Куба отбелязва скромно 60 години от революцията утре

Куба отбелязва скромно 60 години от революцията утре

© Tomas Bravo, Reuters



Кубинската революция утре навършва 60 години - годишнина, която социалистическата страна, поела по пътя на реформи, за да избегне икономическата катастрофа, ще чества без водача на революцията Фидел Кастро, починал в края на 2016 г., предаде агенция "Франс прес".


Празненствата, които се очаква да бъдат скромни и предвиждат реч на брата на Фидел Раул Кастро на гробището, където е погребан бащата на революцията, ще се състоят в някогашния генерален щаб на партизаните, югозападния град Сантяго де Куба.


"Най-сетне пристигнахме в Сантяго. Пътят беше труден и дълъг, но пристигнахме", заявява на 1 януари преди 60 години младият Фидел пред множеството, стекло се в града, който току-що е превзел с хората си.




Шест десетилетия по-късно островът се управлява от президент, който не се е бил рамо до рамо с Фидел. Това е 58-годишният Мигел Диас-Канел, който в четвъртък увери в "Туитър", че "кубинската революция е непобедима, тя израства, тя продължава" и добави любимия си хаштаг #Somoscontinuidad ("Ние сме приемствеността").


Само че времената са трудни, а разочарованите - много. Според Владимиро Рока, синът дисидент на комунистическия ръководител Блас Рока (1908-1987 г.), диагнозата е ясна: "Революцията отдавна е мъртва."
В чужбина правителството е все така редовно критикувано - най-вече за политическите затворници (самият Владимиро Рока е бил затворник от 1997 до 2002 г.) - и изправено пред враждебната политика на САЩ от идването на власт на Доналд Тръмп.


Макар задкулисно експрезидентът Раул Кастро да продължава да е авторитетна фигура, която ще остане на кормилото на Кубинската комунистическа партия (ККП) до 2021 г., на острова вее вятърът на промяната.
Изправени пред огромни икономически трудности, на 24 февруари кубинските власти ще подложат на референдум нова конституция, която признава частната собственост, пазарните принципи и чуждестранните инвестиции.


При все това те обещават Куба да не се върне "никога" към капитализма. Текстът потвърждава, че крайната цел е "комунистическо" общество, и утвърждава ККП като "единствена" партия. "Без всякакво съмнение започва нов цикъл, смесващ приемственост и промяна", каза за АФП Артуро Лопес-Леви, преподавател в университета "Гъстейвъс Адолфъс колидж" в щата Минесота.


Хорхе Дуани, директор на Института за кубински изследвания към Международния университет във Флорида, изглежда, не е толкова убеден: "За момента имаме впечатлението, че става въпрос за кастризъм без Кастро във властта. Най-вече обаче историческото наследство на кубинската революция изглежда силно овехтяло както от икономическа, така и от политическа гледна точка", казва той.


Дисидентът Владимиро Рока впрочем смята, че революцията "ще рухне под собствената си тежест": "Най-напред на младежта й е дошло до гуша от нея, тя не вярва в нищо, свързано с нея, а и революцията вече няма никаква подкрепа в чужбина", отбелязва той.


Артуро Лопес-Леви обаче напомня, че тя, освен подвига да устоява на американското ембарго от 1962 г. насам, е "съумяла да се трансформира" и да прояви "способност за приспособяване, определяйки и прилагайки политики, с които да отговори адекватно на предизвикателствата".


Днес "най-важната битка е икономиката", признава Мигел Диас-Канел. Растежът трайно гравитира около 1 процент, а той е недостатъчен да отговори на нуждите на населението, което в крайна сметка трябва да търпи лишенията.


След като някога бе най-големият производител на захар в света, наскоро страната се принуди да внася захар от Франция. В последните седмици яйцата, брашното и оризът изчезнаха от магазините.


Бързият преглед на съюзниците на Хавана далеч не е по-окуражаващ: Венецуела, която също е в криза, се затруднява да осигури на Куба доставките на петрол. Останалата част от Латинска Америка до голяма степен направи завой надясно. Русия и Китай подкрепят политически Куба, но не са склонни да я субсидират, както правеше Съветският съюз в течение на 30 години. В този контекст "Мигел Диас-Канел и екипът му са изправени пред предизвикателството да прилагат противоречива политика", подчертава Артуро Лопес-Леви.


При това положение се наблюдава "революция, която се институционализира - Кубинската комунистическа партия гради пазарна икономика", позволяваща на жителите на страната да се обогатяват в общество, което дълго време се стремеше към равенство. "Предизвикателството е да се реши проблемът за квадратурата на кръга, за да се избегне крахът", заключава Лопес-Леви.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK