© Asscociated Press
Разходка из улиците на София разкрива шокиращо голям брой нацистки изображения, изрисувани със спрей по стените, а властите изглежда не бързат да се справят с проблема." Това се разказва в репортаж на израелския вестник "Аарец" под заглавие "Европейската столица с епидемия от свастики" и множество илюстрации на твърдението.
Статията е публикувана в деня, когато във Варна пристигна израелският премиер Бенямин Нетаняху. В петък той ще участва в среща на т.нар. Форум от Крайова, събиращ лидерите на България, Румъния, Гърция и Сърбия. Преди да пристигне той заяяви, че визитата му има за цел "да подсили връзките си всяка от тези държави, но това е блок от страни, с когото бих искал да представя политиката си, за да променя лицемерния и враждебен подход на Европейския съюз". "Този процес ще отнеме време, но за Израел е важен, тъй като статутът на нашата държава в света се повишава", цитира думите му "Аарец".
Но докато лидерите са във Варна, либералното издание не спестява на читателите си грозното лице на българската столица.
"Това не е частта от града, която представители на българския туризъм ще ви препоръчат. Разходете се малко встрани от главните улици и навлезте в бившия еврейски квартал около единствената синагога и навсякъде ще откриете свастики, келтски кръстове (бел.ред един от любимите символи на неонацистите), руните на СС и други изображения на неонацисти и крайно десни групировки, както и преливащи от омраза надписи. И това е само едно от няколкото места, на които ще откриете такива изображения."
Свастики си стоят по стените години наред
В статията се разказва, че това не е нещо ново, тъй като наблюдатели описват, че София има проблем с неонацистки графити от повече от 10 години. Не помага за решаването му и фактът, че свастики и графити си стоят години наред незаличени от общината по детски площадки и училищни дворове заедно с надписи на омраза срещу различни малцинства.
Общината реагира на някои от случаите като този с арестуването на четирима през 2014 г. за изрисуване на свастика и антисемитски графити по синагогата. Има и опити на местната еврейска общност и на израелското посолство за почистване на омразата от стените.
Но Том Джунс, който изучава историята на Източна Европа, твърди пред "Аарец", че "това е нещо изключително за европейска столица". Той пише за мрежата BalkanInsight и допълва, че не се сеща за друга европейска столица, в която да е виждал толкова свастики, дори в асансьор на сграда на общинската администрация. "Изглежда, че на никого не му хрумва, че такива расистки и крайно десни символи се разпространяват абсолютно неприкрито."
Друг източник на изданието споделя, че неотдавна участник в конференция в София казал, че е бил в 70 държави по света и никъде не е виждал толкова много неонацистки надписи по улиците.
България и Израел си сътрудничат много успешно в борбата с антисемитизма, каза днес Нетаняху, цитиран от агенция "Фокус". "Ценим свободата, мира и обещанието за добро бъдеще. А в наши дни тези ценности са атакувани от екстремисти", допълни той и посочи Иран като страната, която стояла в Европа зад такива екстремисти.
"Аарец" разказва в същото време, че София не е изключение от други български градове с изрисувани на много места нацистки символи. Това не са само символи, защото крайно десни екстремисти действат безнаказано, а властите на праватя достатъчно, за да ги спрат, казват местни активисти. Мария Иванчева обяснява, че има силно движение на бръснатите глави още от 90-те години и някои от членовете му симпатизират или членуват в политически партии на крайната десница.
От началото на ХХI век неонацистките символи станаха любими на българските фетболни хулигани и "ултрасите" редовно издигат по стадионите свастики, СС и други подобни знаци. Разбира се, това не е тенденция, ограничена единствено до България и отдавна се наблюдава из Европа.
Особената роля на България във войната и Холокоста
Но Иванчева обяснява, че в България има нещо особено и то е свързано с особеното място на страната във Втората световна война и нееднозначната връзка с холокоста - едновременно на герои и злодеи - поради които мнозина българи днес не се впечатляват от свастики по улиците. Авторът разказва за ген. Христо Луков и неговите пронацистки легионери, както и за това как мнозина българи, православната църква и цар Борис III отказват да депортират към концлагерите 50 000 български евреи, "но и не правят нищо, за да спрат депортирането на повече от 11 000 евреи от окупираните от България части от Гърция и днешните Македония и Сърбия".
Поради това, че днес почти не са останали евреи в страната и няма някаква местна история на антисемитизъм, символи като свастиките са разпознавани като знаци на омраза, но не е задължително да предизвикват същите емоции като в другите европейски страни. Затова и нямало кой знае какъв обществен натиск да бъдат премапнати от улиците на София.
А Шимон Самуелс от европейския офис на Центъра "Симон Визентал" коментира, че макар да е явление сред футболните хулигани и в други държави, те се справят по-успешно с демонстрирането на расизъм. Изглежда, че този въпрос не вълнува много българските футболни власти, които са сторили "много, много малко" за борба с проблема.
През септември над 100 доброволци са се включили в инициатива на общината и на организация "Шалом" като част от кампания "Да изчистим омразата от улиците на София". Но местен активист казва, че "от това, което чувам за това събитие, то по-скоро е било PR кампания по централните места, общо взето за пред туристите", както и че в нея са били премахвани и антифашистки надписи в противоречие с идеята на организаторите.
"Патриотите" едва ли ще действат срещу себе си
Израелското посолство в София казва в изявление за "Аарец", че "българското правителство е ангажирано с борбата с антисемитизма" и че във връзка с това е назначило национален координатор за борба с това явление. (бел.ред. - това е Георг Георгиев, 27-годишният зам.-министър на външните работи, който от 2014 г. насам ръководи младежката организация на ГЕРБ). Но посолството допълва, че в България е необходимо да има "задълбочено изучаване на Холокоста" и по-активна борба с "групи и лица като екстремисти футболни хулигани и крайно десни расистки групировки, които освен всичко друго разпространяват език на омразата".
"Международни наблюдатели не очакват да се предприеме нещо сериозно срещу проблема, особено от българското правителство, в което членуват три крайно десни партии, известни като Обединени патриоти. Една от тях е "Атака", предвождана от Волен Сидеров, който говори за Холокоста като за "заговор" и че "западни талмудистки кръгове, предвождани от семейство Ротшилд" са виновни за "геноцида" срещу предимно православни държави като България."
"Те едва ли ще започнат борба срещу самите себе си", казва Греъм Аткинсън от британската организация Hope not Hate ("Надежда, а не омраза"). Законодателният отговор срещу езика на омразата общо взето е "беззъб" не само в България, но и в цяла Източна Европа, допълва той.
Статията завършва с напомняне, че в България омразата се излива и срещу други малцинства. "Както ми казваше Симон Визентал, "Това, което започва с евреите, никога приключва само с евреите", посочва Шимон Самуелс.
