Нобелът за икономика тази година показа колко е важно да се отглеждат идеи

Пол Ромър, един от носителите на Нобеловата награда за икономика тази година.

© Associated Press

Пол Ромър, един от носителите на Нобеловата награда за икономика тази година.



Нобеловата награда за икономика тази година бе присъдена на двама влиятелни мислители, предложили идеи, които би трябвало да прегърнем, дори да не са ни изгодни в момента. Те гласят: дългосрочната перспектива е важна; идеите имат значение и общите блага са на всички ни.


Пол Ромър и Уилям Нордхаус ни напомнят, че пазарът не е съвършен. Външните ефекти (в икономиката това са положителните или отрицателните последици от икономическа дейност, които се усещат от трета страна - бел. ред.) създават проблеми. Сам по себе си свободният пазар няма да осигури достатъчно инвестиции в идеи или технологии, нито ще защити околната среда. Капитализмът се нуждае от побутване, за да даде най-добрия резултат.


Преди да се появят Ромър и Нордхаус, традиционната икономика нямаше много за казване за два от най-важните фактори, обуславящи дългосрочния растеж на икономиката: знанието и природата. За разлика от повечето икономисти, цитирани по медиите, Ромър и Нордхаус не се интересуват особено колко бързо ще нарасне икономиката през следващите едно или две тримесечия, а от това какъв ще бъде растежът през идните десетилетия.




Докато икономисти като Джон Мейнард Кейнс са погълнати от важни въпроси като "как да върнем всички на работа веднага" (при кризата през Голямата депресия Кейнс и други оставят настрана въпроса за бъдещето, защото в крайна сметка, в дългосрочен план всички ще сме мъртви), то Ромър и Нордхаус повеждат революция в мисленето за растежа десетилетия и векове напред. Няма нужда да се казва, че нито Уолстрийт, нито Вашингтон изглежда се интересуват особено много от каквото и да е отвъд следващото финансово тримесечие или следващите избори. Хората са прочути с късогледството си.


Бъдещето обаче има навика да ни изненадва.


Като аспирант Ромър си задава въпроса защо икономическият растеж е бил с равен темп през почти цялата човешка история, преди да се ускори по време на промишлената революция. Обяснението е в "експлозията" от технологии, но Ромър задава въпроса:


защо това се случва в определен момент,


а не в друг? На едно място, а не на друго? Повечето икономически модели възприемат технологичните промени като даденост. Понякога има много технологични промени, друг път те не са чак толкова. Изглежда никой не може да направи много по въпроса.


Ромър не се съгласява с народната мъдрост. Той вярва, че икономическият растеж идва от стотици, хиляди или милиони хора, на които им хрумват нови идеи, подобрения на стари идеи и приемането на тези идеи и технологии. Той е убеден, че правилната политика може да допринесе за създаване на подходящата среда за растеж.


Казано на езика на икономиката, Ромър предлага теория на ендогенния растеж, която поставя човешкия капитал, знание и технологии в центъра на теорията вместо те да са нещо, което просто се случва без обяснение.


Ако искате икономиката ви да расте по-бързо през следващите едно или две поколения, трябва да отгледате идеи, което означава, че имате нужда от точния тип институции и инициативи. Това означава да пожертвате малко от потреблението в момента в замяна на повече инвестиции в бъдещето.


Цената на разрушаването на околната среда


Всичко това може да изглежда очевидно, но има и силна контрареволюция. Много хора не са привърженици на знанието. Много хора не вярват на учените или на каквито и да било експерти. Много американци не вярват, че животът на Земята е бил оформен от силите на еволюцията. Много американци не вярват, че вливането на пари в икономиката може да ни извади от икономическа депресия или временно да ускори растежа до 3%, а вече мина близо десетилетие от началото на икономическата експанзия. Много американци не вярват, че горенето на изкопаеми горива от човека повишава температурите на Земята до катастрофални равнища.


Уилям Нордхаус е сред първите, които се опитват да изчислят цената на разрушаването на околната среда. Подобно на знанието, природата изглежда е нещо, което просто си го има, като въздуха. Земята - с въздуха, водата, сушата и моретата, животните и растенията - съществува, за да я използваме. Тъй като обаче никой не притежава атмосферата или океаните, никой няма икономически стимул да се грижи за тях. Това важи с особена сила, когато става дума за глобалното затопляне, защото се предполага, че цената от климатичните промени ще бъде усетена далеч в бъдещето и ще бъде разпределена сред всички. Ползите от изгарянето на въглеводороди от друга страна се появяват сега за тези, които притежават въглищата, петрола и природния газ.


Ползите от изгарянето на въглеводороди се разпределят от пазара, но не и загубите.


Нордхаус разсъждава много за начина на взаимодействие на природата и икономиката. Казано с думите на комитета, присъждащ Нобеловите награди: "по този начин той разглежда природата не само като ограничител на човешката дейност, но и като нещо, което бива силно повлияно от икономическата дейност".


Нордхаус разработва практически инструменти, за да изследва как въглеродните нива, температурите и икономическите и социални разходи и ползи си взаимодействат. Неговият модел на растежа е опит да определи загубите и ползите от различни стратегии за смекчаване на последиците или от това да не се прави нищо.
Моделите му имат централна роля в оценката на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (Intergovernmental Panel on Climate Change), според която незабавно трябва да бъдат предприети действия, чрез които да се предотврати твърде силното повишаване на температурите. Ако не действаме сега, само след няколко десетилетия ни очаква катастрофа.


Не знам за вас, но аз искам внучката ми да живее в проспериращ и мирен свят.


Макар работата на Нордхаус и Ромър да е посветена на бъдещето, посланието им е важно сега. По-устойчив и разумен растеж изисква от нас да инвестираме повече в знание и в защитата на планетата ни. За съжаление, политическият климат в света е все по-враждебен към всякакво решение, което изисква да бъдат взети предвид нуждите на някой друг. /БТА

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Митко Палаузофф
    Митко Палаузофф
    Рейтинг: 594 Неутрално
  2. 2 Профил на Saint of Me
    Saint of Me
    Рейтинг: 2607 Весело

    "трябва да отгледате идеи"

    Глупости. Идеи всеки може да пляка на кило по метър за секунда на квадрат без никви усилия.

    Нейно Превъзходителство РЕАЛИЗАЦИЯ (дори дървена ама все пак бачкаща) отделя яките батки от въздухарите (обикновено изживяващи се като недооценени 'гении') с глави в небесата

    Use your Illusion
  3. 3 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 2779 Неутрално

    По-устойчив и разумен растеж изисква от нас да инвестираме повече в знание и в защитата на планетата ни. За съжаление, политическият климат в света е все по-враждебен към всякакво решение, което изисква да бъдат взети предвид нуждите на някой друг.
    _________________
    Неолибералната демокрация е измислена само за да поддържа вечния икономически растеж и прегазването на природата, иначе банките,концесионерите на природен ресурс и търгуващите с човешки нужди няма да могат да плащат на своите наемници!


    Libertarianism is just anarchy for rich people
  4. 4 Профил на biss Mark
    biss Mark
    Рейтинг: 1377 Любопитно

    @Дневник

    Не знам какво искате да покажете с този махленски израз " Нобелът"
    Вярно е че отдавна вече не ви уважавам, ама напънете се малко да изглеждате на нормален вестник де.

    Crede quod habes, et habes. Sed etiam melior, puto.
  5. 5 Профил на Radosveta Koleva
    Radosveta Koleva
    Рейтинг: 685 Неутрално

    "Не знам за вас, но аз искам внучката ми да живее в проспериращ и мирен свят."


    И аз искам.

  6. 6 Профил на Divi filius
    Divi filius
    Рейтинг: 242 Неутрално

    "Сам по себе си свободният пазар няма да осигури достатъчно инвестиции в идеи или технологии, нито ще защити околната среда. Капитализмът се нуждае от побутване, за да даде най-добрия резултат"

    Още едни защитници, на "мекия" капитализъм. Да се "побутвал"!? Кейнс също се провали, макар и да имаше положителен краткосрочен ефект.

    Малко са "мислителите", които са склонни да задават неудобни въпроси, като: Защо изобщо трябва капитализмът, да е икономическата ни система?

    reductio ad absurdum...
  7. 7 Профил на transvaal
    transvaal
    Рейтинг: 1059 Неутрално

    До коментар [#6] от "fje35574291":

    Защото капитализмът е най-ЕСТЕСТВЕНОТО и нормално състояние на обществото, което дава най-големи възможности и свободи на ИНДИВИДА. Казано на по-прост език, при капитализма, хората са като дивите животни в гората с всички присъщи и естествени закони.
    От друга страна, робовладението, феодалната система и социализмът почиват върху насилствена основа, при която индивидът е ограничен не от природните закони, а от измислени такива. На по-прост език, при тия системи, хората са като стадо овце - вярно, имат някаква протекция, имат храна, но се колят по нечие усмотрение. Конкуренцията между индивидите е заменена с решенията на някой си и по този начин Законът за Конкуренцията се нарушава, тези общества не създават напредък, култивира се мързел, нагаждачество и липса на морал.
    По-добре диво животно в гората, отколкото овца в стадото. Искам си ЕСТЕСТВЕНИТЕ ПРАВА НА ЧОВЕКА, както са се изразили Бащите Основатели на Америка и дейците на Френската Революция. Естествени и нямащи нужда да бъдат освещавани от каквито и да било книги, тези права са изречени в Декларацията за Правата на Човека и Гражданина. Основа на признаването и прилагането на тези права е КАПИТАЛИЗМЪТ.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK