Парламентът на Украйна реши да се обяви военно положение за 30 дни

Върховната Рада на Украйна (парламентът - бел. ред.) гласува предложеното по-рано от президента Петро Порошенко въвеждане на военно положение за срок от 30 дни заради инцидента в Керченския проток, съобщи агенция "Униан". Първоначално той е обмислял срокът да е 60 дни, съобщиха по-рано местни медии. Решението се взема с гласовете на 276 депутати, 30 са били против, а един се е въздържал. Решено е и че президентските избори в страната ще бъдат на 31 март.

Порошенко очакваше парламентът да гласува внесения от държавния глава законопроект, с който страната ще остане във военно положение за месец. По-рано руските медии съобщиха, че военното положение се отнася за територията на цялата страна, но после информацията бе коригирана.

Пред депутатите Порошенко заяви, цитиран от "Франс прес" и БТА, че военното положение се въвежда не на цялата територия на страната, а само в тези райони, които непосредствено граничат с Русия, Молдова, включително Приднестровието, а също по крайбрежието на Черно и Азовско море, а "именно там, където може да бъде нанесен удар", както уточни той. То е в сила от 28 ноември.

По-рано депутати от опозицията, включително от представители на крайнодясната Радикална партия и блока на бившия премиер Юлия Тимошенко, се опитаха да попречат на Порошенко да говори от трибуната.

Рускоезичната редакция на Би Би Си твърди, че спорът с опозицията е за това дали военното положение да е 60 дни и да съвпадне с началото на предизборната кампания за президентския вот, или 30.

Междувременно националисти пред парламента поискаха да бъдат напълно прекъснати отношенията с Русия.

Военно положение не е въвеждано дори след анексията на Крим през март 2014 г. Сега то е факт на фона на един от малкото преки военни инциденти, откакто Русия присъедини Крим към територията си и започна да подкрепя сепаратисти в Източна Украйна. Срещу подобна мярка вече се обявиха трима бивши президенти на страната - първият ѝ Леонид Кравчук, Леонид Кучма и Виктор Юшченко. В открито писмо те предупредиха, че военното положение би било "заплаха за демокрацията".

Порошенко подписа общо два проекта за военно положение за последните няколко часа. В телевизионно обръщение (записано след инцидента в парламента) той каза, че то е в сила за 30 дни, считано от 9 ч. сутринта на 28 ноември, за цялата територия на Украйна. В указа, за който първоначално съобщиха украинските институции и медии, се предлагаше крайната дата да е 25 януари догодина (военното положение да продължи два месеца, както предложи военният кабинет снощи). Това щеше да постави под въпрос президентските избори на 31 март. В последното си обръщение президентът каза, че 30-дневно военно положение не би засегнало избирателните права, нито би въвело цензура.

Мярката последва напрежението в Керченския проток, след като руските власти откриха огън по три украински кораба, преминаващи през него. Спешни заседания на военния кабинет и Съвета за национална сигурност на Украйна късно снощи доведоха до решението на Порошенко. Русия настоява, че морската ѝ граница е била нарушена, а Украйна - че преминаването на корабите е било планирано.

Плавателни съдове на украиската брехова охрана в Одеса.

Какво се променя

Текстът на документа е недостъпен на парламента на сайта (отваря се единствено първата му страница). Самият указ, подписан от Порошенко, предвижда няколко мерки като възможността да бъде обявена пълна или частична мобилизация "в срок и обем, съответстващи на заплахата за националната сигурност и отбраната на Украйна" и то ако напрежението ескалира допълнително.

Според агенция "Униан" обаче украинското законодателство предвижда следните възможности при въвеждането на военно положение:

Властта на някои места може временно да се предаде на военна администрация. Имущество може да се конфискува за нуждите на държавата. Възможно е да се въведе полицейски час, да се ограничи свободата на придвижване, да се проверяват документи и разглеждат вещи, собственост на украински граждани, без да се изтъква причина.

Възможно е властите да поискат по-сериозни регулации на медиите за известно време и да ги използват за разяснителни кампании. Могат да се забраняват демонстрации, както и партии и организации по бързата процедура, ако са заплаха за сигурността на Украйна. Не могат да се състоят и избори - заради това Порошенко поиска да съкрати военното положение на един месец.

Реакции

Междувременно Великобритания, Норвегия и още няколко западни държави призоваха Русия да освободи задържаните от Русия членове на екипажите на трите кораба (определяни от Киев като заложници). Това поиска и НАТО, чийто генерален секретар Йенс Столтенберг каза, че няма оправдание за действията на Русия.

Германия пък предложи да посредничи, за да се намали напрежението.

Междувременно Съветът за сигурност на ООН разгледа и блокира искането на Русия да бъде осъдено "нарушаването на границите на Руската федерация". Заради инцидента бе свикано извънредно заседание, но заради малкото гласове "за" съветът се отказа изобщо да обсъжда темата. Постоянният представител на САЩ поиска от Русия да спазва международното законодателство и да не пречи на украински плавателни съдове да преминават през Керченския проток. Ники Хейли настоя, че действията на Москва трябва да бъде "осъдена" за "ужасяващото нарушение на териториалната цялост на Украйна".

Заместник-представителят на Москва в ООН Дмитрий Полянский от своя страна обвини Украйна, че с поддръжката на САЩ "подгрява" милитаризацията на Азовско море.