Поуката от турската криза - съсипването на институциите струва скъпо

Поуката от турската криза - съсипването на институциите струва скъпо

© Reuters



Рухването на турската лира не е само местна катастрофа, причинена от екзотична икономическа политика и предизвикване на САЩ. Това е и предупреждение към инвеститорите по другите възникващи пазари. Продължителното подобряване на управлението на икономиките им не е толкова солидно, колкото си мислите.


Турският икономически бум накара инвеститори да си мислят, че е постигната трайна институционална промяна, но когато балонът се спука, старата лоша политика (и политики) се завърна в нова форма. Вярно, че армията този път не контролира ситуацията, но все по-автократичният президент прибегна към обичайната стратегия да обвинява някакви задгранични заговори за проблемите на страната, вместо да приеме, че дълбоко вкоренените финансови проблеми не могат да се разрешат безболезнено.


Същата история може да бъде разказана и за възникващите пазари по принцип.




След като се уплашиха от фалитите в края на 90-те години, тези държави се хванаха на работа. В първото десетилетие на ХХI век централните им банки получиха независимост, демокрацията пусна корени, търговията процъфтяваше и валутните буфери бяха изградени за контриране на риска от бягство на капитали. Инвеститорите заложиха на това, че ще продължи подсилването на институциите, и мнозина бизнес лидери започнаха да наричат възникващите пазари "пазарите на растежа".


Проблемът е, че този процес е обратим.


Лошото икономическо управление стана видимо при кратката паника през 2013 г., когато Федералният резерв изтегли част от стимулите за американската икономика, а политиците, възприемали демокрация от западен тип, станаха автократи. Институциите, защитаващи върховенството на закона, човешките права и монетарната политика от капризите на политиците, се оказаха твърде слаби, за да устоят на властни лидери.


Турция е най-екстремният пример за провал на институциите, но подобни сили действат навсякъде. Индия има за лидер популист, който обича да се меси в работата на централната банка. Китай премахна мандата за управление [на президента], за да направи комунистическата диктатура още по-силна, а във Филипините президентът се гордее с избиването на хора без съд и присъда. Лидери в Източна Европа, предвождани от Полша, съсипват контрола от институциите, докато Русия отново се превърна от икономически пример в пътеводна звезда за автократи от цял свят.


Поуката от турската криза - съсипването на институциите струва скъпо

© Reuters


Но сам по себе си провалът на институциите не е достатъчен, за да се създаде емблематичен икономически случай. Ручир Шарма, автор на "Възход и падение на държавите" и главен глобален стратег на "Морган Стенли", казва, че икономическите резултати са били еднакви при демокрации и автокрации, но все пак доста по-безпроблемни при демокрациите.


Държавите със слаби институции трудно се справят при стрес и поради това забавянето на икономиките им е много по-болезнено, както го разбра сега и Турция. Страните с по-силни институции и разумни политики също страдат, ако поддържат голям дефицит по текущата сметка, в случай на поскъпване на долара например. Но те обикновено са по-стабилни и се възстановяват по-бързо.


Дълговите борси си бяха харесали възникващите пазари.


През първите 8 години от първото десетилетие на века доходността от дълга им в твърда валута премина от същата доходност като тази на най-ниско оценените американски облигации до тази на някои от най-добрите американски корпоративни емисии. В последвалото десетилетие всичко това се обърна и сега за пръв път от 13 години насам дълговите им облигации пак носят доходност малко над тази на американските с оценка "боклук".


Инвеститорите са изправени пред два въпроса. Първият е дали наистина възникващите пазари са в отстъпление. Отговорът вероятно е "като цяло не", защото на всяка страна с лошо управление се пада друга, която пази постиженията си. Множество страни се движат в грешната посока. Но в други важни възникващи пазари инситуциите стоят стабилно и това си личи от скандалите за корупция в Бразилия, Малайзия и Южна Африка. Индонезия продължава да се придържа към изпитани икономически политики. Дори Индия при целия популизъм на Нарендра Моди прокарва важни икономически реформи, което не се случи при предишни лидери.


Като цяло по-скоро става дума за възникващи пазари, които са спрели да се подобряват, а не че всички като група са тръгнали назад.


Второ, до каква степен продължителното лошо управление вече е калкулирано от инвеститорите? Отговорът изисква да бъдат разделени дългосрочните поврати на икономическите цикли от дългосрочните тенденции в управлението.


Поуката от турската криза - съсипването на институциите струва скъпо

© Reuters


В краткосрочен план възникващите пазари са под натиск от подновеното засилване на долара, ударило държави, в които дефицитът по валутната сметка ги прави зависими от финансиране в долари. Турция и Аржентина предвождат тази група. Забавянето в Китай ощети държави, зависещи от износа на суровини. Високите лихви ограничиха търсенето на доходност, заради която инвеститорите рискуваха години наред да купуват с "лесни пари" от Федералния резерв на САЩ облигации в национални валути на развиващи се икономики.


Цикълът, започнал от краткото възстановяване след кризата с Lehman Brothers, беше ужасен за акциите на възникващите пазари, принудени да изгубят около половината от свръхдоброто си представяне спрямо ценните книжа на развитите пазари след 2001 г. Междувременно завръщането към това да ги третират като "боклук" предполагаше и минимален оптимизъм към дълг на възникващите пазари, емитиран в твърда валута.


И двата случая не бива да се прекалява с твърдения колко зле са се справили развиващите се икономики. Доходността по облигациите "боклук" е на исторически ниско ниво, така че подобна оценка не е проява на неуважение, каквато беше в миналото. Освен това напоследък не само облигациите на възникващите пазари се влачат зад тези на САЩ.


Много от лошите новини са включени в цената на риска, а и възникващите пазари вече не са най-модното място за инвестиране. Но увереността, че в дългосрочен план те ще носят добра доходност, не е изчезнала и инвеститорите продължават да гледат на тях като на източник на растеж, а не на риск. Времето да се бяга от тях ще настъпи, когато това усещане се промени.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK