ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът и активността са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник"

Защо Орбан поведе Унгария към "нова културна ера"

Защо Орбан поведе Унгария към "нова културна ера"

© Associated Press



Знаеш ли, в общи линии съм уличен боец. Не идвам от елита," казва унгарският премиер Виктор Орбан на американския актьор Чък Норис, докато го вози из Будапеща в рекламен клип. Описанието вероятно приляга по-добре на бездомника Порги, извършил убийство заради любимата си Бес в пиесата на Дороти Хейуърд и адаптираната по нея опера на Джордж Гершуин.


Уличният живот на чернокожия Порги от гетото на Чарлстън, Южна Каролина би бил престъпление в Унгария, където бездомничествотото вече е противоконституционно. Все пак героят бе показан през януари на сцената на Държавната опера в Будапеща. Порги, Бес и целият изпълнителски състав пък бяха не черни, а бели - въпреки изричните изисквания на праводържателите.


Няколко месеца по-късно Фрида Кало бе заклеймена от проправителствен вестник като комунистка. Британски мюзикъл бе свален от сцената след твърдения, че децата, които гледат, ще станат хомосексуални. Либералните творци (дори от партията на Орбан) станаха мишена на атаки по страниците на проправителствени вестници. Същите тези издания нарекоха случилото се с Порги и Бес "удар по политическата коректност", а други съюзници на премиера съзират стъпки към прекрояване на обществото по образ и подобие на управляващите.




В "нелибералната демокрация" Унгария културата е последната цел след медиите, образованието, неправителствения сектор и дори традиционния прочит на историята. Това е "нова културна ера", но не заради идеологическия сблъсък на "либерално" и "консервативно".


Самият Орбан я обеща.


"Фондацията" с медии за 88 млн. евро


"Няма да повярвате, но (Лев) Троцки се появи в Будапеща, този път от леглото на Фрида Кало", писа проправителственият "Модьор идьок" в статия със заглавие "По такъв начин с помощта на държавни пари се рекламира комунизъм" по повод изложба на мексиканската художничка в националната галерия в Будапеща.. Изданието, чийто автор Жофия Хорват (за нея Би Би Си твърди, че не съществува), засегна въпроса няколко месеца след третата от 2010 г. насам изборна победа на Орбан.


Партийната принадлежност е без значение: директорът на Националния литературен музей "Петьофи" Гергей Прьоле, поддръжник на Орбан, попадна под ударите (представял "нетрадициони" автори) и напусна поста. Сходни критики имаше към държавната новинарска агенция. Същото се случи с мюзикъла "Били Елиът" - разказ за момче, решило да стане балетист през 1984 г., година на миньорски стачки във Великобритания. Директорът на операта, Силвестер Оковач, бе назначен именно от кабинет на Орбан, но това не го спаси от нападките на Хорват.


"Спрете гей пропагандата," казва друг автор, защитник на Жофия Хорват и атаката ѝ срещу "Били Елиът", в този материал. Междувременно публично известни с безусловна подкрепа за "Фидес" интелектуалци като Тамаш Фриц и Арпад Сакач <a href="https://www.bbc.com/news/world-europe-44602026" target="_blank">поискаха</a> чрез "Модьор идьок" "чистка" в средите на изкуството на онези, които изповядват "либерални, глобални и космополитни идеи". Политическата система се е развила, същото трябва да стане и с културата, смята Фриц.

"Спрете гей пропагандата," казва друг автор, защитник на Жофия Хорват и атаката ѝ срещу "Били Елиът", в този материал. Междувременно публично известни с безусловна подкрепа за "Фидес" интелектуалци като Тамаш Фриц и Арпад Сакач поискаха чрез "Модьор идьок" "чистка" в средите на изкуството на онези, които изповядват "либерални, глобални и космополитни идеи". Политическата система се е развила, същото трябва да стане и с културата, смята Фриц.


Тези атаки са новост. "Модьор идьок" работи в среда, където големите медии не се смятат за независими. Изкуството в Унгария остана сред малкото големи масови платформи за свободна мисъл: повечето издания попаднаха в ръцете на хора, чиито връзки с управляващите са публични. През последните години много независими издания бяха продадени след финансови проблеми заради отсъствието на най-важния рекламодател - унгарската държава. Други промениха редакционната си политика.


Най-големият удар по свободната конкуренция обаче дойде през ноември.


Тогава собствениците на 480 (повечето проправителствени) медии обявиха, че създават Централноевропейската фондация за печат и медии (CEPMF), на която ще дарят изданията си безвъзмездно - активи за над 88 млн. евро. Телевизии, сайтове и редица вестници (сред тях - "Модьор идьок" и всички големи регионални издания, притежавани от приятеля на Орбан от детинство и бизнесмен със спорна репутация Льоринц Месарош) станаха част от мрежата. Официалната цел е да се "помогне за оцеляването на писмената унгарска култура."


"Отсега нататък ще има пълен контрол върху десните медии, близки до правителството. Тези компании се състезаваха за държавни реклами... но сега системата ще е много по-централизирана и ще е много по-лесно да се работи с нея," казва за "Асошиейтед прес" медийният анализатор Агнеш Урбан. "За малкото останали независими медии ще е много, много по-трудно да работят срещу огромен конкурент."


Орбан подписа указ, с който изключи фондацията от регулаторните правила (както медийни, така и тези на свободната конкуренция) заради "стратегическата важност" на проекта.


"Нова културна ера"


Културната сфера дълго време бе "остров" на свободната мисъл в Унгария и преживя бурите, преминали през медийния сектор и засягащи все повече средното и висшето образование. "Към този момент повечето професори, декани, директори, куратори, редактори и пр. в университети, институции, центрове и музеи, които се занимават с култура, изкуства и хуманитарни науки не са "лоялни" на политиките на "Фидес". Това изглежда вбесява и него, и съюзниците му, така че промените ще дойдат скоро," каза за "Дневник" социологът и преподавател в университета в Сегед Марк Золтан Кекеши.


Изследователи и критични журналисти обръщаха малко внимание на този проблем. До това лято.


Тогава Орбан даде първия повод за притеснение. Няколко месеца след като обеща, че с изборната си победа ще "вкара политическата система в нова културна ера", той обяви интелектуална и културна офанзива срещу "елита от 1968 г.". Направи го на фестивал на унгарското малцинство в Трансилвания, в който се включи цялото правителство и на който Орбан обикновено излага визията си за следващите четири години - някога там бе и първата му реч за превръщането на Унгария в "нелиберална демокрация".


"Няма смисъл да се отрича, че от септември ще видим огромни промени" в културата, увери той в тазгодишната си реч. Месец по-късно, при откриване на нов културен център в Будапеща, премиерът каза: "Скоро ще има и пълно съгласие, че бъдещето ни трябва да е изградено на семейство, труд и повторното обединяване на нацията. В страната си искаме да живеем съгласно културата и ценностите си... Всеки форинт, изхарчен за култура, е "инвестиция в унгарско и християнско, а с други думи - в европейско бъдеще", продължи Орбан.


За случващото се в Унгария има отделен термин и той е Kulturkampf - заемка от "културната борба" между Германската империя и Католическата църква. "Борба, която следва война, на практика спечелена от Орбан в страната. Битка, която не е жизненоважна за крайния изход от войната, но може да подсили бойния дух на победителите," каза за "Дневник" Петер Инкей, който ръководи неправителствената организация "Будапещенска обсерватория" и е експерт по културни политики.


Лостове


"Фидес" не контролира здраво културния сектор. За политолога Шамуел Агощон Мраз от института "Незьопонт" премиерът "не може да влияе на всичко, дори да искаше." "През лятото дори имаше дискусия в консервативни кръгове, че правителството е твърде благосклонно към недружелюбни институции," каза той за "Дневник".


"Отношенията между уважаваните учени, художници, писатели и филмовата индустрия са силно обременени. Досега нито един "истински" интелектуалец не застана зад политиките на "Фидес", с малко, но понякога забележителни изключения. Някои от тях после критикуваха Орбан и "Фидес" през последните 3-4 години и бяха изгонени," отбелязва социологът Кекеши.


Управляващите обаче държат лостове за разпределяне. Институциите, оглавявани от техни приближени - като операта - имат достъп до десетки милиони евро инвестиции. Основен получател е Унгарската академия на изкуствата, превърната в държавна институция от Орбан и управлявана от верния му Дьорд Фекете (чиято съпруга е бивш говорител на Орбан); за половин десетилетие получи близо 22.4 млрд. форинта (69 млн. евро). Финансирането на филмите е в ръцете на някогашния холивудски процудент (днес - и медиен издател) Анди Вайна.



Сега за културата - а и за образованието, науката, утвърждаването на "семейните ценности" и редица други дейности - в Унгария отговаря мегаинституция, създадена от сливане на структури на изпълнителната власт: Министерството на човешките ресурси. Негови решения наскоро създадоха паника в културните институции - това се случи със схемата за подпомагане на изкуствата чрез отчисления от корпоративен данък за финансиране на изпълнителски изкуства (но и на други дейности като спорт). Схемата на стойност 16.9 млрд. форинта (52 млн. евро) за 2013 г. достигна 40 млрд. (123.4 млн. евро) през тази, които се раздаваха сред 400 институции. За сравнение три основни пера в културния бюджет за догодина са по-малко - близо 104 млн. евро.


"Около една трета от сумата" е свързана с измами с изкуствено завишени цени на билети, несъществуващи пиеси и други. "Вместо да подобри механизмите за контрол, администрацията обяви, че схемата се отменя," обяснява Инкей. Според него тя е навредила на културния сектор и "унищожавайки на практика обикновеното спонсорство и алтруизма - компаниите смятат, че с отчисленията от корпоративния данък правят достатъчно."


Същевременно Унгария е страната, където разходите за култура, религия и дейности за отдих като дял от БВП са били най-големи в Европейския съюз миналата година - около 3% от БВП за 2016 г. (или около 3 млрд. евро), следвана от Естония (2.1%), сравнено с около 1% в България (тази статистика обаче е подвеждаща - парите само за култура за същата година са били едва малко над 173 млн. евро, за следващата 374 млн.). "Дори ако усилията културата да се овладее по вкуса на режима станат по-големи (а със сигурност ще е така), ще остане място за независима, критична, свободна култура, дори финансирана с публични средства," смята Инкей.


"Който не е с нас, го няма"


Какъв е проблемът тогава, питат други анализатори. "Орбан действително мисли, че културата има роля в изграждането на нациите... но не и че ще има само една култура," казва Агощон Шамуел Мраз. "Не е целта на "Фидес" обществото да стане еднообразно консервативно," а просто да "изпълнява програмата, базирана на ценности, без да предизвиква другата страна."


Петер Инкей вижда разлики с времето допреди няколко десетилетия, когато в Унгария имаше само една официална култура. "Разликата с комунистическата ера е в това, че тогавашната власт се страхуваше от мислители дисиденти и актьори. Режимът на Орбан също се страхува до известна степен - но отношението, което надделява, е на презрение и пренебрежение. Тактическата формула на (бившия премиер на Унгария от съветско време) Янош Кадар беше: "който не е срещу нас, е с нас" (оригиналът е на апостолите Марк и Лука). Докато тази на Орбан е: "Който не е с нас, го няма." Не съществува. А това не заслужава война, но някоя друга битка тук и там е добре дошла."


Случващото се "стимулира автоцензурата", добавя той, "но по-малко заради принуда и повече заради опортюнизъм. Орбан изглежда е все по-нетърпелив да очаква от културния сектор да изпълнява задачи в унисон с вкуса и интересите на режима... (но) не мога да преценя кое е по-силно тези месеци: съпротивата срещу опростенческия дневен ред и тормоза, упражняван от режима, или нервно нагласяне към строгите условия за достъп до публични средства."


През 2011 г. евродепутати протестираха заради твърдения за цензура в Унгария. Днес и критици на управляващите твърдят, че и в изкуствата, и в медиите по-честите случаи са на автоцензура. Попитан дали изданията, водещи "културна битка", действат по нечии инструкции, или търсят ползи, изследователят Петер Инкей отвърна: "И двете."

© Associated Press

През 2011 г. евродепутати протестираха заради твърдения за цензура в Унгария. Днес и критици на управляващите твърдят, че и в изкуствата, и в медиите по-честите случаи са на автоцензура. Попитан дали изданията, водещи "културна битка", действат по нечии инструкции, или търсят ползи, изследователят Петер Инкей отвърна: "И двете."


Пример за думите му е театралната сцена. По ирония на съдбата Будапеща първа в Източния блок въвежда през 1986 г. конкурси за театрални директори, а 30 г. по-късно списъкът с назначенията сочи, че и в столицата, и в други градове назначенията са предимно политически и непрозрачни, пише академичното Полско списание за театър.


За "Файненшъл таймс" известен актьор и бивш директор на Националния театър каза, че пространството за свободна мисъл "се свива през цялото време" и то без натиска от властите. "Изградена е система и тя работи. (Театралните директори и културни представители) не е нужно да звънят или да ги викат в министерството. Те знаят какво се очаква от тях."


"Дневник" опита да се свърже с представители на в. "Модьор идьок" и на Унгарската академия за изкуствата за коментар, но не получи отговор.


Как управляващите в Унгария променят образованието и преразглеждат историческата памет и какво означават усилията им за обществото в страната, четете другата седмица в "Дневник".

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK