© Associated Press
Пристанището на Бердянск
Инцидентът в Керченския проток влезе във всички големи медии. Напрежението между Русия и Украйна, което отприщи случаят, и военното положение в 10 украински региона, до което доведе, подтикнаха експерти да говорят за безпрецедентно изостряне на ситуацията в Азовско море.
Безпрецедентна обаче бе само употребата на оръжия в пряк сблъсък между сили на Москва и Киев - спорът далеч не бе първият в района. Двете държави се опитват да регулират отношенията си в Азовско море, откакто Украйна е независима, а анексията на Крим усложни решаването на въпроса.
Керченският проток на практика е плавателен основно в тесен участък - изкуствено създадения Керченско-Еникалски канал, а релефът и малката дълбочина на останалите водни пътища затрудняват преминаването. Конфронтацията на Русия и Украйна заради него има история, за която разказват руската редакция на Би Би Си и онлайн изданието РБК.
Първите "жертви" - риболовни лодки
Днес президентът Владимир Путин припомни, че през септември имаше случай с подобен конвой, допуснат безпрепятствено от руските власти. В два отделни инцидента по-рано обаче първо Украйна, а после и Русия предизвикаха гнева на другата страна със задържане на плавателни съдове.
Няколко месеца по-рано обаче ситуацията се бе изострила за пръв път. Това се случи през март, когато Украйна задържа руския риболовен сейнер "Норд", а на членовете на екипажа бяха иззети паспортите и им забраниха да напускат плавателния съд. Тогава обвиненията дойдоха от Киев, но те бяха за нарушаване на реда за влизане във "временно окупираната територия на Украйна" с цел да се навреди да интересите на държавата.
През май руските гранични служби отвърнаха, задържайки друг украински риболовен съд - ЯМК-0041 - и обявиха, че ограничават за няколко дни движението на украински съдове в Азовско море, като цитираха "стрелба" в района. Миналия месец двете страни размениха моряци от двата екипажа, но капитанът на "Норд", Владимир Горбенко, още е в Украйна.
През юли Украйна обвини Русия, че 148 украински съда са били задържани при преминаване в Керченския проток, но тази информация не бе потвърдена.
Проблеми с регулацията
Статутът на Керченския пролив и Азовско море се определя от два документа - Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. и двустранните споразумения на Русия и Украйна за сътрудничество от 2003 г. Конвенцията гарантира на съдовете и на двете страни правото мирно да преминават през териториалното море.
Споразумението определи Азовско море и Керченския проток като "исторически" вътрешни води на Русия и Украйна (чл. 1). Освен това търговски съдове и военни кораби, плаващи под руски или ураински флаг, имат свобода на плаване в морето и протока.
Второ споразумение - за правилата за преминаване от 2003 г. - предвижда всеки плавателен съд да съобщава за намеренията си в пристанището на Керч. Тази дейност се регулираше със заповед на транспортното министерство на Украйна.
Анексията на Крим промени ситуацията и се стигна до правен сблъсък, тъй като Русия се оказа във владение и на двата бряга на Керченския проток. С декларация тя настоя, че протокът никога не е бил и не е международен и за него не се отнасят правилата на преминаване на чуждестранни съдове.
Икономически последици
Украйна изнася 80% от продукцията си по море, немалка част от нея са селскостопански продукти за Турция. След анексията на Крим пристанищата в Бердянск и Мариупол (и двете на брега на Азовско море) започнаха да получават някои от товарите, преди отивали към Крим.
Според аналитичния център "Стратфор" изграждането на Керченския мост за връзка между Кримския и Таманския полуостров е съкратило доставките на товари в украинските пристанища. През май министърът на инфрасктруктурата на Украйна Владимир Омелян каза, че страната е загубила над 20 млн. евро заради моста, откакто строителството му е започнало през 2015 г., тъй като износът през пристанището на Мариупол се е свил с 27%., а през Бердянск - с 47 на сто.
Естонското издание Postimees пише в репортаж от Мариупол, че Русия вече половин продължава да година ограничава достъпа на търговски съдове там и в Бердянск, през които минава износът на двата най-големи металургични комбината на Украйна. Според директора на държавното пристанище в Мариупол Игор Барский спадът в износа тепърва предстои, тъй като заводите на Ринат Ахметов (най-богатия човек в Русия) все повече пренасочват продукцията си към черноморски пристанища на Украйна.
Специално износът на пшеница може още да пострада, ако се стигне до "военни действия" от Русия, макар ефектът да е ограничен, каза вчера за "Ройтерс" земеделският министър на страната Максим Мартинюк.
Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова се съгласи, че между Киев и Москва действително има разминаване, но настоя, че Украйна трябва да приеме сегашните условия и нейни съдове трябва винаги да уведомяват, че ще преминат Керченския проток.
