Хората с активен религиозен живот са по-щастливи и гласуват по-често, сочи проучване

Баптистка литургия в Джорджия, август 2016 г.

© Associated Press

Баптистка литургия в Джорджия, август 2016 г.



Възрастните, които активно водят религиозен живот в споделящи вярата им общности, обикновено са по-щастливи и граждански ангажирани от останалите, а и по-склонни винаги да упражнят правото си на глас. Това сочи проучване на изследователския център "Пю", публикувано в четвъртък.


Анализирани са данни от над 20 страни на няколко континента. Те сочат, че активно религиозните имат преимущество в усещането си за щастие пред тези, които или не са активни, или не се идентифицират с никоя религия. "В САЩ и много други държави по света редовното участие в (дейностите на) религиозна общност ясно е свързано с по-високи нива на щастие и граждански ангажимент - особено гласуването и участието в различни групи или добровобчески организации," отбелязват изследователите. Същевременно в обществата със спадащи нива на религиозност може да има риск от намаляващо усещане за лично и обществено щастие.


Религиозно активните хора обикновено пушат и пият по-малко, но като цяло не са в по-добро здравословно състояние. "Пю" отбелязва, че досега много проучвания, особено в САЩ, са откривали положителна връзка между религиозността и здравето.


"Много щастливи"




Основна цел е да се разбере дали самоопределянето с дадена религия или активното участие в нейните тайнства и споделянето на религиозни преживявания с други хора носят щастие, здраве и усещане за граждански дълг. За целта се използват три категории. "Активно религиозни" са хората, които казват, че поне веднъж месечно посещават богослужения. "Неактивно религиозните" се припознават като изповядващи дадена религия, но по-рядко се включват в подобни събития. "Нерелигиозните", които не се припознават като членове на организирани религии, са третата категория.

"Пю рисърч" измерва самооценката, пет индикатора за здраве и два за гражданско участие в Австралия, Аржентина, Бразилия, Беларус, Германия, Естония, Испания, Казахстан, Колумбия, Мексико, Нова Зеландия, Перу, Русия, САЩ, Сингапур, Словения, Тайван, Украйна, Уругвай, Холандия, Хонконг, Чили, Южна Африка, Южна Корея и Япония. Резултатите са основно от страни, където много жители спадат трите категории. Още 11 страни (като Китай, Норвегия и Полша) се появяват в анализа на връзката между религиозността, здравето и вредните навици.


Само няколко държави са изключение от тенденцията за връзка на активната религиозност и щастието - в Еквадор, Южна Африка, Хонконг, Словения, Испания и Беларус. Там процентът на "активно религиозните", казали, че са "много щастливи", е малко под отговорилите по този начин от други категории. В повечето от тези държави (без Еквадор и Южна Африка) същевременно делът на определилите се като "много щастливи" сред никоя от групите не надвишава 30 на сто от респондентите (в контраст с държави като Мексико, където "активните", отговорили, че са много щастливи, са 71%, "неактивните" - 64%, а "нерелигиозните" - 61 на сто). В Беларус например по 11% от "активно" и "неактивно" религиозните са се определили като много щастливи, това са направили и 13% от нерелигиозните. В Испания този отговор са дали 13% от активните, 15% от неактивните и 18% от нерелигиозните.


В повечето разгледани латиноамерикански страни, Австралия, Япония и Сингапур, обратно, делът на "много щастливите" сред активно религиозните понякога е с над 10 пункта по-голям. И сред изключенията няма нито една държава, в която делът на "много щастливите" активни да е значително по-малък от този в другите две групи.


Проучването не открива много доказателства, че самоопределянето с дадена религия носи по-голямо щастие или желание за граждански ангажимент. Данните на "Пю" не доказват и че посещаването на богослужения е способно автоматично да подобри живота на хората. "По-скоро може би определен вид хора са активни в множество дейности (светски и религиозни), много от които може да им носят физически или психологически ползи)


"Обикновено по-възрастни и жени"


Освен това тенденцията е активно религиозните възрастни да са "по-ангажирани в доброволчески организации". Още по-недвусмислени са резултатите за участието в избори. В Чили, Испания, Япония, Мексико, Словения, САЩ, Украйна, Беларус, Южна Корея и Южна Африка делът на редовно гласуващите сред активно религиозните често е между 5 и 15 пункта (средно около 10) по-висок от този в другите категории.



Все пак "в 28 от 35 изследвани държави активно религиозните са малцинство от възрастните. Особено в Европа, но и в някои държави в Азиатско-тихоокеанския регион нивата на идентифициране с религията намаляват, редовните посещения на религиозни служби са относително рядко явление," отбелязва Пю.


Според изследването активно религиозните обикновено са по-възрастни (средно 67% от тях са на възраст над 40 г.), жени (59% от активните) и "малко по-слабо образовани", "по-вероятно" е да са сключили брак. Това обаче повдига въпрос, отбелязва "Пю": "Заради религиозната си активност ли са по-щастливи, по-граждански ангажирани или по-малко склонни да пият и пушат хората, или заради тези други демографски характеристики?" Тенденцията за връзка между религията и щастието се потвърждава, но анализ на изследователския център сочи, че играят роля и други фактори.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK