© Associated Press
Александър Солженицин през 1994 г.
Александър Солженицин, един от най-известните писатели на ХХ век и символ на опозицията срещу съветския режим, десет години след смъртта си изглежда позабравен от младите руснаци.
"Солженицин е дисидент, противопоставил се на съветския режим, и велик писател", обобщава 23-годишният студент в Москва по международни отношения Саня Поляковски. Той признава обаче, че не е чел нищо от починалия на 3 август 2008 г. Солженицин. "Говориха ни за него в гимназията в часовете по литература и история, но не си спомням много", признава младият човек.
От думите на Саня, както и на много други негови връстници, се разбира, че учителите въобще не се спират върху творчеството на Солженицин. "Майка ми бе човекът, който ми обясни, че това един от най-великите писатели на ХХ век", споделя той.
Разликата в интересите на поколенията е огромна. Майката на Саня Елена с вълнение си спомня как по съветско време е открила скрита в семейната библиотека книга на Солженицин.
Забраненият плод
"Бях още младо момиче и моите родителите ми обясниха, че не трябва да казвам на никого, че имаме у дома тази книга. Това бе за мен забраненият плод. Става дума за една съвсем различна епоха, която синът ми дори не може да си представи", разказва Елена.
Саня е типичен представител на младото поколение руснаци, които не знаят много за съветския период и почти нищо за един от най-големите дисиденти в СССР. През 1970 г. Солженицин получава Нобелова награда за литература за романите си, а световно известен става с публикуваната си през 1973 г. и разказваща за сталинските лагери творба "Архипелаг ГУЛаг".
"В група от 30 студенти най-много двама или трима са чели книга на Солженицин. Повечето не знаят нищо за него", казва със съжаление преподавателят във факултета по журналистика на Международния университет в Москва Александър Алтунян.
Произведенията на Солженицин са включени в учебните програми на гимназиите, но всеки учител сам решава колко урока да им посвети и поради липсата на време изучаването им често е ограничено до минимум, признават преподаватели. Що се отнася до учителите, които наблягат на произведенията на Солженицин, те го правят най-вече по нравствени и политически причини.
"Нужда" от Солженицин
"Днес наистина имаме нужда да четем Солженицин, тъй като се правят все повече опити да се отричат сталинските репресии и се твърди, че по онова време не се било случвало нищо ужасно", казва преподавателката по руски език и литература Олга Майевская.
Майевская посвещава няколко урока на литературните произведения на Солженицин, сред които "Матрьонин двор", а и на тези, в които се разказва за лагерите и репресиите като "Един ден на Иван Денисович" и "Архипелаг ГУЛаг". "Чета на учениците си най-силните страници от "Архипелаг ГУЛаг". Учудващо е, че не им разказват тези неща в часовете по история. Това е историята на страната ни! Трябва да я познават, за да не се повтаря", възмущава се Майевская.
Усилията на тази преподавателка се сблъскват с преобладаващата в Русия тенденция за постепенно реабилитиране на Сталин и на цялата съветска епоха. Едновременно с това се приветства изместването на фокуса от кървавите репресии от комунистическия период и дори незнанието за тях.
Миналогодишно проучване на Общоруския център за изучаване на общественото мнение (ВЦИОМ) за това кои са "руските идоли на ХХ век" постави Александър Солженицин на пета позиция. Той се нареди след актьора и певеца Владимир Висоцки, първия човек в космоса Юрий Гагарин, героя от Втората световна война маршал Георгий Жуков и Сталин.
Тази година се навършват 10 години от смъртта и 100 години от рождението на Солженицин. Годишнините ще бъдат отбелязани с няколко изложби и откриването на паметник на писателя московската улица, която носи името му. /БТА
