитно

    До коментар [#1] от "4ort":

    От централно азиатските държави най-напред са Казахстан, защото местните управляващи са отворени към ЕС и САЩ. Техните граждани имат не лош стандарт на живот и пътуват доста по света. А, иначе от бившите саветцки републики има и такива, които са доста развити, като една Естония например. Така, че не всички са толкова зле като Узбекистан. :-)

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  8. 8 Профил на caterpillar
    caterpillar
    Рейтинг: 346 Неутрално

    До коментар [#7] от "Иво":

    Отговорът ми не е конкретно до Вас, но да погледнем съвсем близо до нас в една държава десетки пъти по-малка от СССР.
    Да открием разликите между Словения и Хърватия от една страна и Макетата и Косово от друга.
    Ясно, че не е като между Естония и Узбекистан ама не е малко пак.

  9. 9 Профил на nemeria
    nemeria
    Рейтинг: 600 Неутрално

    До коментар [#1] от "4ort":

    Много идеологически оцветено гледаш на нещата. Централна Азия никога не е била особено развита, особено пък спрямо Запада, където не са "нормалните", а най-развитите и проспериращи държави.

  10. 10 Профил на Чубакът
    Чубакът
    Рейтинг: 462 Неутрално

    До коментар [#1] от "4ort":От централно азиатските държави най-напред са Казахстан, защото местните управляващи са отворени към ЕС и САЩ. Техните граждани имат не лош стандарт на живот и пътуват доста по света. А, иначе от бившите саветцки републики има и такива, които са доста развити, като една Естония например. Така, че не всички са толкова зле като Узбекистан. :-)
    —цитат от коментар 7 на Иво


    Напротив, от централноазиатските републики Казахстан е най-близка с Китай и въпреки някои търкания (например за кирилицата), е най-близка и с Русия. Стокообменът на Казахстан с ЕС в последните години даже драстично намаля за сметка на търговията с Китай.

    "The nation which can prefer disgrace to danger is prepared for a master and deserves one." || Economic Left: -3.75 || Social Authoritarian: 1.38
  11. 11 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 1053 Неутрално

    32 милиона души и всичкия внос минава през едно тържище.

    The best way to predict the future is to invent it.
  12. 12 Профил на kopo
    kopo
    Рейтинг: 249 Неутрално

    До коментар [#3] от "eti mehter":

    Новият "ът на коприната" ще просъществува само докато Путлер е на власт и Северния морски път си остава на ниво "идеен проект". След това става регионален транспортен коридор без особено значение.

  13. 13 Профил на Красен
    Красен
    Рейтинг: 764 Неутрално

    32 милиона души и всичкия внос минава през едно тържище.
    —цитат от коментар 11 на EU defender


    На щерката на "султана" :) ..... чието мъжле го раздава баровец на запад ..... познато нали - всичките са проекция на схемата на братушките - няколко супер богати олигарха/принца и масовката да гние в мизерия ..... а после имали морално превъзходство над Запада.

    То и Фена тук на Ердо-Султан харесва тази схема ... само не знам защо изненадващо не ходи в Турция или Узбекистан :)





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK