Италиански журналисти протестираха срещу нападките на властта

Италиански журналисти протестираха срещу нападките на властта

© Associated Press



Италианските лидери се опитват да потвърдят своя ангажимент към свободата на медиите на фона на протести на журналисти в цялата страна срещу обиди срещу тях, отправени от водещи политически фигури от Движение "Пет звезди", предаде агенция "Асошиейтед прес".


На централни площади в италианските областни градове журналистите се събраха, за да изразят възмущението си от изявленията на лидера на движението Луиджи ди Майо и на друг влиятелен негов представител - Алесандро ди Батиста. Те нарекоха журналистите "чакали", "проститутки" и "интелектуално и морално корумпирани индивиди". Тези думи двамата политици изрекоха като реакция на отразяването от медиите на процеса срещу кметицата на Рим Вирджиния Раджи, приключил с оправдателна присъда този уикенд.


По делото Раджи, която също е от Движение "Пет звезди", бе обвинена в лъжа пред представители на органите за борба с корупцията. Ако вината й беше призната, тя щеше да изгуби поста си и случаят щеше да хвърли тъмно петно по репутацията на движението. След оневиняването на Раджи Ди Майо и Ди Батиста незабавно се нахвърлиха на медиите заради това как те са отразявали през годините скандала.




Протестиращите срещу тези нападки ги определиха днес като заплаха за демокрацията и казаха, че искат да бият тревога относно една зараждаща се по света политическа философия, която превръща журналистите в изкупителна жертва.


Журналистите подчертаха, че отразяването на процеса срещу Раджи не се е отличавало от отразяването на други подобни скандали, свързани с политически лидери, в миналото.


Италианският премиер Джузепе Конте днес каза, че неговото правителство стои твърдо за свободата на медиите. Луиджи ди Майо пък заяви, че свободата на информацията е свещена, но допълни, че свободата на медиите не може да бъде свобода, за да се изричат лъжи и свобода да се обижда.

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на xm...
    xm...
    Рейтинг: 3379 Весело

    ... До това време пресата бе била винаги приятно снизходителна към него и го използваше добродушно за създаване на сензации, но сега той трябваше да научи на какво е способна коварната и нагла, враждебно настроена преса. И най-малката подробност от живота му бе възкресена, за да послужи като основа на злобни измислици. Дейлайт бе искрено смаян от новото тълкуване на всичко, което бе сторил някога. От „героя на Аляска“ той бе превърнат в „звяра от Аляска“, лъжец, главорез и изобщо „покварена личност“. Понеже това не ги задоволи, те започнаха да съчиняват най-гадни лъжи по негов адрес. Той никога не отговаряше на клеветите, но веднъж си каза, каквото мислеше, пред няколко репортери.

    — Правете, каквото щете! — им каза той. — Бърнинг Дейлайт е виждал по-страшни работи от вашите мръсни, лъжливи хартийки! Вас, момчета, не ви обвинявам… поне не за всичко! Нищо не можете да направите. Трябва да си печелите хляба. Има твърде много жени по този свят, които си вадят хляба по начин, подобен на вашия, защото не могат да правят нищо друго. Все някой трябва да върши и мръсната работа, защо пък да не я вършите вие? За това ви плащат, а гръбнакът ви е твърде мек за по-честни служби! ...

    Писано е преди век ...

  2. 2 Профил на xm...
    xm...
    Рейтинг: 3379 Весело

    Ако някой не вярва на Джек Лондон - те' ви Марк Твен:

    Преди няколко месеца бях предложен за независим кандидат за губернатор на големия щат Ню Йорк срещу г. Стюарт Л. Удфорд и г. Джон Т. Хофман. Чувствувах някак си, че имам голямо предимство над тези господа, а именно — добрата ми репутация. Лесно можеше да се види от вестниците, че ако някога им е било познато какво значи да се радват на добро име, това време бе отлетяло. Ясно беше, че през последните няколко години те бяха се запознали с какви ли не срамни престъпления. Но в самия момент, когато тържествувах поради моето предимство и тайничко му се радвах, едно неприятно чувство като някакъв кален подмолен поток подрони щастието ми. Това беше обстоятелството, че трябваше да чуя, че и аз съм станал предмет на приказки като тези хора. Това ме тревожеше все повече и повече. Най-после писах по този въпрос на своята баба. Отговорът й беше бърз и рязък. Тя заявяваше:

    През целия си живот ти не си направил нито едно-единствено нещо, от което да се срамуваш — нито едно. Погледни вестниците — погледни ги и нека ти стане ясно какъв вид хора са господата Удфорд и Хофман, и тогава виж дали ще си готов да се принизиш до тяхното равнище и да предприемеш предизборна обиколка наред с тях.

    Тъкмо това беше и моята мисъл! Тази нощ не спах нито миг. Но най-после не можех да отстъпя. Бях се обвързал напълно и трябваше да продължа борбата. Когато на закуска преглеждах равнодушно вестниците, попаднах на следния пасаж и искрено мога да кажа, че никога по-рано не се бях така слисвал:

    ЛЪЖЕСВИДЕТЕЛСТВО. Може би сега, след като г. Марк Твен се е изправил пред народа като кандидат за губернатор, той ще благоволи да обясни как е станало, та е бил изобличен от тридесет и четирима свидетели в даване на лъжливи показания във Вакавак, Кошиншина през 1883 година, като целта на това лъжесвидетелство е, за да ограби бедна вдовица туземка и нейното безпомощно семейство и да си присвои малката платанова градинка, единствената опора и подкрепа в техния изпълнен с лишения и отчаяние живот. Заради себе си, както и заради великия народ, чийто глас той иска да спечели, г. Твен е длъжен да разясни този въпрос. Да видим дали ще го направи!

    Мислех си, че ще се пръсна от смайване! Такова жестоко, безсърдечно обвинение. Никога не бях виждал Кошиншина! Никога не бях чувал за Вакавак! Не можех да различа платанова градина от кенгуру! Не знаех какво да правя. Бях стъписан и безпомощен. Оставих деня да отмине, без да направя абсолютно нищо. На следната сутрин същият вестник беше поместил следния текст — нищо повече:

    ЗНАМЕНАТЕЛНО. Трябва да се отбележи, че г. Твен многозначително мълчи по въпроса за лъжесвидетелството в Кошиншина.

    (Забележка: До края на предизборната кампания този вестник не ме наричаше иначе, освен „Позорния лъжесвидетел Твен“.)

    След това в. „Газет“ излезе със следния пасаж:

    ИСКАМЕ ДА ЗНАЕМ. Дали новият кандидат за губернатор ще благоволи да обясни на някои от своите съграждани (от които се иска да гласуват за него!) дребните обстоятелства около това, как неговите другари по палатка в Монтана губели от време на време някои дребни ценности, докато най-после, понеже тези неща неизменно са били намирани у г. Твен или в неговия „куфар“ (вестникът, в който е завивал багажа си), те се видели принудени да му направят приятелско предупреждение за негово собствено добро, като го намазали с катран, овъргаляли го в перушина и го развели за общо посмешище из града, а след това го посъветвали да остави едно постоянно празно пространство на мястото, което обикновено заемал в лагера. Ще направи ли той това?

    Би ли могло нещо да бъде по-умишлено злобно от това? Защото никога през живота си не съм бил в Монтана.

    (След това този вестник обикновено ме окачествяваше като „Твен, монтанския крадец“.)

    Започнах да взимам вестниците със страх — също както някой би повдигнал одеяло, под което подозира, че би могло да има гърмяща змия. Ето на какво се спря погледът ми един ден:

    ХВАНАТА ЛЪЖА. Според дадените под клетва показания на г. Майкъл О’Фланагън, от Файв Пойнтс, и г. Кит Върнс и г. Джон Алън, от Уолтър стрийт, установява се, че мръсното твърдение на г. Марк Твен, че оплакваният покойник, дядо на нашия благороден знаменосец Джон Т. Хофман, бил обесен за разбойничество, е мръсна и безпричинна лъжа, нямаща всъщност и сянка от основание. Обезсърчително е за добродетелните хора, за постигане на политически успех, да виждат да се прибягва към такива срамни средства като оскърбяване на мъртвите в техните гробове и опозоряване на честните им имена с клевета. Като си помислим каква горест ще причини тази гнусна лъжа на невинните роднини и приятели на покойния, ние сме едва ли не принудени да подбудим обиденото и оскърбено общество да пристъпи към съкратена съдебна процедура и законно отмъщение срещу клеветника. Но не! Нека го оставим да се терзае под ударите на съвестта си (макар че ако гневът надвие над обществото и в своята сляпа ярост то причини на клеветника някаква телесна повреда, съвсем очевидно е, че никакви съдебни заседатели не биха могли да осъдят и никой съд не би могъл да накаже извършителите на подобно действие).

    Въздействието на остроумното заключително изречение беше такова, че тази нощ аз трябваше да скоча от леглото си и да се измъкна от задната врата, когато „оскърбеното и обидено общество“ нахлу през предния вход и влизайки вътре, чупеше по пътя си мебели и прозорци в своя справедлив гняв, а когато си отиде, отмъкна със себе си вещите, които можеше да носи. И все пак с ръка върху библията аз мога да заявя, че никога не съм клеветил дядото на губернатора Хофман. Нещо повече: до този ден аз никога дори не бях чувал за него, нито пък бях споменавал името му.

    (Ще заявя мимоходом, че горецитираният вестник след това винаги ме споменаваше като „Твен, похитителя на мъртъвци“.)

    Следващата вестникарска статия, която привлече вниманието ми, беше долната:

    ЧУДЕСЕН КАНДИДАТ. Г. Марк Твен, който снощи трябваше да произнесе такава съкрушителна реч на масовото събрание на независимите, изобщо не се появи! В една телеграма от неговия лекар се заявяваше, че бил блъснат и съборен от подплашени коне, че кракът му бил счупен на две места, че бил на легло и страдал от адски болки и т.н., и т.н., и други такива врели-некипели. Независимите се постараха най-усърдно да преглътнат тази жалка лъжа, като дадоха вид, че не знаят истинската причина за отсъствието на жалкото същество, което са посочили за свой знаменосец. Снощи една личност е била забелязана да влиза в хотела на г. Твен, клатушкайки се като пияна свиня.

    Наложителен дълг на независимите е да докажат, че това оскотяло същество не е бил самият Марк Твен. Поставихме ги най-после натясно! Този случай не търпи отбягване от отговорността. Гласът на народа пита гръмко: „Кой е бил този човек?“

    Невероятно, просто невероятно беше в първия миг, че моето име действително беше свързано с това опозоряващо подозрение. Три дълги години бяха изминали, след като за последен път бях вкусил бира, вино и изобщо каквито и да било спиртни напитки.

    Какво въздействие оказваха върху ми времената, може да се съди от обстоятелството, че дори не трепнах, когато в следния брой на вестника видях, че ми беше даден прякорът „г. Делириум Тременс Твен“ — въпреки че знаех с какво досадно постоянство вестникът ще продължава да ме нарича така до самия край.

    По това време анонимните писма бяха започнали да стават важна част от моята всекидневна поща. Следният образец беше обичаен:

    Какво ще кажеш за старата жена, която ти изрита от жилището си, когато тя бе дошла да иска милостиня?

    Пол Прай

    И този:

    Има неща, които си направил и които никой не знае, освен мен. Не е зле да пуснеш няколко долара на изпращача на настоящето, защото иначе ще получиш съобщение чрез вестниците.

    Ханди Анди

    Писмата бяха горе-долу от този вид. Ако читателят желае, бих могъл да продължа да ги цитирам, докато се пресити.

    Наскоро след това главният републикански вестник ме „обвини“ във вземане на подкуп в голям мащаб, а официозът на Демократическата партия „разкри“ един тежък случай на извършен от мен шантаж.

    (По този начин придобих две нови имена: „Твен, Корумпирания негодник“ и „Отвратителния мошеник Твен“.)

    По това време така гръмко се искаше от мене да дам „отговор“ на всички отправени срещу мен обвинения, че водачите на партията ми и редакторите на нейните вестници заявиха, че за мене би било равнозначно на политически провал, ако продължавам да мълча. Като че ли за да се направи техния призив още по-настоятелен, в един от вестниците на следния ден се появи долното съобщение:

    ВИЖТЕ ЧОВЕКА! Независимият кандидат продължава да мълчи. Защото не смее да говори. За всяко отправено срещу него обвинение има изобилни доказателства, а тези обвинения се потвърждават многократно от собственото му красноречиво мълчание, докато най-после днес той е навеки осъден. Независими, погледнете вашия кандидат! Погледнете ПОЗОРНИЯ ЛЪЖЕСВИДЕТЕЛ! КРАДЕЦА ОТ МОНТАНА! ПОХИТИТЕЛЯ НА МЪРТЪВЦИ! Хвърлете поглед на вашето въплъщение на ДЕЛИРИУМ ТРЕМЕНС! Вашия КОРУМПИРАН НЕГОДНИК! Вашия ОТВРАТИТЕЛЕН МОШЕНИК! Погледнете го — вгледайте се добре в него и тогава кажете дали можете да дадете вашите честни гласове за едно същество, което си е спечелило тази позорна редица наименования чрез своите гнусни престъпления и не дръзва да си отвори устата, за да отрече, което и да било от тях!

    Нямаше никакъв възможен начин да се измъкна от тази каша и така, дълбоко унизен, аз се задоволих да изготвям отговора си на куп неоснователни обвинения и зловредни и злобни лъжи. Не успях обаче да свърша тази задача, защото още на следната сутрин един вестник се появи с нов ужас, с нова клевета, като сериозно ме обвини, че съм изгорил една лудница с всичките болни в нея, понеже пречела на изгледа от къщата ми. Това ме хвърли в известна паника. След това дойде обвинението, че съм отровил вуйчо си, за да си присвоя имота му, като настоятелно се искаше да бъде разровен гробът. Това ме доведе до границите на лудостта. А на всичко отгоре бях обвинен, че когато съм бил управител на яслите за подхвърлени деца, аз съм назначавал там беззъби и некадърни роднини, които да приготовляват храната. Започнах да се колебая — да се колебая. И най-после, като необходима и подходяща кулминационна точка на безсрамното преследване, на което ме беше подложила политическата злост, девет едва пристъпващи деца, от всякакъв цвят и в различна степен на парцаливост, бяха подучени да се впуснат на трибуната на едно публично събрание, да се заловят за краката ми и да ме нарекат „татко“!

    Капитулирах. Свих знамената си и се предадох. Не бях в състояние да изпълня изискванията на предизборната кампания за губернатор на щата Ню Йорк и затова оттеглих кандидатурата си, като в своето огорчение се подписах така:

    Искрено ваш едно време почтен човек, но сега Марк Твен, П. Л., М. К., П. М., Д. Т., К. Н., О. М.

  3. 3 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 13290 Весело

    После Пене се прощава с колектива :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  4. 4 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1900 Неутрално

    До коментар [#2] от "xm...":

    Хубави са примерите, които давате, такива има и днес, при това у нас са много реалистични.
    Тънкия момент е, да има или да няма свобода на словото ( включително и ние с вас тук да си пишем, каквото смятаме за правилно и полезно). Единия вариант е вместо СМИ имаме пропагандни средства - това едва ли ще ни устройва.
    Другия вариант, за да има свободно медийно пространство и конкуренция между различните медии, то трябва първо да бъде пресечена и премахната почти пълната монополизация у нас и да бъде редуцирана максимално зависимостта от държава и партии. Лошото е, че освен почти пълния монопол наложен от младия успял човек, родния рекламен пазар е малък ( и също монополизиран) за да се издържат самостоятелно и медиите са напълно зависими от държавните поръчки и партийното субсидиране.
    Така че, въпреки привидното наличие на много медии ние се сблъскваме с доста солидна пропагандна машина и резултата е видим с просто око.

  5. 5 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3494 Неутрално

    До коментар [#2] от "xm...":

    Ако Левски беше доживял Освобождението и се беше включил в предизборната борба за власт,неговите противници щяха да пуснат по негов адрес следните инсинуации и клевети:

    - безбожник,(отказал се е от дяконството)

    - развратник,(имал е безбрачна връзка с монахиня!)

    - корумпиран,(харчел е от парите за Делото и за свои прищевки)

    - убиец,(убил е без сериозно основание дете и поп)

  6. 6 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3494 Неутрално

    До коментар [#4] от "tsvetko_51":

    Винаги съществува свобода на словото. В смисъл човек може да се докопа до някаква информация какво се случва около него и в най-тираничните режими. Преди "10-ти" имаше западни радиостанции като "Свободна Европа". Цензурата е средство използвано от тираничните режими за всяване на страх у народа и повод за репресии срещу него,с цел бетониране на властта им.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK