Парламентът в Скопие окончателно прие името Северна Македония

Македонци, които не подкрепят смяната на името, протестират пред парламента, откакто заседанието за конституционните поправки започна в сряда.

Депутатите в Скопие приеха четири поправки, с които конституционното име на страната се променя от Република Македония на Република Северна Македония.

Заседанието започна в сряда и трябваше да завърши с гласуване най-късно на 15 януари. Според македонски експерти, с които "Дневник" разговаря, обаче заради международния натиск за приключване на въпроса със смяната на името депутатите са решили да ускорят процедурата и вотът да е в първите няколко дни.

Поправките минаха с малко над нужните две трети мнозинство (81 от 120 депутати) в парламента, с подкрепата на няколко депутати от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, която ги отхвърля. Решението "отваря вратата към бъдещето", каза в парламента премиерът Зоран Заев, цитиран от македонската агенция МИА.

Заседанието не мина без спор с албански партии, които са извън управлението, но които искаха промени в последния момент в полза на малцинствата в Македония. Нямаше депутати "против" и "въздържали се" - консервативните народни представители, които не подкрепяха промените, бяха предупредили, че няма да присъстват на гласуването, преминало и на фона на протести пред сградата на парламента.

Гласуването бе предизвестено, след като на среща с албанската партия "Беса" Заев каза, че е осигурено нужното мнозинство, а исканията на партията като условие за подкрепа ще бъдат оформени като отделни закони, а не като поправки в конституцията. Малко след него генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и еврокомисарят за разширяването Йоханес Хан приветстваха вота като историческа стъпка.

Изпитанието в Гърция

Това бе третото гласуване на конституционните промени, необходими заради Преспанския договор с Гърция. С него страната се съгласи да промени името си и така да сложи край на 27-годишен спор с Атина. Заради него Гърция блокираше членството на Македония в НАТО и преговорите за интеграция в Европейския съюз, които е възможно да започнат още тази година, след като гръцкото правителство оттегли ветото си.

Договорът, който подписаха премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас, не се ползва с подкрепата на опозицията в Скопие, нито с тази на консерваторите в Атина (също в опозиция) или националистите от "Независими гърци", които са в управлението, с лидер министъра на отбраната Панос Каменос.

След днешното гласуване обаче и гръцкият парламент ще трябва да гласува споразумението. По-рано тази седмица Каменос говореше за край на коалицията с лявата коалиция СИРИЗА на Ципрас заради Преспанския договор, позволяващ на Македония да включи в новото си име историкогеографската област, заради която е спорът. Днес същевременно лидерът на националистите отхвърли предишните си твърдения, че е "министър в оставка" и каза, че коалицията трябва да остане цяла.

В Гърция вчера и днес бе и германският канцлер Ангела Меркел, която се срещна и с Ципрас, и с Каменос и лидера на опозицията Кирякос Мицотакис. Тя обясни, че Преспанският договор е "от полза на цяла Европа" и даде сигнал, че Евросъюзът би искал Гърция да приеме споразумението, защото то е добро и за нея. Изявлението на Каменос дойде малко по-късно.

Какво се променя

Конституционните поправки се гласуват за трети път от македонския парламент от октомври насам. Първият път това се случи пакетно, с две трети мнозинство, вторият всяка една бе гласувана поотделно с обикновено мнозинство, а сега отново бяха предложени накуп.

Става въпрос за четири поправки. С една от тях "Република Македония" се заменя навсякъде в текста на конституцията с "Република Северна Македония", а "Македония" се заменя със "Северна Македония". Това не се отнася само за чл. 36, който има исторически аспект и се отнася до "особените социални права на борците от Антифашистката война (Втората световна война - бел. ред.) и от всички националноосвободителни войни на Македония.

Друга поправка, също в Преамбюла, се отнася до Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ) - събрание, организирано в българската окупационна зона и свикано няколко пъти в периода 1944-1945 г. Целта е да се създадат гаранции пред Гърция, че няма да има претенции от страна на Скопие към хора, които живеят на нейна територия и които са част от македонския народ според част от решенията на АСНОМ. По искане на албанските партии е добавен Охридският рамков договор от 2001 г.

Трета поправка включва добавянето на изречението: "Републиката уважава суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на съседните дърави". Така се допълва чл. 3 от конституцията. Това е втората промяна на чл. 3 от 1992 г. насам, когато - отново заради Гърция - Македония добави текст, с който гарантира, че приема международните норми при дефиниране на границата.

Четвъртата предвижда страната да защитава правата и интересите на свои граждани, живеещи или намиращи се в чужбина и да поддържа връзките им с родината, без да се меси в суверенните права на други държави. Чл. 49 на основния закон ще се замени с текста: Републиката защитава, гарантира и зачита особеностите, историческото и културното наследство на македонския народ. Републиката се грижи за диаспората на македонския народ и на другите общности и развива връзките с отечеството. Републиката няма да се меси в суверенните права на други държави и във вътрешните им работи."

Освен това, според македонската "Нова ТВ", в преамбюла ще има козметична поправка, за да се говори за "гражданите на Република Македония, македонския народ и част от албанския народ, турския народ, сръбския народ, бошняшкия народ и другите". Това определение не включва българско малцинство, каквото няма след преброяването от 2002 г. Водещи политици от големите и по-малки партии в Македония вече са заявявали, че приемат идеята следващо преброяване да даде възможност за преброяване на македонските граждани, самоопределящи се като етнически българи.

Всичко, което трябва да знаете за: