© Прессекретариат на държавния глава
Срещата на президентите Румен Радев и Александър Вучич в Сърбия извади на преден план проблемите в Националния съвет на българите - председателят не бе поканен на срещата.
И двете основни листи на днешните избори за Национален съвет на българите в Сърбия, който ще бъде избран днес в Босилеград, устройват управляващата Сръбска прогресивна партия (СНС) и президента Александър Вучич. С това послание излезе неправителствената органидация Изследователско-аналитичен център на Войводина (VOICE), цитиран от агенция "Бета".
Близо 18 106 души имат право на глас на днешния вот, на който ще бъдат избрани съветите на всички национални малцинства (общо 21). Повечето от тях са в Цариброд (със сръбско име Димитровград) и Босилеград, но има групи и в Пирот Ниш, Враня, Белград, Панчево, Нови сад и другаде.
По закон Националният съвет на българското малцинство в Сърбия е институцията, която представлява българите пред държавните органи на Сърбия и е финансирана от сръбската държава. Тази институция, възможна заради законови промени от 2002 г., стана факт, след като година по-късно Сърбия официално призна българите за национално малцинство.
Според "Радио и телевизия Цариброд" право да участват в изборите имат 6250 граждани, които ще гласуват в 23 избирателни секции в община Димитровград. Право на вот за избор на Националния съвет на българите в Босилеград имат 5206 граждани.
Центърът VOICE, който обединява журналисти от Сърбия и се финансира от американската фондация "Рокфелер", двете листи, "Да върнем достойноството на народа - Стефан Костов" и "Това сме ние - Естествено движение Владимир Захариев" на сегашния предскедател на организацията и дългогодишен на община Босилеград, и двете в крайна сметка биха били полезни за Вучич. Едните го подкрепят открито, а другите са се "потрудили на последните местни избори в Босилеград СНС и Вучич да получат 81% от гласовете." Самият Костов е член на СНС, чиято страница във "Фейсбук" за Босилеград рекламира листата му.
Имаше и трета листа тази година - "Обединение на българите в Сърбия", което се предвожва от някогашния председател на общинския съвет на Цариброд (със сръбско име Димитровград) Зоран Джуров. Регистрацията ѝ обаче бе оттеглена без обяснения, като според местния портал "Фар" не се обясняват причините, нито дали става дума за политически натиск от Белград.
Малката партия Демократичен съюз на българите (ДСБ), която не се явява на изборите, обаче съобщи, не вотът протича "като никога досега" в атмосфера на брутален натиск на управляващата Сръбска прогресивна партия, Министерството на държавното управление и местното самоуправление, БИА (сръбската Агенция за сигурност и разузнаване - бел. ред), Сръбската православна църква и общинските власти в Босилеград и Цариброд."
"Снето доверие"
В последните месеци медиите съобщаваха за напрежение между българския консул в Ниш Едвин Сугарев и председателя на съвета Владимир Захариев. Самият Захариев каза по този повод за "Политика", че смята действията на Захариев за намеса в предстоящите избори. "Не позволявам да ме командват чужди дипломати," казва той.
Кулминацията в напрежението бе за неуспешния опит за поставяне на паметна плоча за 32-мата българи, убити от чета в Босилеград в нощта на 15 срещу 16 май 1917 г. На плочата трябваше да пише: "Погром в Босилеград, 100 години по-късно. Няма виновници, няма извинение." Според Захариев проблемът е бил, че той не е искал да се постави паметник, който представя Сърбия като злосторник. Той отбелязва, че всички на Балканите са жертви - Сърбия "не ни е искала, дадени сме ѝ."
Той пък обвиняваше консулството, че не помага да се подобри положението на българското малцинство в Сърбия. "Всичскко правим сами," обяснява той за "Политика" и твърди, че помощта идва от сръбското Министерство на образованието. "Децата ни учат по плана и програмата на държававата, на която живеят, но на български." Сугарев от своя страна смяташе, че съветът злоупотребява с правомощията си и е загубил доверието на българската държава. Той изтъкна, че новие правила в Закона за избор на национални съвети (който вече не позволява членство на председателя на съвета в партии) той няма право на следващ мандат и това го прави нелегитимен.
Напрежението между Захариев и българските власти се усети и във факта, че при посещението на президента Румен Радев в Сърбия, на срещата с българското малцинство в Цариброд, на която бе и сръбският държавен глава Александър Вучич, той не бе поканен.
Опонентът му Стефан Костов обаче се снима и с двамата, а от изображението направи и плакат. Обяснението, което дава, е в символиката: "Вучич и Радев посетиха Димитровград и аз бях на срещата и използвах възможността. Това наше българско малцинство трябва да е мост, който да свързва двете държави. Затова съм и аз между двамата президенти. Това е истинско, снимката не е монтаж."
След срещата на българските медии в Босилеград през юли "Офнюз" цитира участници от малцинството в Западните покрайнини, оплакали се, че местният кмет Владимир Захариев е обсебил част от медиите.
