Защо младите марксисти в Китай са "по католици от папата"

Защо младите марксисти в Китай са "по католици от папата"

© Associated Press



Комунистическата партия, на власт в Китай от 1949 г., неведнъж се е изправяла срещу различни форми на протест - за демокрация, за човешки и религиозни права, но без съмнение не е очаквала това предизвикателство от нов тип - младите марксисти.


Плод на усилията на режима за насаждане сред населението на догмите на социализма и марксизма-ленинизма, хората от това ново поколение се оказват понякога "по-католици и от папата". "С влизането в университета започнах да се интересувам от от работниците, от начина по който ги третират, от техните права", обяснява пред АФП 21-годишен студент от Пекинския университет, пожелал анонимност.


Син е на селскостопански работници мигранти, затова изпитва социална отговорност пред по-слабите, обяснява младежът. И тъй като е търсил начини да им помогне, е започнал да чете трудовете на Карл Маркс. Мнозина други като него - студенти от университетския елит, днес се обръщат към трудовете на основателите на марксизма, не приемат растящото социално неравенство, неограниченото консуматорство и други тенденции в съвременното китайско общество.




Те организират вечеринки за скромния персонал на университетския кампус или се събират, за да пеят класически песни от социалистическия репертоар. Но понякога преминават червената линия, като навлизат в полето на синдикалната дейност, въпреки че единственият разрешен синдикат е официалният - Федерацията на китайските синдикати (ФКС). Тази организация често е обвинявана от международните асоциации за защита на човешките права в пристрастия в полза на интересите на бизнеса.


Бурно минало


Неотдавна студенти активисти искаха да основат синдикат на работниците от провинция Гуандун. През август някои от тях са били бити от полицията, която конфискувала телефоните им, потвърдиха организацията им - група за солидарност на служителите на фирма "Джасик текнолъджи". Някои от тях оттогава са в неизвестност. "Ние, преподавателите, сме истински загрижени за сигурността и свободата на студентите", подчерта Джени Чан, асистентка в политехническия университет в Хонконг, специализирала се в социалните движения сред работниците.


След полицейската акция през август репресиите продължиха. Неотдавна абсолвент от Пекинския университет, член на групата за солидарност, е бил бит в кампуса и отведен от двама маскирани мъже, разказа пред АФП свидетел на случилото се. По вътрешната компютърна мрежа университетът потвърди, че бившият му възпитаник е "заподозрян в извършване на правонарушение или престъпление".


Студентите, участвали в дейността на групата за солидарност, са следени изкъсо от преподавателите си, каза студент пред АФП. Ако отсъстват за по-дълго време, след това биват разпитвани. "Всичко това разпалва гнева ми и засилва желанието да се боря", подчертава студент от Университета в Нанкин, включил се в движението.


"Остави ги"


Дори да са малцинство в кампуса, китайските власти възприемат много сериозно тези активисти, защото осъзнават силата на евентуална коалиция между образованата младеж и работниците.


През 1989 г. хиляди студенти участваха рамо до рамо с работниците в демонстрациите в защита на демокрацията и срещу корупцията на площад "Тянанмън" в Пекин. Те бяха разпръснати с кървави репресии. Оттогава властите "бързо и грубо се противопоставят на всичко, което би могло да обедини хора от различен социален и географски произход", отбелязва Джефри Васерстром, преподавател по история на Китай в Калифорнийския университет в Ървайн.


В интернет цензорите са премахнали всеки пост или дискусия, която се отнася до арести на студенти, дейността им или до работниците от "Джасик". Идеалисти или фанатици? Мненията сред техните връстници за движението на тези млади марксисти се различават. "Те поставят другите преди себе си", написа в интернет форум възторжен студент от Пекинския университет. "Остави това. Аз съм маоист с леви убеждения и изобщо не ми харесват", отбелязва друг студент.


Но за повечето студенти в Пекинския университет правата на работниците и маоизмът са далечни понятия, посочва Ли, студент четвъртокурсник. В крайна сметка проблемите на работниците, породили студентското движение, остават в сила и правителството трябва да ги реши, подчертава Чан. /БТА

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 1186 Неутрално

    Тъй като в Китай имаме някаква хибридна форма на капиталкомунизъм, съвсем очаквано е младите хора да възприемат постулатите на комунизма. Те са се сблъскали с неправдите на капитализма и виждат изход в комунизма на Маркс, който не е толкова лош, само че се оказа неосъществим на практика.

  2. 2 Профил на lordcris
    lordcris
    Рейтинг: 714 Неутрално
  3. 3 Профил на balgariez
    balgariez
    Рейтинг: 1072 Неутрално

    Последователите на Лао Дзъ, обаче, ако още ги има, си траят. На Конфуций (Кун Фу Дзъ)- също.
    А жалко.
    За тези на Фалун Гонг/Дафа да не почвам- мълви се, че ги избиват масово и разпродават органите им (дано да не е вярно)...

  4. 4 Профил на gonz0104
    gonz0104
    Рейтинг: 1040 Неутрално

    Тъй като в Китай имаме някаква хибридна форма на капиталкомунизъм, съвсем очаквано е младите хора да възприемат постулатите на комунизма. Те са се сблъскали с неправдите на капитализма и виждат изход в комунизма на Маркс, който не е толкова лош, само че се оказа неосъществим на практика.
    —цитат от коментар 1 на proza


    На практика десетки милиони хора,ако не и стотици са загубили живота си в опити да се организира общество според философията на Маркс

  5. 5 Профил на objektivist96
    objektivist96
    Рейтинг: 4068 Неутрално

    "...Моралната обосновка на капитализма не почива на алтруисткото твърдение, че той е най-добрият начин за постигане на “общото благо”. Вярно е, че капитализмът постига това – ако тази изтъркана фраза има някакво значение, но това е по-скоро вторична последица. Моралната обосновка на капитализма се основава на факта, че това е единствената система, която е съвместима с рационалната същност на човека, която позволява оцеляването на човека като такъв и чиито водещ принцип е: справедливост.
    Всяка социална система се базира, пряко или косвено, на някаква етична теория. Племенната представа за “общото благо” служи като морална обосновка на повечето социални системи – и на всички тиранични режими – в историята. Степента на поробване или на свобода на обществото е съответствала на степента на използване или пренебрегване на този племенен лозунг.
    “Общото благо” (или “общественият интерес”) е неопределено и неопределимо понятие: няма такава единица като “племето” или “народът”; племето (или народът, или обществото) е само съвкупност от определен брой индивиди. Нищо не може да бъде от полза за племето като такова; понятия като “благо” и “полза” се отнасят само до жив организъм – до отделен жив организъм, а не до безплътна съвкупност от взаимоотношения.
    “Общото благо” е безсмислено понятие, освен ако не се разглежда буквално, а в такъв случай единственото му възможно значение е: сума от благото за всеки отделен човек, включен в цялото. Но в този случай това понятие е безсмислено като морален критерий: тя оставя без отговор въпроса какво е благото за отделния човек и как се определя?
    Но това понятие обикновено не се използва в буквалния си смисъл. То се възприема именно заради своя разтеглив, неопределим, мистичен характер, който служи не за морален принцип, а за бягство от морала. Тъй като благото не е приложимо за нематериалното, в морално отношение то се превръща в празен чек за тези, които се опитват да го въплътят.
    Ако се започне с дефинирането на благото за отделния човек, би трябвало да се приеме за правилно само общество, в което благото е постигнато и е постижимо. Но ако се приеме, че “общото благо” е аксиома, и индивидуалното благо се смята за негова възможна, но не задължителна последица (не задължителна във всеки конкретен случай), се стига до гротескния абсурд на съветска Русия – страна, привидно посветена на “общото благо”, където с изключение на ограничената клика от управляващи, цялото население беше принудено да преживява в нечовешка мизерия в продължение на повече от две поколения.
    Какво кара жертвите и още по-лошо – наблюдателите, да приемат това и други подобни исторически варварства, и все още да се придържат към мита за “общото благо”? Отговорът се крие във философията – във философските теории за естеството на моралните ценности.
    Признаването на индивидуалните права означава признаване на факта, че благото не е някаква абстракция в някакво свръхестествено измерение, а ценност, имаща връзка с действителността, с този свят, с живота на отделните човешки същества (да отбележим например правото на човека да се стреми към щастие). Това означава, че благото не може да бъде отделено от бенефициентите, че хората не трябва да бъдат смятани за взаимозаменими, и че никой човек или група не могат да се опитват да постигнат полза за едни на цената на жертвоприношението на други.
    Свободният пазар представлява социалното приложение на обективната теория за ценностите. Тъй като благата трябва да бъдат открити от човешкия разум, хората трябва да са свободни да ги откриват – да мислят, да изучават, да придават на знанието си физическа форма, да предлагат продуктите си за търговия, да ги преценяват и да избират, били те материални блага или идеи, къшей хляб или философски трактат. Тъй като ценността се установява контекстуално, всеки човек трябва да преценява сам за себе си, в контекста на своето собствено знание, цели и интереси. Тъй като ценносттта се определя от естеството на реалността, именно реалността е тази, която служи като основен арбитър: ако преценката на отделния човек е вярна, възнаграждението е негово, ако тя е погрешна, той е жертва сам на себе си.
    Богатството на Америка не беше създадено посредством жерви на обществото в името на “общото благо”, а от продуктивния гений на свободни хора, които преследваха своите собствени интереси и се стремяха да натрупат своето собствено богатство. Те не принуждаваха народа да гладува, за да плати за индустриализацията на Америка. С всяко едно научно откритие или технологично достижение те даваха на хората по-добра работа, по-високи заплати и по-евтини стоки – и така цялата страна се придвижваше напред и печелеше, без да изстрада всяка една стъпка от пътя.
    Не правете обаче грешката да сменяте местата на причина и следствие: просперирането на страната стана възможно точно поради факта, че то не беше насилствено наложено на никого като морално задължение или дълг; това беше само последствие; причината беше правото на отделния човек да преследва своето собствено благо. Именно това право – а не неговите последствия, представлява моралната обосновка на капитализма."
    АР

  6. 6 Профил на kazushi
    kazushi
    Рейтинг: 696 Неутрално

    Тъй като в Китай имаме някаква хибридна форма на капиталкомунизъм, съвсем очаквано е младите хора да възприемат постулатите на комунизма. Те са се сблъскали с неправдите на капитализма и виждат изход в комунизма на Маркс, който не е толкова лош, само че се оказа неосъществим на практика.
    —цитат от коментар 1 на proza


    Няма по-лошо, по-несправедливо и нечестно нещо от комунизма. Когато някой не произвежда нещо полезно на другите и то с разходи, за които другите биха приели да платят, как този човек заслужава да получи каквото и да е от обществото?
    И обратното, ако ти измислиш продукт, който милиони да ползват, като уиндоус например, не заслужаваш ли ти да имаш милиярди? На това аз казвам справедливост. "Комунизмът" е чиста проба кражба. Ако ти искаш да даваш парите си на "бедните" или на безработните, ти и сега си свободен да го правиш. Но защо ще вземаш на сила моите пари?
    Та няма такова нещо като "капитализъм" и "комунизъм". От една страна хората сами си дават парите за каквото решат, което осигурява честност и справедливост и от друга, имаме просто крадене.

  7. 7 Профил на yanne
    yanne
    Рейтинг: 4271 Неутрално

    До коментар [#1] от "proza":

    Не е точно капитслокомунизъм?Чист феодслен строй е .

  8. 8 Профил на vesela
    vesela
    Рейтинг: 338 Неутрално

    Китай е странна държава и едва ли с понятия като капитализъм и комунизъм можем да я разгадаем. Това, което за мен е сигурно е, че китайците, комунисти или не, се стремят за завоюване на доминираща роля на Китай в света. И в голяма степен успяват. А дали бих искала да съм китайка в Китай - категорично НЕ! Предпочитам да съм европейка.

    vesela
  9. 9 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 3396 Неутрално

    Една страна и добре да се развива, винаги може да прихване марксизъм.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  10. 10 Профил на Тарасион
    Тарасион
    Рейтинг: 479 Неутрално

    Двете азиатски сатрапии, номадската СССР и земеделската Китай обичат да се наричат социализъм и комунизъм. Повечето хора дори им се връзват и вярват, че това там е комунизъм, въпреки че между тези деспотични режими и марксизма няма нищо общо. Самият Маркс е бил убеден, че социализъм може да има в западна Европа, но не и в азиатската деспотия, както той нарича държавата в Азия. Та нормално е, студенти, чели Маркс, а не Ленин или Мао, да са против системата....

  11. 11 Профил на tucker case
    tucker case
    Рейтинг: 1252 Весело

    хахаха... тея че спретнат на комунистическата партия една комунистическа революцийка

    Now what's a few miles between the beauty and the beast...
  12. 12 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 9134 Неутрално
  13. 13 Профил на mop36557620
    mop36557620
    Рейтинг: 1261 Неутрално

    До коментар [#12] от "Роси":

    Права си, сбъркани хора са.
    В Китай са избити около 60 млн човека за да се наложи маоисткия модел на комунизма.
    В Русия - “само” 25 млн...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK