Президентът на Южна Корея идва в Европа с надежда Брюксел да се ангажира с Пхенян

Президентът на Южна Корея идва в Европа с надежда Брюксел да се ангажира с Пхенян

© Handout, Reuters



Когато на 19 октомври южнокорейският президент Мун Дже-ин проведе първата си среща с ЕС, Северна Корея ще бъде начело на дневния ред. Мнозина в Сеул се надяват, че Европа ще направи стъпка напред и ще стане по-ангажирана в отношенията с Пхенян, защото стане ли дума за текущия дипломатически процес, който се развива на Корейския полуостров, ЕС явно действа под нивото, което се очаква от него. Това е жалко, тъй като Брюксел може да играе важна роля, докато международната общност се стреми към денуклеаризация на Северна Корея, а помирението между двете Кореи напредва. Време е Европа да приеме тази роля.


ЕС е дипломатическа движеща сила. Брюксел помогна като посредник в постигането на ядрената сделка с Иран. Той е един от водещите гласове в Международната агенция за атомна енергия. Стане ли дума за Южна Азия по принцип и конкретно за Корейския полуостров, тя е разглеждана като образец за помирение. С други думи, гласът на Европа е от значение.


Но ЕС обикновено мълчи докато дипломацията напредва на Корейския полуостров. Вярно е, че върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи Федерика Могерини редовно прави изявления, в които изразява подкрепата на Европа за договорено решение на севернокорейския ядрен проблем. Брюксел обаче трябва да отиде отвъд тези меки декларации и изрично да подкрепи мирна декларация за слагане край на Корейската война, както и за мирен договор, ако страните съумеят да достигнат до такъв етап.




ЕС би могъл също да предложи


да възобнови политическия диалог със Северна Корея.


Брюксел и Пхенян за последен път имаха официална среща през 2015 г. По онова време нито Южна Корея, нито САЩ желаеха да поддържат официален диалог със Северна Корея. Сега лидерът на Северна Корея Ким Чен-ун провежда срещи с президента на САЩ Доналд Тръмп, с южнокорейския президент Мун и с китайския лидер Си Цзинпин.


ЕС е също икономическа суперсила. Той продължава да е втората по големина икономика в света. В миналото Брюксел размахваше икономическите ангажименти, достъпа до пазари и други икономически лакомства като морков, за да предизвика икономически реформи в страни като Китай, Виетнам и Мианма. Той използва и санкции, за да накаже лошо поведение. Самата Северна Корея е добър пример за това. От 2016 г. насам, когато Пхенян извърши четвъртия и петия си ядрен опит, Брюксел значително увеличи санкциите си срещу ядрената държава. Днес санкциите му са също толкова строги, колкото и тези на Вашингтон.


След като Ким се срещна Тръмп и Мун, а Сеул увеличава обмена си с Пхенян, ЕС трябва да засили своите хуманитарни и социални ангажименти към Северна Корея. Най-достъпното благо е помощта. Европа рязко намали храните, медикаментите и други сходни доставки за Северна Корея като част от режима си на санкции. По тази причина през последните месеци европейски НПО срещат все по-големи трудности да работят в страната.


Обикновените севернокорейци са най-големите жертви на тези ограничения.


Може да е необходимо ЕС да продължи икономическите санкции докато Северна Корея направи някои особено важни стъпки към денуклеаризация. Увеличаването на хуманитарната помощ и подкрепа на НПО и агенции на ООН, работещи из цяла Северна Корея извън обсега на международните санкции обаче, може да е мярка за изграждане на доверие, която няма да изисква много. Съществуващите санкции позволяват изключения по хуманитарни причини. Обикновените севернокорейци биха разбрали, че не те са мишена на САЩ, а по-скоро поведението на правителството им.


Въпреки че Ким измести акцента към икономическото развитие, Северна Корея още изпитва отчаяна нужда от ноу-хау за пазарната икономика, съвременните бизнес практики и това как се извършва прехода от командна икономика. Вкарайте Европа. ЕС трябва да осигури повече възможности за образование за севернокорейски държавни служители и студенти. Освен това, централно- и източноевропейските държави, които преминаха от комунизъм към капитализъм, трябва да споделят ценния си опит, който липсва на западните държави.


Би било от полза също ЕС да даде на Северна Корея ясно да разбере, че Брюксел ще започне да отменя санкциите, ако


Пхенян направи особено важни стъпки към денуклеаризация.


Великобритания и Франция също биха могли да имат по-голяма техническа роля, ако Пхенян наистина се придвижи по този път.


И двете държави са ядрени сили, които намаляват запасите си от ядрени бойни глави след края на Студената война. Те имат опит в демонтажа на бойни глави, както и в превозването, складирането и обезвреждането на ядрени материали. Извън САЩ и Русия, единици са страните, които имат същия опит в обезвреждането и разоръжаването, който британските и френските учени имат. Те може да станат част от международни екипи, участващи в проверката на денуклеаризацията на Северна Корея.


В случая с Великобритания, Лондон е работил в тясно сътрудничество с Вашингтон по време на процеса по денуклеаризация на Либия. Британски експерти участваха в демонтажа на ядрената програма на страната. Те бяха включени и в транспортирането на ядрени материали и удостоверяването, че Триполи спазва споразумението. Великобритания има по-безпроблемни отношения със Северна Корея, в сравнение с други ядрени сили, като САЩ или Китай. Лондон има и посолство в Пхенян. Той може да се изяви като по-честен посредник в денуклеаризацията на Северна Корея.


Европейски политици може да оспорят стойността на предприемането на тези стъпки от ЕС. В края на краищата, Европа се мъчи да се справи с руската намеса във вътрешните й работи, с растящия популизъм на целия континент и с продължаващата миграционна криза. По-голямото ангажиране в


севернокорейския ядрен проблем може да изглежда ненужно пренапрягане.


Този възглед обаче е дискусионен. ЕС отдавна е казал, че желае да играе роля в сигурността в Азия. Той не може да си позволи да се откаже от процес, който потенциално може да доведе до траен мир на Корейския полуостров, особено като се има предвид, че Южна Корея е една от малкото т.нар. държави "с еднакви възгледи", с които ЕС има официално стратегическо партньорство.


В момент, когато Сеул е процес на решаване на един от най-дълготрайните проблеми по сигурността в Азия, Брюксел трябва да подкрепи партньора си.


Дори от егоистични подбуди Европа трябва да вземе по-голямо участие в сегашния дипломатически процес. Съществува кошмарен сценарий как радикални групи взривяват "мръсна" бомба в европейска столица с компоненти, донесени от Северна Корея. Да се намалят основанията на Северна Корея да превозва ядрени материали към Близкия изток като се подкрепят денуклеаризацията й и икономическите реформи има смисъл от европейска перспектива.


В края на краищата, само натиск няма да даде резултат. Международната общност трябва едновременно да предложи на Пхенян необходимите стимули, за да направи реални крачки към денуклеаризация. ЕС е в положение да предложи някои от тях, като се започне с по-голяма хуманитарна помощ и политически ангажимент. Той трябва да се възползва от това и да подкрепи дипломацията на Корейския полуостров с конкретни действия.

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на plamen_b
    plamen_b
    Рейтинг: 1260 Неутрално

    Интересно, че южнокорейският президент иска от ЕС да помогне да се постигне мир в страната му. Всичко останало явно си го постигат без чужда помощ!

  2. 2 Профил на Хи-хи
    Хи-хи
    Рейтинг: 1955 Неутрално

    Бе колко му е. ЕС са най-силни на приказките... от 1001 нощ. С едни корумпета не искат да се оправят, пък камо ли с ядрено диктаторче на хиляди км.

  3. 3 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11426 Неутрално

    Като правило, ЕС трябва да се активира във външната си политика. Много повече от сега.

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  4. 4 Профил на ali_ibn_isa
    ali_ibn_isa
    Рейтинг: 1133 Весело

    ЕС НЕ се намесва пред портите си в Близкия изток, С. Африка, Украйна и изобщо в територии които пряко го засягат и горят, та ще се намеси в.. Корейския полуостров. Там на бабит се прави Китай и Тръмпчо. Китайските другари насъскват дебелия си пудел Кимчо и то най-вече за да подрони авторитета на USA. В Ю. Корея, Япония, Филипините и изобщо в целия регион, като им покаже че не може да ги защитава. Криви сметки, щото това може да изкара Япония от пацифисткото и състояние.

  5. 5 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1686 Неутрално

    Човекът явно се е отчаял от аматьорските изпълнения на американския президент и надеждата му е да убеди сериозните партьори от Евросъюза да помагат в процеса на обединение на двете Кореи.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  6. 6 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 2664 Неутрално

    Като правило, ЕС трябва да се активира във външната си политика. Много повече от сега.
    —цитат от коментар 3 на penetrating


    Виншна политика се прави с пари или с войници.
    Второто го нямаме, така че по-добре да си спестим и първото.

  7. 7 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 9134 Неутрално

    Айде, пак Брюксел. Нали Тръмп щеше да ги оправя.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK