За Израел и палестинците опитът за мир отпреди 25 г. е далечен спомен

Отляво надясно: Лидерът на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат, израелският премиер Ицхак Рабин и израелският външен министър Шимон Перес след получаването на Нобеловата награда за мир през 1994 г.

© Associated Press

Отляво надясно: Лидерът на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат, израелският премиер Ицхак Рабин и израелският външен министър Шимон Перес след получаването на Нобеловата награда за мир през 1994 г.



Палестинците се готвят да свалят флага на закритата си мисия във Вашингтон и никой не може да прогнозира кога ще се върнат в града, където точно преди четвърт век на огряната от слънце морава на Белия дом бе честван един дипломатически триумф.


На 13 септември 1993 г. палестинският и израелският лидер се срещнаха във Вашингтон, за да подпишат първото от т.нар. Споразумения от Осло, което да бъде основа за подписването в срок от пет години на траен мирен договор и създаването на две държави една до друга. Домакин на срещата им бе тогавашният президент на САЩ Бил Клинтън.


Тримата мъже, които през следващата година щяха да бъдат удостоени с Нобеловата награда за мир - израелският премиер Ицхак Рабин и външният министър на Израел Шимон Перес, председателят на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат - не доживяха мира.




Сега, когато отношенията между президента на САЩ Доналд Тръмп и палестинците, които гледат на него като на несъмнен съюзник на десния премиер на Израел Бенямин Нетаняху, са пред скъсване, сделката от Осло изглежда като останка от отминала ера.


И сякаш подчертавайки слабостите на първоначалната Декларация на принципите от Осло, проблемите, които тогава бяха оставени за решаване на по-късен етап, и днес, 25 години по-късно, отново са във водещите новини. Сред тях са статутът на Ерусалим, който и двете страни искат за своя столица,


съдбата на милионите палестински бежанци от войните от 1948 г. насам,


израелските селища в окупираните земи, които палестинците искат за своята държава, взаимно приемливи гаранции за сигурност, както и въпросът за договаряне на границите. "Смятам, че днес [споразуменията от] Осло са мъртви", казва Ясер Абед Рабо, който е бил сред тесния кръг палестински политици около Арафат, посветени в тайната, че израелски и палестински преговарящи започват през 1992 г. да се срещат в Норвегия.


Днес 73-годишният Абед Рабо признава, че неговата страна е допуснала грешки. Малцина дори говорят за мирен процес. Според проучване на общественото мнение от миналия месец подкрепата на решението за две държави е спаднало до 43 на сто сред израелските евреи и палестинците, най-ниските нива от близо две десетилетия на съвместни израелско-палестински анкети. "Няма защо да оплакваме един призрак", казва Абед Рабо. "Трябва да имаме нова стратегия - да не се отказваме от правото на палестинския народ за самоопределение, да не се отказваме от правото да изградим своя независима държава, но да се опитаме да намерим начини и средства за постигането на тези цели, различни от начините и средствата, които сме използвали в миналото", казва той.


Но Йоси Бейлин, един от израелските преговарящи в Осло, казва, че параметрите на евентуално заключително споразумение са добре известни. "Постигането на сделка не би трябвало да отнеме много време, ако включите правилните хора", каза за "Ройтерс" 70-годишният Бейлин. "Тръмп не е решаващ фактор, променящ играта, той съсипва процеса... но няма да е вечно там (в Белия дом). И мисля, че в края на краищата, както беше и в Осло, нещата ще зависят от двете преговарящи страни. Ако ние и палестинците искаме да постигнем мир, ще го постигнем", добави той.


За Израел и палестинците опитът за мир отпреди 25 г. е далечен спомен

© Associated Press


Първи трудности


След като Рабин и Арафат неловко се ръкуваха на Южната морава на Белия дом, първите надежди за мир бързо бяха разбити. Две години по-късно Рабин беше убит от израелски краен националист, противник на мирната му политика. Тя вече бе подложена на изпитание от избиването от еврейски заселник на 29 палестински богомолци в Хеброн на Западния бряг, както и от самоубийствените бомбени нападения на "Хамас" и "Ислямски джихад", в които загинаха 77 цивилни и войници в Израел и окупираната ивица Газа.


През годините мирният процес затъваше във взаимни обвинения за неизпълнени обещания и нови нападения на въоръжени палестинци, в продължаващата експанзия на заселническата политика, ограничения върху придвижването, арести и военни удари на Израел. В края на 2017 г. ООН обяви, че 611 хил. израелци живеят в 250 селища на Западния бряг и в Източен Ерусалим, окупирани от Израел през войната от 1967 г. Повечето държави смятат тези селища за незаконни, което се оспорва от Израел.


Израелско-палестинските мирни преговори се разпаднаха през 2014 г. Тръмп обеща "сделка на века" за приключване на продължаващия от десетилетия конфликт. Нетаняху казва, че бъдещата палестинска държава трябва да бъде


демилитаризирана и да признае Израел като държава на еврейския народ -


условия, които според палестинците показват, че той не е искрен, когато говори за постигане на мир. Палестинците кипнаха, когато през декември Тръмп призна Ерусалим за столица на Израел, а през май премести там от Тел Авив посолството на САЩ. Тези стъпки накараха палестинците да бойкотират мирните усилия на Вашингтон, оглавявани от Джаред Къшнър, старши съветник и зет на Тръмп.


Следващите ходове на администрацията на Тръмп бяха да спре стотици милиони долара помощи за агенцията на ООН, която подкрепя палестинските бежанци и болниците в Източен Ерусалим, и да закрие мисията на Организацията за освобождение на Палестина във Вашингтон, открита през 1994 г.


Палестинци протестират на границата между Израел и Газа, 7 септември 2018 г.

© Associated Press

Палестинци протестират на границата между Израел и Газа, 7 септември 2018 г.


В Газа, която ислямистката организация "Хамас" управлява от 2007 г., две години след изтеглянето оттам на Израел един от лидерите ѝ Махмуд ал Захар казва, че споразуменията от Осло не са били мирен договор, а "стопроцентова капитулация" за палестинците.


А според Луси Бар-Он, 60-годишна израелска медицинска сестра, неуспехът да се продължи по пътя на мира е бил предопределен от временните договорености, които само са окуражили хардлайнерите: "Те спечелиха - екстремистите от израелска страна и тези от палестинска страна", казва тя. /БТА

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 2006 Неутрално

    "Те спечелиха - екстремистите от израелска страна и тези от палестинска страна", казва тя. /БТА
    _______________
    Трайния мир е трагедия за тези които печелят от война!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  2. 2 Профил на Jalis Ironhammer
    Jalis Ironhammer
    Рейтинг: 1322 Неутрално

    Последният абзац казва всичко. Толкова години съществуване в такива условия си взеха своето и върху развита държава като Израел. Наскоро четох за маймунджолъците които са правили докато са преговаряли с Азербайджан.

    Underneath this flabby exterior is an enormous lack of character.
  3. 3 Профил на Ciaran
    Ciaran
    Рейтинг: 567 Неутрално

    "Сред тях са статутът на Ерусалим, който и двете страни искат за своя столица,
    съдбата на милионите палестински бежанци от войните от 1948 г. насам, израелските селища в окупираните земи, които палестинците искат за своята държава, взаимно приемливи гаранции за сигурност, както и въпросът за договаряне на границите. "
    Какви милиони бежанци??? През годините напусналите Израел са около 400 000, сега са се размножили до към 5 милиона. Някой сериозно ли смята, че връщането им на територията на Израел е реалистично искане?
    И да добавя: които от тях са искали да останат в Израел са останали и никой не ги е гонил.
    И сега друг въпрос: колко евреи живеят в съседните арабски държави? Нула. Към 850 000 са били прогонени от арабските държави и са емигрирали в Израел и др. държави.
    Толкова за арабската "толерантност".

  4. 4 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5272 Неутрално

    Отношенията ще бъдат такива, каквито ги диктуват най--активните участници...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  5. 5 Профил на Клара
    Клара
    Рейтинг: 262 Неутрално

    Отношенията са плачевни - ККП-то от израелска страна е затворено докато не се ремонтират всички повреди, нанесени от палестинците от тяхната страна. ККП-то Рафиах днес се затваря от египетската страна в знак на протест против въвеждането на нов механизм на работа на МВД на Газа, контролируем от ХАМАС. Излиза. че най-активния участник е Хамас и докато него го има няма шанс да се успокоят нещата.

  6. 6 Профил на valtoro
    valtoro
    Рейтинг: 920 Неутрално

    Мир няма да има докато има тероризъм !!!

  7. 7 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3088 Неутрално

    Не съм го измисил аз. Просто повтарям какво казват хора дето това им е професията. Мирът пропадна заради силното израелско лоби в САЩ. Не еврейско, израелско. Има разлика. Общо взето логиката е била - защо да правим компромиси с палестинците, като имаме такова силно лоби и можем и да не правим компромиси.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK