Безусловният доход прави хората по-щастливи, но не и по-активни, показа Финландия

Сини Мартинен, една от участничките в експеримента, е основала кафене, докато е получавала безусловен базов доход.

© Reuters

Сини Мартинен, една от участничките в експеримента, е основала кафене, докато е получавала безусловен базов доход.



Получателите на безусловен базов доход са по-щастливи, здрави и спокойни, но не и по-активни на пазара на труда – това показват предварителните заключения на експеримента на Финландия с тази форма на социална помощ.


Целта на експеримента бе да се провери дали този новаторски социален модел ще бъде по-стимулиращ за участие на пазара на труда. Той продължи две години – през 2017 г. и 2018 г., като всеки месец избраните участници получаваха 560 евро – колкото са сегашните помощи за безработни. 2000 души на възраст между 25 и 58 години, които вече са разчитали на социалните служби, са били избрани на случаен принцип и са били длъжни да участват. От тях около 23% са отговорили на допитването, върху което е базиран докладът.


Според анализа, който бе публикуван днес и чиито изводи не са категорични, заместването на обикновените помощи с безусловен доход не е променило значително заетостта на хората, които ги получават. Те обаче са се чувствали значително по-добре – съобщили са за по-малко проблеми, свързани със здравето си, стрес и способност да се концентрират, в сравнение с хората от контролната група, които са разчитали на вече съществуващата социална система.




Получаващите безусловен доход са се чувствали и по-уверени в доброто си бъдеще и способностите си да повлияят на различни социални проблеми; при тях се регистрира и по-голям оптимизъм по отношение на шанса да си намерят работа, макар да няма обективни данни, които да оправдават този позитивен възглед.


Проучването е измерило и доверието в институциите като маркер за добруването на хората – макар разликите там да са малки, те отново са в полза на получаващите базов доход, които гледат с по-голяма вяра на държавата и доста по-оптимистично на политическата класа, която обикновено не се ползва с голямо доверие.


Без голям ефект върху помощите за безработни


Изненадващо е, че помощите за безработица, платени на участниците в експеримента, са само с една пета по-малко, отколкото в контролната група, макар да се очакваше, че безусловният доход ще има по-голям ефект.


Причината за това, че респодентите са били длъжни да кандидатстват за помощи, ако сумата, която им се полага, е по-голяма от 560-те евро. По този начин някои, особено семействата с деца, са били принудени да подадат документите си и за детки надбавки. Според изследователите е грешка, че въпросните суми не са били включени в безусловния доход.


Щастливи без доказателства


Учените посочват, че са питали участниците за личното им усещане за щастие и задоволство от живота, доверието им в другите хора, в институциите и в обществото, както и с оптимизъм ли гледат на бъдещето. Във всички тези аспекти, макар и с малко, получателите на базов доход надминават хората, които разчитат на социални помощи.


Защитниците на концепцията за базов доход отдавна използват аргумента, че наличието му дава на хората възможност да се настроят творчески, да се почувстват овластени и да избегнат финансовата несигурност, като така ефектът му от чисто финансов преминава и в психологически.


Половин работен ден


Теорията, че безусловният базов доход ще помогне на хората да избегнат превръщането си в работещи бедни, не се оправдава категорично. Тя гласеше, че за хора, разчитащи на помощи, започването на нископлатена длъжност или такава на половин ден, ще бъде всъщност влошаване на доходите, защото така те ще загубят правото си на помощи; докато при безусловния доход такива условия няма. Но проучването не показва статистически значима разлика между процентите на работещите в двете групи. Тук отново има разминаване между числата и мнението на хората – мнозинството и в двете групи е на мнение, че базовият доход би предоставил по-голям стимул за започване на работа.


Значителна "дупка" обаче има между процента на хората, които смятат, че "едва свързват двата края" - те са 26.1% от получаващите базов доход и 31.8% в контролната група.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK