Куба обещава частна собственост, но не всички са въодушевени

Куба обещава частна собственост, но не всички са въодушевени

© Reuters



Решението на Куба да промени конституцията си и да разреши частната собственост не предизвиква въодушевление сред дребните земеделски стопани, които казват, че островът никога няма да се самоизхранва без далеч по-широка реформа в управляваното от държавата селско стопанство.


Икономистите биха очаквали земеделците да приветстват подобна промяна към частна собственост след десетилетия на строг държавен контрол, в резултат на който островът е зависим от вноса на храни и занимаващите се със земеделие не могат да получат достоен живот.


Макар и по-възрастните кубинци да гледат предпазливо на промените, по-младите стопани приветстваха неотдавнашните реформи за признаване на частната собственост, въпреки че малцина са онези, които очакват сериозни дивиденти. Със своите добре поддържани 30 хектара с гуава Алексей Гонсалес има силно желание да купи земята, която в момента обработва под наем от държавата.




Наличието на сложна мрежа от бюрокрация - било то механизми за валутен контрол, недостиг на гориво или липса на частно кредитиране - обаче означава, че Гонсалес и шестима други стопани, разговаряли с "Ройтерс", няма да спечелят големи печалби от земята си. "Да се направи по-лесно купуването на земя на практика няма да промени кой знае какво, ако, например, не мога да си набавя дизел", каза 41-годишният Гонсалес и сочи своя съветски трактор. "Те (депутатите) произнасят доста речи, но нищо не се променя. Цял живот работя на полето", заяви той.


На 22 юли кубинското правителство гласува в подкрепа на проект за нова конституция, включващ правото на частна собственост. Реформите идват при президента Мигел Диас-Канел, който пое властта след братята Фидел и Раул Кастро, управлявали острова от 1959 г. Промените са част от една по-обща смяна на курса. Куба се опитва да привлече чужди инвестиции, да увеличи икономическия растеж и да намали бедността, като същевременно политическият контрол остане в ръцете на една-единствена партия.


Плодородни почви, нищожни печалби


Въпреки плодородните почви и 20-процентовия дял от населението, зает в селското стопанство, Куба внася над 60 процента от храните си, на годишна стойност от около 2 млрд. долара. Кубинците, които изкарват средно по около 30 долара месечно, получават ежемесечни купони за храна от държавата, включващи ориз, фасул, яйца и мляко за малки деца.


За да бъде компенсиран недостигът на стоки в държавните магазини - който се изостри след разпадането на благодетеля СССР - кубинците бяха поощрявани да си имат собствени градини в градовете или да обработват малки парцели земя за лично ползване.


Сега кубинците могат да си купуват храна от частни магазини, но работниците, които са на минимална работна заплата, не могат да си позволят бананите и свинското, които се продават от частния сектор. Допреди одобрените от депутатите миналия месец конституционни промени, държавата владееше около 80 процента от земеделските земи в Куба, отдавайки по-голямата част от тях под наем на фермери и кооперативи.


Остатъкът от земите се държи от дребни стопани, чиито семейства са ги получили за обработване под наем след Кубинската революция през 1959 г. При положение че бавният икономически растеж и възобновилото се напрежение в отношенията с Вашингтон пречат на чуждите инвестиции, държавата има силно желание да избави 11-милионното кубинско население от скъпия внос на храни.


Конституционните промени, позволяващи частната собственост, все още не са минали през одобрение на референдум, който ще бъде проведен някъде през следващите месеци. Първо проектът за конституция ще бъде поставен за обществено обсъждане, а окончателният му вид, който евентуално може да включва промени, ще бъде поставен за гласуване на национален референдум.


Реформите ще спомогнат за производството на храни, но правото на частна собственост само по себе си няма да даде значим тласък на земеделието, каза преподавателят по икономика в Нюйорския университет Марио Гонсалес-Корсо, чийто род притежава ферми в Куба.


В другите страни земеделските стопани могат да залагат земята си срещу заеми за желаното от тях оборудване, семена и торове. Ценовият контрол за приходите на фермерите от продукцията им и другите строги правила засилват неефективността, добави той. "Държавата има широк контрол върху земеделието, което създава огромни изкривявания", заяви Гонсалес-Корсо.


Земи за угар


Ясмани Фалкон Бакаляо обработва 26 хектара в Матансас, втората по големина кубинска провинция, в която се намира и популярният сред туристите курорт Варадеро. Сблъсквайки се всеки ден с неефективността, той подкрепя реформите за частна собственост, но не е оптимист, че те ще променят ежедневната реалност за него на полето.


Голяма част от наследената по семейна линия земя стои незасята и той не може да намери работници, готови за 20 долара на месец да работят на полето, както и достатъчно дизелово гориво за земеделската си техника.
Бакаляо продава по-голямата част от своята продукция на властите. "Но те често пъти дори нямат кашони, в които да сложат мангото, когато дойдат, така че не мога да продавам нищо", заяви 37-годишният мъж.


Националното сдружение на дребните земеделски стопани в Куба, свързан с държавата орган в селското стопанство, отклони поканите за интервюта и по-подробна информация за промените. Представителството на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) към ООН в Куба отказа да коментира предложените реформи, изтъквайки чувствителността по темата в социалистическата държава.


Поколенческа промяна


Макар че по-младите земеделци са по-склонни да подкрепят разширяване на правото на частна собственост, по-възрастните кубинци са настроени скептично. "Не искам да ставам очевидец на голяма разпродажба на земя", каза 82-годишният Мигел Барос Лосано, седейки на верандата на наследеното от него през 1962 г. стопанство.


"Аз съм тук още отпреди революцията и сега за фермерите е по-добре", каза мъжът, който гледа овощни насаждения. Той си спомни как баща му вършел тежка работа в плантация на богат собственик, който никога не се появявал.


Безпокойството от възможна експлоатация накара правителството да действа бавно с реформата, каза преподавателят в Университета "Кристофър Нюпорт" в американския щат Вирджиния Джон Фин, който изследва кубинското селско стопанство. "Поземлената реформа беше изключително важна за идеологията на революцията", заяви Фин. "Те (властите) се опитват да поддържат общите структури на социалистическата икономика, като същевременно се възползват от очевидната сила на предприемачеството", каза той. /БТА

Ключови думи към статията:

Коментари (22)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    "....след десетилетия на строг държавен контрол, в резултат на който островът е зависим от вноса на храни и занимаващите се със земеделие не могат да получат достоен живот."

    При комунизЪма е така.


  2. 2 Профил на objektivist96
    objektivist96
    Рейтинг: 516 Неутрално

    "Те (властите) се опитват да поддържат общите структури на социалистическата икономика, като същевременно се възползват от очевидната сила на предприемачеството",
    ==========================================================================
    Социализъм и предприемачество е невъзможна комбинация.
    "Комунистите ще възприемат някакъв миш-маш от либералнодемократични идеи, включващи някаква степен от капитализъм плюс глупости за държавно осигуряване и контрол и резултатът ще бъде хаос."
    Збигнев Бжежински

  3. 3 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 551 Неутрално



    Сега кубинците могат да си купуват храна от частни магазини, но работниците, които са на минимална работна заплата, не могат да си позволят бананите и свинското, които се продават от частния сектор.
    —цитат от коментар 0 на дневник



    [quote#1:"4ortПри комунизЪма е така.[/quote]

    Банани при комунизма нема! Включително и в Куба. За сметка на това, плана преизпълнен, магазините празни, хладилниците пълни, хората недоволни...

  4. 4 Профил на Лео
    Лео
    Рейтинг: 1104 Неутрално

    Тъжно позната ситуация. Ще ги фърлят в дълбокото и ще им обясняват колкото е хубаво да има целогодишно банани и свинско по магазините, нищо, че не можеш да си ги купиш.

  5. 5 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 2554 Неутрално

    Чюдя се, от къде кубинците имат все още захар?

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  6. 6 Профил на Корки
    Корки
    Рейтинг: 2755 Неутрално

    Частната собственост ежеминутно, ежечасно ражда капитализъм - Ленин.
    Социализмът ежеминутно, ежечасно ражда дефицит и мизерия. Решението е шокова терапия.

    Свободата е възможноста сам да си наложиш дисциплина, преди да са ти я наложили други.
  7. 7 Профил на valtoro
    valtoro
    Рейтинг: 960 Неутрално

    Единствената удачна симбиоза между частна собственост и комунизъм е
    във Китай, но китайците като практични хора не слагат каруцата пред
    коня, тоест икономиката определя политиката я не обратното !!!

  8. 8 Профил на enterfornone
    enterfornone
    Рейтинг: 652 Неутрално

    Всъщност това е грешка. Проблемът не е в плащаната рента на държавата от стопаните. Ако това е проблемът, той ще се реши просто с намаляване на рентата.
    Проблемът е в неефективността и ниската производителност, но това е съвсем по други причини, не на последно място над 50-годишното ембарго.

    А сега те ще тръгнат по българския път - земята - частна - първо на дребно на няколко стопани, после изведнъж "някак" големи площи стават собственост на свои хора (вж. Бенчев, Бенчо)

  9. 9 Профил на GMO VACCINES CHEMICALS
    GMO VACCINES CHEMICALS
    Рейтинг: 2983 Неутрално

    частна собственост за всички няма, само за в верните синове на партийната номенклатура :)

    ☠ ☠ ☠ Long after humanity and its works were dust, the Sun engulfed Earth, heaved its last gasp of energy out into an insouciant cosmos, and died.
  10. 10 Профил на ЙЕИ
    ЙЕИ
    Рейтинг: 547 Весело

    Липсата на хора, които да им се работи за малко пари на полето се компенсира с техника. Техниката изисква гориво - внос, за да си набавиш вноса се изисква да изнасяш.
    Ама държавния чиновник търговия не прави. Ако продава нещо - то е за безпари, за да сложи комисионна в джоба.
    Като разрешат на кубинците сами да търгуват, тогава ще се оправят. Ама тогава капитализмът "рязко" ще нахлуе и не могат да ги удържат.

  11. 11 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5805 Неутрално

    Кубинците знаят какво значи изземване, затова и нямат стимули да произвеждат повече отколкото им трябва на стопаните - няма пазар, няма устойчивост, няма права...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  12. 12 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3278 Неутрално

    Като ти турят данък на земята пак пащаш рента един вид.

  13. 13 Профил на geordgeo
    geordgeo
    Рейтинг: 1273 Любопитно

    Вместо да чакат на дизела, да се преориентират към спирта като гориво за ДВГ-тата, както е в Бразилия. Обаче трябва да произвеждат захарна тръстика, а това пак е свързано със самото земеделие. Което значи, че пак нищо няма да стане, защото никой не я произвежда... Омагьосан кръг, от който няма излизане, комунистическа работа. А свободата е само на 80 км оттам...

  14. 14 Профил на асен георгиев
    асен георгиев
    Рейтинг: 839 Неутрално

    До коментар [#7] от "valtoro":

    драги, това изобщо не е вярно.

  15. 15 Профил на vesolr
    vesolr
    Рейтинг: 4348 Весело

    Тези са достигнали развития комунизъм. Ние само до развит соц докарахме, продукция не винаги имаше, но щайги и кашони се намираха.

    От клеветника https://goo.gl/QdmktQ
  16. 16 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7889 Неутрално

    "Не искам да ставам очевидец на голяма разпродажба на земя"
    Още не са дорасли за свободата си.

  17. 17 Профил на Мултикултиджендър-Ариец
    Мултикултиджендър-Ариец
    Рейтинг: 1409 Весело

    Нищо нема да стане от социализма "с човешко лице" справка- Венецуела.
    Да повтарям ли пак мъдрите думи на Тодор Първий Цървулский?
    -Социализма другари е едно недоноШче

    In a time of universal deceit telling the truth is a revolutionary act
  18. 18 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3991 Неутрално

    Куба нищо не може да реши, просто кубинското комунистическо правителство е решило да допусне частна собственост и частна инициатива, но на кубинците не им се вярва на комунисти. И имат право.

  19. 19 Профил на Oggie Petkov
    Oggie Petkov
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Докато комунягите не бъдат изринатит тотално и провесени по дърветата прогрес в Куба няма да има. И тука имахме "пето " постановление, "държавата собственик", работника стопанин, все комунистически измишльотини с цел продължаване на грабежа, но докато не бяха свалени от власт нещата не мръднаха и на милиметър. Не че не ни излъгаха, но поне който иска изчезва от блатото.

  20. 20 Профил на dark'star
    dark'star
    Рейтинг: 1995 Неутрално

    Куба отдавна въведе НЕП - 1/4 от хората вече работят в частния сектор
    :-) не е това което Запада очаква, латитино - китайско - виетнамски модел

    КОНТРА_ТРОЛ_ БАН_ХАКЕР от ПОЕТИЧЕСКИЯ фланг на НАТО
  21. 21 Профил на dark'star
    dark'star
    Рейтинг: 1995 Неутрално

    Единствената удачна симбиоза между частна собственост и комунизъм е във Китай, но китайците като практични хора не слагат каруцата пред коня, тоест икономиката определя политиката я не обратното !!!
    —цитат от коментар 7 на valtoro


    Китай не е единствената - и във социалистически Виетнам е така,
    Беларус също запази социализма в някаква степен и има частно.
    Натам върви Света - държавно + частно под здрав държавен контрол

    КОНТРА_ТРОЛ_ БАН_ХАКЕР от ПОЕТИЧЕСКИЯ фланг на НАТО
  22. 22 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2030 Неутрално

    "Въпреки плодородните почви и 20-процентовия дял от населението, зает в селското стопанство, Куба внася над 60 процента от храните си, на годишна стойност от около 2 млрд. долара. Кубинците, които изкарват средно по около 30 долара месечно, получават ежемесечни купони за храна от държавата, включващи ориз, фасул, яйца и мляко за малки деца."

    От горния цитат, по-ясна дефиниция на социализма няма - вода газиш, жаден ходиш.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK