Големият търговски терор

Службите в Русия, а не бизнесът или управленският елит стават главните в страната. И произвеждат само арести.

Големият търговски терор

© Reuters



В Русия започва нова епоха и това е епохата на Големия търговски терор.


Трябва да го различаваме от този през 1937 г. и епохата на Големия терор, когато залозите са били далеч по-високи, а сред причините за арестуване не е било преразпределянето на собствеността.


Но също така, както през 1937 г., имаме два важни белега за терор. Първо, той удря не само по колхозници, безпартийни и дори "либерасти", а и по своите - топ мениджъри, някои от най-високопоставените хора в администрацията, олигарси. И, второ, той е абсолютно непредсказуем. Днешният руски елит не знае по какви причини ставаш обект на наказателно дело. Елитът не знае какво го очаква зад ъгъла. Не знае и какво послание изпраща едно или друго задържане.




Ако Владимир Путин изпраща с тези арести някакви сигнали, те не достигат до елита, а се губят по пътя.


Това е, с което днешната вълна от арести се различава кардинално от това, което се случваше в началото на управлението на Владимир Путин.


Да вземем например ареста през 2003 г. на Михаил Ходорковски. Сигналът, изпратен чрез него, бе абсолютно ясен - че в Русия вече има само един господар и той се казва Владимир Путин. Същото можеше да се каже и за задържането на ръководителя на АФК "Система" Владимир Евтушенков през 2014 г., извършено след като олигархът недостатъчно бързо върна на държавата "Башнефт".


Евтушенков играеше на страната на Дмитрий Медведев и се надяваше на втори негов мандат като президент. След 2012 г. това бе възприето от Путин като нелоялност, а и на Игор Сечин (бел.ред. - ръководителят от 2012 г. на държавния гигант "Роснефт") му трябваше "Башнефт". Това, разбира се, не беше най-добрият сигнал, тъй като Евтушенков бе в действителност мегалоялен на режима. Но сигналът бе разбираем. Е, ударили са не когото трябва. Случва се.


Михаил Ходорковски

© Associated Press

Михаил Ходорковски


С известно усилие може да се разбере и арестуването през 2016 г. на Алексей Улюкаев (бел.ред. - през 2013-2016 г. министър на икономиката). И той беше абсолютно лоялен, министър и председател на надзорния съвет на ВТБ. Но ВТБ имаше консултантски договор за 30 млн. долара с правителството за продажбата на "Башнефт", а след като тя премина към "Роснефт", той бе прекратен. Улюкаев, изглежда, е поискал за това обезщетение от 2 млн. долара, Сечин отвърнал "един", той настоявал "два" и Сечин решил да демонстрира кой е господарят вкъщи. Но по днешните стандарти Улюкаев е изключение.


Защо например арестуваха олигарсите братя Магомедови, собствениците на "Сумма" (бел.ред. - група с бизнес за милиарди основно в транспорта, логистиката и петролно-газовия сектор)? Двама абсолютно лоялни бизнесмени, които преди да ги задържат, съгласуваха на най-високо ниво сделката за порта в Новоросийск, се оказаха зад решетките и то не за нещо дребно, а по най-зловещото престъпление - създаване на организирана престъпна група. И досега никой не разбира защо, известно е само, че всеки, опитал да се застъпи за тях, със свистене е излитал от кабинета на монарха.


И все пак, защо? В смисъл, кое е причината, а не поводът? И до днес никой не знае, нито по върховете, нито в низините. Ако това беше сигнал, той не премина по мрежата. Ако е бил послание, то остана неразбрано. Какво не бива да правиш, къде да не ходиш - на елита така и не му стана ясно.


Или пък да вземем още един пример - този с Виктор Векселберг. От една страна, Векселберг е обект на санкции от САЩ. От друга, подследствени са двама негови висши ръководители - управляващият директор на "Ренова" Евгений Олховик и генералният директор на енергийния холдинг Борис Вайнзихер. Прекараха две години в ареста, а сега са пуснати срещу подписка.


Кой може да обясни защо задържаха Олховик и Вайнзихер? Не са се договорили с новия губернатор на Коми? Случва се - предишният изсмука докрай бизнеса, след това идва нов, а за него не е останало много. Но защо е позволено да съсипеш топ мениджъри на олигарх? И ако може за Олховик, то за кого не може?


Владимир Евтушенков (първият вляво) на форума в Давос през 2007 г.

© Associated Press

Владимир Евтушенков (първият вляво) на форума в Давос през 2007 г.


Вижте, че зад решетките е топ мениджърът на "ИнтерРАО" Карина Цуркан, която злодейски издала на румънското разузнаване схемата за това как са крали от доставките на ток за Крим. Председател на борда на "ИнтерРАО" е Борис Ковалчук и се смяташе, че Цуркан е неговият финансов консилиери. Защо я тикнаха в затвора? Как така е крадено под носа на Ковалчук, но никой не го пипа? И как да се чувстват хора като Ковалчук, когато зад решетките е дясната им ръка?


Ето ви и случая на Ераст Галумов, друг "близък" човек с име като от роман на Борис Акунин. Бивш генерален директор на държавното издателство "Известия", един от приближените на всемогъщия до неотдавна Владимир Кожин, управителя на имотите на Кремъл, отговарящ и за това издателство. Галумов бе арестуван преди почти година и седи в затвора "Лефортово" без съд. При задържането му в социалните мрежи ликуваха, че била започнала операция за премахването на Кожин. Но Кожин и днес си е там - или заповедта не е била разбрана, или Путин е креснал на булдозите под килима да замълчат.


Никой не пипа Кожин, но Ераст седи и чака. Като консерва - ей така, за в бъдеще, като суровина за наказателно дело.


Виктор Кудрявцев, 74-годишен учен от "ЦНИИмаш" (бел.ред. Централният научно-изследователски институт по машиностроене е в сърцето на руската космическа програма). Писал писма до белгийския Von Karman Institute. Някой във ФСБ с безкрайната си мъдрост решил, че електронна кореспонденция с чуждестранен университет по проблеми със Закона на Ом представлява държавна тайна вероятно защото доблестният чекист сам не знае за Закона на Ом. В делото институтът Von Karman е наречен "структура на НАТО", а като доказателство за шпионаж на Кудрявцев фигурира спам писмо от типа на "спечелихте от лотарията за Зелена карта".


Виктор Векселберг

Виктор Векселберг


Какво е посланието, което ни изпращат с това дело? Изобщо не си пишете със западни учени? Но това е невъзможно, както е невъзможно да затвориш папката си за спам за писма на мошеници от Нигерия.


Елитът задава огромен въпрос за повече яснота. Хората искат да знаят правилата на играта. Искат да знаят поне къде са забити червените флагчета на непозволеното. Какво може и какво не бива да се прави? За какво бият през ръцете, а кое минава?


Проблемът е в това, че повече няма такива правила.


В Русия попадаш в наказателно дело както в пътнотранспортно произшествие - случайно.


Има действия, които могат да повишат вероятността от попадане в ПТП. Но няма действия, които да гарантират, че няма да попаднеш в катастрофа.


Служител, който не ти е върнал пари, взети назаем; бездарник, когото си изгонил; губернатор, който претендира за същите 50% от бизнеса ти, които вече е получил предшественикът му; чекист, на когото трябва да се "отблагодариш"; любовник на жена ти; съвсем случаен интригант - всички те могат да станат причина за наказателно дело. И в това има някаква логика - делото е съвършено безсмислено.


Алексей Улюкаев

© Associated Press

Алексей Улюкаев


Ето в това е основната особеност на терора - че той не се поддава на рационализиране. Терорът винаги е произвол. Всеки може да бъде ударен. Има ли човек, ще му намерим по кой член да го преследваме. Вашата свобода е заради нещо, което сме пропуснали. И т.н.


Терор има тогава, когато главното нещо в страната станат органите, а не бизнесът, интелектулният или дори управленският елит. Органите произвеждат арести така, както черният дроб - жлъч, а пекарят - банички. Арестите са техният способ да съществуват. Терор има тогава, когато всеки арест - колкото и безумен да е - носи уважение, статус, кариера и пари. И никога или почти никога не води до обратното.


Разбира се, днес не е 1937 г. Сега терорът е друг - търговски, а залозите са по-ниски - свободата, но не животът ти.


Изпълнителите обаче са същите - безконтролните органи, съвършено изгубили ориентация.


Големият търговски терор

© Reuters


Текстът е публикуван на 19 декември на сайта на московския вестник "Новая газета". Преводът е на "Дневник".

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK