Ловци на сметището - експлоатираните събирачи на скрап в Косово

Събирач на скрап си проправя път през депо за отпадъци в Източно Косово

© Арбен Лапащица

Събирач на скрап си проправя път през депо за отпадъци в Източно Косово



Скрапът за рециклиране е най-изнасяният продукт на Косово. Това е и индустрия, оценена на 40 млн. евро, изградена на гърба на експлоатирани малцинства и деца.


Дванайсетгодишната Ресмие е прекалено ниска, за да достигне контейнера, затова се покатерва от едната му страна и скача право в него. Разкъсвайки торби с домакински отпадъци и гниеща храна, тя внимателно отделя всичко, което може да е ценно: пластмасови бутилки, метални кенчета, електрически кабели. Всичко събира в дървена количка, която нейният чичо бута.


И двамата са на местоработата си от изгрев – ровейки се в изхвърления от други хора боклук по улиците на град Фуше Косово/Косово поле – малък град на юг от Прищина, известен още като сърцето на рециклиращата индустрия на Косово. "Мога да припечеля между 6 и 7 евро на ден", казва Ресмие, усмихвайки се гордо. Тя е с къса, подстригана на изкривено каре, черна коса и носи блуза на розови и сиви райета с надпис "Аз обичам модата". За хилядите работници на черно в процъфтяващата търговия с рециклируеми материали в Косово няколко евро са всичко, което могат да очакват за цял ден работа в пресяване на сметища и ровене из кофите.




Те продават метала, пластмасата, найлона и хартията, които предават на посредници в кварталните пунктове за събиране на отпадъци, където те се сортират, преди да се препродадат на фирми за износ. Косово няма държавна програма за рециклиране. Това, което е спасено от кофите за боклук, намира нов живот под формата на продукти по целия свят: синтетични тъкани за дрехи, пластмасови върви за пощенски пратки, стоманени пръти, използвани за подсилване на бетона, и много други. Всичко от полиетилен до чугун и стоманена сплав е силно търсено.


С приход от 40 млн. евро годишно скрапът за рециклиране е продуктът номер едно за износ на Косово според митнически данни, получени от Балканската мрежа за разследваща репортажи (БМРР). Това е индустрия, изградена на гърба на крайно бедни общности, особено маргинализираните малцинства на роми, ашкали и гюпти.


Дискриминацията, неграмотността, безработицата и ограниченото социално подпомагане означават, че колекторите на скрап нямат друг избор, освен да вършат мръсната и опасна работа. И както Ресмие, много други деца са принудени да напуснат училище.


Елизабет Гоуинг, управителят на Ideas Partnership, базирана в Прищина правозащитна организация, описва търговията със скрап като порочен кръг, който задушава поколение след поколение. "Необразованите родители ровят в кофите за боклук, за да си изкарват прехраната, докато децата им остават необразовани и така същата съдба ги застига и тях", каза тя.


Хилми Яшари, омбудсман на Косово, заявява, че тежкото положение на децата, които събират скрап, представлява сериозно предизвикателство за правата на човека. "Те живеят в неприемлива физическа, социална и психологическа среда", каза той пред БМРР. "Не ходят на училище и често са обект на различен вид насилие и експлоатация. Косовските власти трябваше да направят повече, за да се справят с този проблем", добави той.


Професионални рискове


С настъпването на деня над порутените къщи в квартала на ромите, ашкалите и гюптите в центъра на Фуше Косово/Косово поле започва ежедневното пътуване.


Мъже, жени, момчета и момичета излизат на улицата, носейки празни чували. Някои бутат колички или дърпат разнебитени каруци. Някои от тях карат велосипеди с ремаркета или пък минитрактори. Те се отправят към места, където знаят, че ще има най-богата плячка. Най-добри са кофите за боклук близо до големите жилищни блокове в Прищина, на шест километра на север. Мед, алуминий и батерии се смятат за добър улов.


Вахиде Дибрани, майка на три деца, се вози на трактор заедно със съпруга си, докато осемгодишният ѝ син е оставен сам в къщи заедно с другите ѝ две деца. Някои дни са по-добри от други. Днешните открития включват мокър килим и пластмасова кукла. "Ако напълниш една от тези торби, получаваш 5-6 евро", казва тя. "Но за какво стигат тези пари?"


Минитракто,р натоварен с купчина рециклируеми материали за продан, в един от пунктовете за изкупуване на вторични суровини в Прищина

© Арбен Лапащица

Минитракто,р натоварен с купчина рециклируеми материали за продан, в един от пунктовете за изкупуване на вторични суровини в Прищина


Дибрани има рана на главата от скорошно падане. В опит да достигне няколко бутилки и чорапогащник се прекатурва право в контейнера за боклук, разказва тя. Това е един от рисковете на професията. Мустафа Байрами, човек на около петдесет години с посивяла коса, който събира скрап от 30 години, показва белег на дясната си ръка. Получава го, докато рови в боклук за кенчета от кола. Парче стъкло порязва кожата под основата на палеца му. Той го превързва с парцали и раната зараства бързо.


Що се отнася до инциденти, тези са незначителни наранявания. Миналата година Елбасан Исуфи, 24-годишен събирач на скрап, умира, след като е бил блъснат от булдозер, след като е влязъл без разрешение в депо за отпадъци в Източно Косово, съобщават местни медии. Във Фуше Косово/Косово поле седемгодишното ромско момче на име Дритон Яшари е убито от куче, докато събира консерви през 2014 г.


От другата страна на границата, в Албания, новинарските сайтове също съобщават за подобни трагедии. През юли 22-годишният Дашамир Яхя и 27-годишният Дрилон Ламай са убити, след като върху тях пада стена, докато събират метален скрап в бивша фабрика за суперфосфат в северозападния албански град Лак. Година по-рано камион блъска 17-годишния Ардит Гьоклай на депото за отпадъци "Шара" в Тирана. Разбира се, съществува и риск от болести. "Ако работите цял ден сред боклука, няма начин да останете здрави", казва Дритон Ковачи, клошар от Подуева/Бесиана, град в Североизточно Косово.


Веднъж в месеца Ковачи спира своята работа да рови из боклука за дрехи и мебели и отива в болницата за кръвопреливане, за да лекува жълтеницата си. Повечето от хората, събиращи скрап, работят дълги часове без ръкавици, маски или защитно облекло, докато се ровят из всякакви боклуци - от памперси и ръждиво желязо до развалено месо.


Диле Руста, общопрактикуващ лекар с интерес към общественото здраве от град Дренас в централната част на Косово, заявява, че събирачите на отпадъци рискуват да се заразят с инфекции, включително гастроентерит, коремен тиф, салмонела и холера. "Кофите за боклук гъмжат от насекоми, които се хранят с отпадъци и разпространяват инфекции в околностите", каза тя. "Нещо повече - там снасят и ларвите си."


Експертите твърдят, че не само събирачите са изложени на опасност. Техните семейства също са уязвими, особено в бедните общности, където много жилища имат ограничен достъп до течаща вода. "Около една трета от ромските жени раждат деца в домовете си", казва Гоуинг от Ideas Partnership. "Можете да си представите човек, който току-що е излязъл от контейнер за боклук, и жена му, която ражда в една стая, в малка къща, където всичко се случва в едно и също пространство. Не е изненадващо, че може да има инфекция."


Министерството на труда не отговори на исканията ни за интервю или на изпратени по имейл въпроси за условията на труд, при които работят събирачите на скрап.


Момче събира пластмаса

© Арбен Лапащица

Момче събира пластмаса


Капризни търговци


На празен терен, заобиколен от стена от тухли в сърцето на в квартала на ромите, ашкалите и гюптите във Фуше Косово/Косово поле, събирачите на скрап продават ежедневния си улов от боклук за дребни стотинки.


Търговец чука по калкулатор с големи розови бутони и набързо надрасква определи суми в бележник. Друг мъж управлява машина за смачкване на пластмасови бутилки. Събирателните пунктове като тези са нелицензирани и следователно незаконни.


Съгласно косовския Закон за отпадъците на Косово санкциите за използване на съоръжения за управление на отпадъците без лиценз предвиждат глоби в размер до 500 хил. евро. Хората, участващи в този бизнес, отказват коментар, но клошарите разказват, че килограм желязо обикновено върви за 16 цента, докато същото количество пластмаса струва 12 цента. Консервите вървят за четири цента на килограм. Събирачите на скрап казват, че нелицензираните пунктове за събиране, разположени около Фуше Косово/Косово поле, са единствените в страната, управлявани от оператори от представители на ромите, ашкалите и гюптите.


Според преброяването от 2011 г. малцинствата на ромите, ашкалите и гюптите съставляват два процента от населението на Косово, или около 36 хил. души. Проучване на маргинализирани ромски общности, проведено миналата година от Програмата за развитие на ООН (ПРООН), установява, че 78% от ромите не са официално заети, образовани или притежават определена квалификация. Това е в сравнение с 47% от техните неромски връстници. Тази цифра е по-висока за младите ромски жени - 88%.


Междувременно само 10% от ромите на възраст над 16 години са здравно осигурени. Според данни на министерството на труда и към месец май около 2600 семейства от общността на на ромите, ашкалите и гюптите получават социални помощи от 60 до 180 евро на месец в зависимост от броя на членовете на семейството.


Всичко това означава, че много семейства на ромите, ашкалите и гюптите имат ограничена или никаква социална подкрепа, което прави работа на черно в търговията със скрап единствения възможен начин за препитание, твърдят активисти за права.


Децата често помагат активно, въпреки че е незаконно за деца под 15 години да работят. "Неуспехът на нашите институции да предприемат адекватни мерки за предотвратят постоянната практика за използване на детски труд за събиране на отпадъци е пряко нарушение на правото на децата да бъдат свободни от експлоатация, на правото им на образование, на правото им на социално подпомагане, както и от други права и свободи", заяви Рина Кика, адвокат по правата на човека в Прищина.


Събирачите на скрап, без значение на възрастта, се трудят всеки ден за същите пунктове за събиране на отпадъци - без договори или някаква гарантирана заетост – и са оставени на милостта на капризни търговци на вторични суровини. "Те променят цените всеки ден", казва Егзон, тийнейджър от квартал "Дарданя" в Прищина, който рови из кофите, откакто напуска училище на осем години. Носи бейзболна шапка и кецове Nike, отказва да даде пълното си име.


Двадесет и три фирми имат лицензи за събиране и третиране на скрап в Косово според данни на министерството на околната среда. Говорител на министерство каза за БМРР, че са идентифицирали 58 незаконни пункта за събиране на отпадъци в цялата страна и срещу тях има заведени дела за различни престъпления.


Мъже сортират бутилки в пункт за събиране на отпадъци

© Арбен Лапащица

Мъже сортират бутилки в пункт за събиране на отпадъци


Процъфтяващ бизнес


Както и да се събират, голяма част от отпадъците завършват в експортни компании, които искат да спечелят от процъфтяващата международна търговия с рециклируеми материали - особено метали. "Износът на необработени метали и минерални суровини е основен износ за Косово, съставляващ до 55% от целия износ през 2017 година", каза Зеф Дедай, ръководител на отдела за търговска политика към Министерството на търговията и промишлеността, в интервю за БМРР в Прищина.


Дедай признава, че част от изнесения материал идва от нерегистрирани пунктове за събиране на вторични суровини, които работят с отделни клошари. "Виждали сме дворове на къщи, които се използват за събиране на метални отпадъци", каза той.


Пресовани пластмасови бутилки очакват своето изпращане до център за преработване и експорт

© Арбен Лапащица

Пресовани пластмасови бутилки очакват своето изпращане до център за преработване и експорт


Данните от митниците, получени от БМРР чрез Закона за достъп до обществена информация, показват мащаба на индустрията за търговия с отпадъци в Косово.


Между 2010 и 2017 г. страната е изнесла почти 820 хил. тона скрап - основно метал и пластмаса - на стойност средно малко под 43 млн. евро годишно. Най-големите потребители на косовски отпадъци са Албания, Македония, Италия, Индия и Турция. Данните от митниците не включват имената на компаниите износители поради правилата за търговска тайна, но разследване на Preportr от 2015 г., направено на Косовския център за разследваща журналистика, идентифицира повече от 60 фирми, които изнасят отпадъци в чужбина.


Най-голямата е компанията "Ндерими", която е изнесла скрап на стойност почти 22 млн. евро между 2010 и 2015 г., според митнически данни, цитирани от Preportr. "Ндерими" не отговори на исканията на БМРР за интервю, въпреки че говорителят им потвържди по телефона, че компанията купува скрап от отделни събирачи, както и от пунктове за предаване на вторични суровини.


Според уебсайта на "Ндерими", компанията продава скрап на Kurum International, турски производител на стоманени и железни изделия за строителната индустрия, базирана в Албания. От своя страна турската фирма също не отговори на въпросите ни или запитванията ни за интервю за ползването на скрап от Косово.


Навсякъде на Балканите експертите твърдят, че именно най-бедните са заети в търговията със скрап, бизнес подхранван от слабата регулация и подхранващ бедността и масовата експлоатация на маргинализирани групи. В Македония неотдавнашно проучване на неправителствената организация "Македония без отпадъци" изчислява, че до 5000 събирачи на черно на пластмаса, хартия и други материали са обработили около 80% от всички рециклирани отпадъци.


Косово обаче превъзхожда тези проценти по отношение на снабдяването със скрап на международния пазар за рециклиране. Миналата година Косово изнася шест пъти повече скрап от съседна Албания – съответно 108 000 тона в сравнение с 18 000 тона, според данни на албанските митници.


Момче събира изхвърлени компютърни кабели

© Арбен Лапащица

Момче събира изхвърлени компютърни кабели


Живот на сметището


Не всеки, който обикаля депата за боклук в Косово, е представител на маргинализирано малцинство.


Според държавната статистика за 2016 г. около една трета от хората в Косово живеят под прага на бедността, оцеляващи с по-малко от едно евро и 72 цента на ден, според данни на официалната статистика (на албански език). Някои от тях също изкарват прехраната си чрез събиране на скрап. На около 10 минути от град Гиляни в източната част на Косово десетки хора постоянно обикалят сметището, голямо колкото две футболни игрища. Според Абдула Хаджиу, директор на държавната фирма, която управлява Косовската компания за управление на сметищата, тези хора са етнически албанци от околните села.


Булдозер събира боклуци в депото на Гиляни

© Арбен Лапащица

Булдозер събира боклуци в депото на Гиляни


Докато въздухът потрепва над морето от боклуци под горещото обедно слънце, вонята е непоносима. Тук-там от мръсотията се показват комини, инсталирани, за да позволят на метана да излезе на повърхността и по този начин да се предотвратят експлозии. Всички събирачи на скрап, които се изливат на площадката, са мъже или момчета, които се промъкват през дупки в оградата, пренебрегвайки знаците, забраняващи влизането. В един следобед репортер на БМРР преброи около 80 души, прекосяващи депото.


С пристигането на боклукчийските камиони, които изхвърлят товара си на депото, събирачите се борят помежду си да стигнат първи до боклука. От разстояние някои от момчетата изглеждат толкова малки, че силуетите им почти се изгубват в отблясъците на слънчева светлина по повърхността на стъклото и метала. Хаджиу казва, че е правил многократни опити да държи събирачите настрана, искайки помощ от полицията, министерството на околната среда и местните власти, но без резултат. "Тъй като другите институции не действат, ние трябва да продължим работата си въпреки опасностите [за хората] в депото за отпадъци в Гиляни", каза той.


Полицията в Гиляни заяви пред БМРР, че имат досиета за 11 случая на незаконна дейност, извършвана на територията на депото, а пет от тези случаи са стигнали до съда. Исмет Хашани, лейтенант в полицията в Гиляни, казва, че местните служители са идентифицирали "пункт за събиране на различни видове отпадъци" на 200 метра от сметището и са представили доклад за това на общинските власти, "тъй като работи без всякакви валидни документи". "Полицейските части от управлението в Гиляни получават много оплаквания от хора, живеещи в района, поради лошата миризма на боклук и неприятната гледка", казва той.


Извън главната порта на депото репортер на БМРР наблюдава усилената работа на събирачите на скрап в импровизирана зона за сортиране. Други ядат или пият под брезенти. "Няма лесна работа, но това е истински ад", казва 54-годишният Салиху, докато разделя събрания за деня боклук на купчини: пластмасови бутилки, хартиени чинии, скъсани тъкани.


Както всички работници на черно в депото, той отказа да бъде назован с цялото си име. Някои се страхуват от полицейски тормоз. Други се притесняват от стигмата. "Излизам на кафе с приятели, но не им казвам къде работя", каза един тийнейджър.


В зоната за сортиране влиза зелен камион, а мъжете започват да натоварват внимателно пакетирани торби с материали за рециклиране. Плаща се на ръка и камионът потегля.


Сортирани: бали от рециклируеми материали готови за товарене на площадка за предаване на отпадъци близо до депото в Гиляни

© Арбен Лапащица

Сортирани: бали от рециклируеми материали готови за товарене на площадка за предаване на отпадъци близо до депото в Гиляни


Много събирачи на скрап казват, че мечтаят да се преместят в чужбина, да започнат нов живот, далеч от вонята на сметището. Но заминаването в чужбина струва пари, а малкото средства, които те изкарват, едвам стигат за храна. "Именно липсата на социални помощи принуждава тези хора да ходят на сметището всеки ден и да излагат живота си на риск, за да си осигурят препитание", каза адвокат Кика.


"Считам, че разрешаването на неконтролираното събиране на отпадъци без каквито и да било мерки за осигуряване на безопасност на труда на онези, които събират отпадъците, представлява нарушение на правата на човека и неспособност да се защитят и гарантират човешките права на хората, които събират отпадъци."


Гоуинг от Ideas Partnership казва, че хората, които се трудят в сектора на отпадъците, трябва да получават същите права и защита, както всеки друг, който осигурява важна обществена услуга. "Факт е, че хората, ангажирани с тази дейност, предоставят услуга на обществото, защото в Косово няма публично рециклиране. Следователно именно те са тези, които рециклират отпадъците и ги превръщат в неща за многократна употреба", казва тя.


Леонида Моличай е журналист от Косовския център за разследваща журналистика. Статията редактира Тимоти Лардж. Тази статия е изготвена в рамките на Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, инициатива на Фондация ERSTE, Фондация "Отворено общество", в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на jmf29537805
    jmf29537805
    Рейтинг: 808 Неутрално

    Къде ли съм виждал нещо подобно!

  2. 2 Профил на Сд
    Сд
    Рейтинг: 698 Неутрално

    В България уж има контейнери за разделно събиране,но клошарите най-напред тях обират и предават металите и друго.
    Тази статия май иска да каже,че Косово трябва да се върне в Сърбия .

  3. 3 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 2549 Неутрално

    Материала е интересен, но ”колекторите ” едно време бяха ”събирачи” а ”кенче” беше ”метална кутийка”

    Im Kapitalismus wird der Mensch durch den Menschen ausgebeutet; im Sozialismus ist es umgekehrt. "Gleichberechtigung ermöglicht Freiheit, weil Ungleichheiten nicht negiert werden. Gleichstellung ist Gleichmacherei, die den Menschen nicht mehr in seiner Individualität, sondern nur als Vertreter eines Kollektivs wahrnimmt"
  4. 4 Профил на Тони КОСТОВ
    Тони КОСТОВ
    Рейтинг: 1189 Неутрално

    В България беше същото до преди десетина години - покрай скрапа колко метал от жп инфраструктурата и кабели свалени от стълбите, заминаха ? Иначе много драматично сте описали, как момиченцето "разкъсва торбата с гниеща храна, за да потърси нещо.."

  5. 5 Профил на yzd34490484
    yzd34490484
    Рейтинг: 47 Неутрално

    Поредната сърцераздирателна статия за цигани в Дневник. Очаквах накрая да има DMS кампания.

  6. 6 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 6017 Любопитно

    До коментар [#5] от "yzd34490484":

    Именно. Само малцинствата били събирали отпадъци в Косово, а изкупвачите били само албанци.
    Сърбите също са малцинство там. Дали ровят боклуци? На тези чавета някой забравява ли им да учат?

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  7. 7 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4512 Неутрално

    Добър репортаж, обстоятелствен.

    Икономедиа Етичен кодекс на българските медии. 3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ 3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
  8. 8 Профил на iceto_
    iceto_
    Рейтинг: 301 Неутрално

    "малцинства на роми, ашкали и гюпти"
    защо авторът на горното дели циганите на 3 вида, при условие, че са едни и същи - албанизирани цигани в Косово

  9. 9 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5653 Неутрално

    "Зелен", включително детски труд, опасен за всички

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  10. 10
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  11. 11 Профил на fio41315648
    fio41315648
    Рейтинг: 291 Весело

    Ами да забранят, ама тогава къде отива екологията.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK