В Сърбия три вестника са публикували 730 лъжи за година

Протестът срещу президента Александър Вучич в Белград на 13 януари.

© Reuters

Протестът срещу президента Александър Вучич в Белград на 13 януари.



Сръбският президент се представя за реформатор, който ще вкара страната в ЕС, а подопечните му медии се прехласват по него. На твърде висока цена обаче: в страната на Вучич фалшивите новини са станали държавна политика, разказва "Дойче веле".


От седмици насам десетки хиляди сърби излизат по улиците да протестират срещу всемогъщия президент Александър Вучич. Демонстрират всякакви хора - освен сръбски и руски знамена се веят и знамена с цветовете на дъгата. Хората протестират срещу потискането на свободата на пресата, изборните манипулации и шуробаджанащината. Това е най-голямото дотук предизвикателство за Вучич, който от седем години вече управлява страната с желязна ръка. Бившият националистически "ястреб" днес работи за присъединяването на Сърбия към ЕС. Мнозина дори вярват, че той ще сложи край на конфликта с бившата сръбска провинция Косово, която Белград все още не признава за независима държава. Мнозина в Сърбия предполагат, че с отстъпките си спрямо Косово Вучич си е "купил" мълчанието на ЕС относно вътрешното положение в страната.


Вучич елиминира и разедини политическата си конкуренция, като за целта овладя медиите: освен една кабелна телевизия и няколко седмичника с малък тираж всички медии в страната се прехласват по сръбския президент и хулят неговите критици.


Език на омразата




В повечето белградски вестници няма да откриете нищо за сегашните протести. Те почти не споменават за масовото недоволство на хората. Верните на правителството булевардни издания пишат за "тълпа, изпълнена с омраза". Според тях демонстрантите били купени от опозицията, за да подкопаят възходящото развитие на страната.


Актуални данни потвърждават отчайващото състояние на сръбския медиен ландшафт. Журналистическо разследване на независимия медиен блог Raskrikavanje показва, че само през миналата година три вестника - Informer, Srpski telegraf и Alo - са публикували на заглавните си страници 730 лъжи. Общо 265 войни или конфликти са избухвали, а руският президент Путин бил готов "да защитава Косово, както би защитавал руска територия". Друго внушение гласи, че косовските албанци и хърватите дебнели и само умелите действия на сръбския президент запазвали мира.


"В Сърбия булевардните вестници не шумят толкова около шоубизнеса и известните имена, а по-скоро са издания, насаждащи омраза и взели на прицел опозицията", казва редакторката на Raskrikavanje Весна Радойевич. На голяма популярност се радват информациите за уж планираните атентати срещу Вучич, за които ДВ информира през юли 2018 година. Веднъж пред дома му го чакали 8 килъри, друг път ЦРУ, МИ6, сръбската опозиция или хървати готвели атентат срещу президента. С това пресата пресъздава библейския сюжет за битката на Давид срещу Голиат, казва социологът Йово Бакич от Философския факултет на Белградския университет. "Вучич е представян като сравнително по-слабия, който обаче притежава достатъчно смелост и кураж, за да победи всички заговорници", посочва той.


Предаността се изплаща


Макар правосъдието също да е под силното влияние на правителството, от време на време и на близките до режима медии им се налага да плащат обезщетения. Така например вестник Informer беше осъден да плати 1500 евро на председателя на една опозиционна партия заради тиражирана от него лъжа, че политикът бил прахосвал огромни суми в луксозни хърватски курорти.


Подобни дела обаче се точат много дълго, а паричните глоби са незначителни в сравнение с печалбите на изданията. Защото за лоялността се плаща щедро, твърди Весна Радойевич. Това означава не само пари за медийни проекти от държавния бюджет, а и достатъчно реклами от държавни фирми, например от сръбския телеком. "Тоест насаждането на омраза се финансира с пари на данъкоплатеца", казва Радойевич за ДВ.


Лицемерието на партньорите


През декември близкият до партията на Вучич медиен магнат Срджан Миливойевич купи един от най-големите медийни концерни в Сърбия за 180 млн. евро. Пикантната подробност в тази история е, че няколко седмици преди това той продаде малък телекомуникационен оператор на държавния телеком за 190 млн. евро. Според експерти тази сума надвишава четирикратно реалната стойност на оператора. Прогресивната партия на Вучич отхвърля категорично всички обвинения в манипулация - ставало въпрос за частна икономика и свободни медии.


Включването на Вучич в дискусията "Медийната свобода в криза" на икономическия форум в Давос породи много подигравки сред критиците му у дома. Там Вучич заяви, че не бил особено горд със състоянието на медиите в Сърбия, но давал най-доброто от себе си. Човек дори би могъл да си помисли, че не говорим за същия човек, който у дома ругае и унижава критичните журналисти, които публично обявява за "чужди агенти".


Затова и едно от основните искания на демонстрантите в Белград е насочено към обществено-правната телевизия RTS: те настояват тя да започне да отразява антиправителствените протести - да отделя поне по 5 минути ефирно време за тях. Досега и RTS или напълно игнорираше протестите, или им посвещаваше оскъдни информации. А демонстрантите не могат да бъдат винени, че са незабележими - всяка събота протестна колона от десетки хиляди сърби преминава под прозорците на телевизията.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK