Михай Унгуряну, бивш премиер: Не е чудно, че Румъния понякога има проблеми с храносмилането

Михай Ръзван Унгуряну.

© Laszlo Raduly

Михай Ръзван Унгуряну.



Външен министър от 2004 до 2007 г., два пъти шеф на разузнаването и за кратко премиер - малцина могат да се похвалят с такава кариера и Михай Ръзван Унгуряну е един от тях.


Днес той стои настрана от политиката в Румъния, която напуска, след като подава оставка като шеф на Службата за външна информация през септември 2016 г. Изследовател е в Института за хуманитарни науки във Виена, преподава и в Дипломатическа академия на австрийската столица.


Работи по проект за институции и модернизация в Югоизточна Европа. Опитва да сравни България, Унгария, Сърбия и Румъния, но като търси отговори за положението им в последните 200 години чрез теорията на непостигането. "Работната хипотеза е, че събитията там не бива да се обясняват само с постиженията на последните правителства или политически формации. Не е история, започнала през 1989 г. Не е напълно свързана само със състоянието на местните демокрации и как са се развили. Корените са в случилото се далеч в миналото и в неуспехите, натрупвали се в последните 150 години. След 1989 г. правителства и политически формации, институции не биха били в позиции да предлагат генерални решения на дълбоко вкоренени проблеми."




В последвалия разговор с "Дневник" в кабинета си във Виена Унгуряну с нищо не оправдава неуспелите реформатори на последните десетилетия. Използва обаче теорията, за да обяснява провалите им отдалеч, например когато чува въпроса: "Къде тогава се корени сегашната консолидация на власт в Социалдемократическата партия?"


Смее се. "Историците са го обсъждали и интерпретирали. Досега липсва само сравнителният анализ." Сблъсъкът е между двата основни модела на модернизация, казва той – френския, при който гражданите и свободите са над институциите, и пруско-германския, според който институциите трябва да се изпълнят с граждани, а те да им се подчиняват. След този разлом между идеи от средата на XIX век в Източна Европа идва съветско влияние, всъщност стъпило на германския модел. "След 1990 г. за наша изненада това напрежение между истинските германски и френски модел се завърна в политическия живот. Преди Втората световна война страните, които изследваме, в повечето случаи много бързо сменят правителства. За месеци и години се сменят кабинетите, но и матриците - един идва с френска перспектива, друг с германска. Накрая институционната им архитектура е на кръпки - всеки опитва сложи нещо. Което и правителство да дойде, ще трябва да каже, че има решението, и да започне от нула. Казва, че има решението, но няма времето."


Накратко – едно правителство идва, започва от нула и когато си отиде, наследниците правят същото.


Разделени


Румъния обаче не е заплашена от ситуации на посегателство срещу демокрацията като тези в Унгария и Полша, смята изследователят, който ги нарича "изключения". В Румъния се случва друго: етичните преценки се наместват в политиката, граждани (и политици) започват да признават, че "на правните основи на страната им липсват много парчета". "Законите не могат да се справят със сегашната румънска действителност. Когато хората осъзнаят това, може да се съберат хиляди на улицата. Същото чувство на общо непостигане, което е болезнено и оказва влияние върху живота на всички. Като незавършен семинар... Редица политически поколения в Румъния, без значение дали са се променили с времето, трябваше да внимават с това и да предадат наследство на следващите за това каква е същината на закона. Това наследство сега не съществува. Поколенията идват, но има пропаст в разбиранията им. Историята се повтаря. Вместо фрагментите от историята да се напасват и наследяват. Къде ще свърши това? Не знам. Сегашното политическо поколение принадлежи към определено физиологично. Съмнявам се, че то може да запълни празнотата."


Румънците са по-разделени днес в резултат на това осъзнаване и повечето близки наблюдатели на социалния и политическия живот в страната могат да го кажат, а отделните групи в него все повече се радикализират. "Като зилоти са, ще опитат да използват истината и само своята истина като единствената възможна", продължава Унгуряну. Хилядите (а понякога – десетки и стотици хиляди), излизащи на улицата периодично от миналата зима, сякаш потвърждават думите му. Групират се във вълни, които ту се разрастват, ту намаляват, но рядко отказват управляващите от намеренията им. Разделенията им ли са това, което най-много им пречи?


"Това е симптом и проблемът е в политиката. Ако имаше активна политическа опозиция, на която може да се вярва, с план и способна да се противопостави на правителството, с идеи да модернизация, каквито очаква обществото, не би имало и такава нужда хората да са на улицата. Има и друго (...) над три четвърти от участвалите в най-големите протести, през февруари миналата година, никога не са упражнявали правото си на глас или са пропуснали това в последните десет години. А това е странно. Как човек може да иска да се промени качеството на политическите актьори и по-добро качество на законопроектите в парламента, ако не участва в изборния процес? Нищо не става за една нощ. Това са правилата на демократичната игра. Отиваш и съвестта ти трябва да те накара, независимо какво мислиш за тези, които се кандидатират."


Фотогалерия: 150 000 души на протеста в Букурещ >

..


Наследство


"Опозиция" днес са партиите от блока, съставил няколко правителства по времето, когато Михай Унгуряну става премиер. На поста обаче остава само няколко месеца – сваля го вот на недоверие заради плановете за реформи, например в икономиката и начина на усвояване на еврофондовете (показател, по който Румъния тогава е последна).


Унгуряну не говори за дошлите на власт след него поименно. Трудно е обаче да се скрие името на следващия премиер – социалдемократа Виктор Понта, а идването на власт на неговата партия се сравнява от някои с отваряне на кутията на Пандора в битката срещу антикорупционната кампания. Унгуряну се въздържа от коментар за подобни определения. Казва обаче, че политическият живот тогава е бил различен.


"Няколко години имаше правителства в коалиция, водени от Либералдемократическата партия. И тогава дойде и този експеримент с мен и моето правителство. Не бях под никакво политическо влияние, но трябваше да се справям с правителство, където бяха представени три партии. И го направих. Още съм много щастлив, че това правителство успя да запази известна дистанция от понякога токсичното влияние на представителите на партиите на власт. Но имаше проблем от самата си поява: същата година, 2012-а, трябваше да е изборна, за парламент и местна власт, и в подобни случаи трябва да се действа деликатно. А ние мислехме по друг начин - да направим възможно най-много за възможно най-малко време. Да, това е доказателство за жизненост, но спрямо политическите обичаи тук е поведение тип камикадзе. И нищо чудно, че правителството падна. Стана предимно защото мерките, които бе решило да вземе, бяха радикални, но, смея да кажа, добре ориентирани."


"Накрая тези, които дойдоха, трябваше да вземат почти същите мерки, но използвайки собствения си календар. А това, което опитвахме ние, беше да избутаме страната нагоре на скорост, която страната не беше подготвена. И бяхме свалени."


Тънък лед


Това се случва на 27 април 2012 г. До ноември 2015-а следват 4 кабинета на Понта, чието управление приключва с оставка след трагедия в нощен клуб, отнела живота на 32-ма души, но и заради съмнения за корупция и системни проблеми в управлението. Няколко месеца по-рано Унгуряну, тогава сенатор, бе номиниран за директор на разузнаването от президента Клаус Йоханис и опозицията приема това като успех, макар постът да не е политически. Три години по-късно Йоханис стъпва по-плахо и трудно дава решителен отпор на на реформите в правосъдието, които според опозицията спъват борбата срещу корупцията. Какво се промени?


"Тогава опозицията все още се къпеше в светлината на победата през 2014 г. Моята Либерална партия бе високо и изглеждаше като истинска политическа опасност. Не мога да споря, че после енергията, убежденията, решителността бавно намаляха, изчезнаха от основната тъкан на опозицията. Много румънци казват, че тя не предлага добри отговори и аз съм съгласен. Спря да е убедителна, когато говори на електората, стана много мрачна и без визия, в собствения си балон, докато се очаква от нея да предложи алтернатива – хората поне да могат да слушат критични размисли, ако не да бъдат убедени."


Фактор се оказва и специфичната роля на президента в Румъния. Той не може открито да играе като политик – трябва да се движи по тънък лед в конституцията. Трудно му е според Унгуряну и заради предшественика. "Траян Бъсеску беше много енергичен президент. Отговаряше за всичко. Този образ свърза представи отпреди и след 1989 г. Твърдото управление с мита за силния командир бе дълбоко вкоренено в социалното съзнание. Не сравнявам Бъсеску с Николае Чаушеску, обратното. Но казвам, че хората започнаха в известен психологически смисъл да оценяват президентския пост с нещо активно и горещо. Невинаги е било така. Това създаде високи очаквания."


Повдига обаче и въпроси. Мнозина например смятат, че полупрезидентският режим от времето на Йон Илиеску, помогнал след 1989 г. да се овладеят политическите дрязги в парламента, вече е износен. "Но и никой не иска да вдигне ръкавицата и да промени конституцията сега, би било много деликатно. Затова само се оправяме криво-ляво. Управлява се както обикновено и както планират управляващите, без зрелищни промени, но има и върхове на фрустрацията."


"Както обикновено" и според нормите на Европейския съюз? Много може да се промени, но Унгуряну не е песимист. Според него безпрецедентните за последните 30 години промени всъщност водят до дебат, който ще е важен в бъдеще. "Как да се разбира борбата срещу корупцията, как да се води, превенциите по-важни ли са от санкциите? Поставяме ли граници в отношението към човешките права, трябва ли да внимаваме или те да не ни интересуват в битката на "доброто" и "злото"? Отговорът е в основата на модерните общества и е даден преди десетилетия, дори столетие." Сега предстои и румънците да се справят с проблема, но ще трябват "добре подготвени хора, които няма да водят "диалог между глухи"," във фрагментирана общност като румънската, и ще избегнат липсата на "всякакъв интерес към случващото се наоколо заедно с митично чувство за изключителност."


Фотогалерия: Защо е празно всяко трето работно място в румънските болници >


Несигурността


Оттук нататък има много посоки, смята Унгуряну. Сигурно е едно: сегашната система със сегашната политическата класа, администрация, здравеопазване и образование не отговарят на очакванията. "Да не ги предлагат (качествени продукти) година, две - добре, но десетилетия? Това вече е проблем. Румъния е най-големият източник на мигранти към всички в ЕС, сред всички страни членки. Изглежда, 3.2-3.5 млн. са напуснали до днес и то не само за пари. Има три вълни миграция. Първо напуснаха гастарбайтерите, които искат да останат в страните. След това – младите, които правят кариера в различни области, от технологии до медицина, създават семейства там и също нямат интерес да се връщат."


Има обаче и друга вълна, продължава бившият премиер. "Хората от нашите поколения, които привършват четирийсетте си години или са започнали петдесетте. Хора, изградили кариера в Румъния или другаде, с деца, които са пораснали, хора, които не се очаква да ги вземат на работа, защото не са на 20, с голям житейски опит, които обаче биха напуснали Румъния с хиляди. Защо? Заради несигурността. Това не е прагматизмът на първата вълна, нито нуждата от лично развитие и добър живот на втората. Проблемът не и физически. Просто не знаем какво ще стане утре. Нека търсим места на континента, където можем да предположим какво ще стане. В другите източноевропейски страни това го няма."


Все пак румънското общество още е младо, но преминава през опит, който други общества с дълги традиции са преживели за десетилетия и векове. "Румъния поглъща тази история за дни, понякога в големи порции . И понякога не е изненада, че може да има проблеми с храносмилането", смята бившият премиер.


Не знае на кой от трите поста му е било най-трудно; казва, че еднакво е работил на тях физически, от сутринта до късно вечерта, и залогът "винаги е бил висок". Но дали би се върнал към политиката? "Рядко апелирам за отговори с "да" или "не". "Никога не бих казал "не". От друга страна, съм уверен, че това, което правя, ми приляга чудесно след 18 години на обществена длъжност."

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ''zms15783''
    ''zms15783''
    Рейтинг: 856 Неутрално

    Отговора е мноо "прост" тоест ясен-нямате си джибри в тая пустош :-)))

  2. 2 Профил на Ivan Dimitrov
    Ivan Dimitrov
    Рейтинг: 221 Неутрално

    До коментар [#1] от "xali":

    За сметка на това ти пък понамирисваш на джибри, така като ти чета сутрешните коментари.

    human
  3. 3 Профил на hammurabi
    hammurabi
    Рейтинг: 2220 Неутрално

    Румънците направиха голяма засилва последните 10-15 години, за стигнаха ни и ни заминаха. Сега им дръпнаха ръчната спирачка, така че нашите управляващи може да са спокойни - Северна България няма да мигрира в Южна Румъния.

  4. 4 Профил на DS
    DS
    Рейтинг: 713 Неутрално

    След 500 години като колония на Османската империя просто сме нямали основата на която да стъпим -в края на 19 век сме били голяма кална дупка с една жп. линия, пет каруцарски моста и джамии.....

    Както „Дневник” се бори с БСП, така „Работническо дело” не се е борило с капитализма"
  5. 5 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 4808 Неутрално

    До коментар [#4] от "DS":

    И Стамболов прави индустриална революция, кояно преобразява страната ни, буквално за десетилетие. Мустафа Кемал не вярва на очите си, когато идва у нас, като консул. И вижда предимствата на светската европейска култура. Но на Стамболов му цепят главата със сабя, по-късно индустрията е национализирана, а ориенталският мързел и рушветчийство, свършиха останалото.

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  6. 6 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 4808 Неутрално

    До коментар [#5] от "Незнайко в Слънчевия град":

    *която

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  7. 7 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10286 Неутрално

    Интересна личност :)
    Намерил е отново мястото си

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK