Протестиращи в Тирана, 21 февруари.
Сръбският президент Александър Вучич и албанският премиер Еди Рама. Албанската опозиция обвинява Рама, че се представя като стожер на стабилността, а рискува да изнесе нестабилност навън, като например подкрепя идеята на президентите на Сърбия и Косово за размяна на територии. "Рама подкрепя опасната програма, основана на идеята на Велика Сърбия. Мечтата му е родена в Белград. Как ще се развие това, е важно и за вас, в България," казва Тритан Шеху.
Не само в България опозицията бойкотира парламента. Многохилядни протести в Белград, Тирана и Подгорица (а доскоро и в Баня Лука) подтикнаха противници на правителствата и в трите страни да говорят за "Балканска пролет".
Всяка седмица и в трите държави опозицията, напуснала законодателния орган, иска избори, които вероятно няма да спечели, но които казва, че са нужни след години на разочароващо управление въпреки уверенията за "стабилност", нисък стандарт на живот и масова емиграция. В редиците им може да има и евроскептици, но във всеки протест има поне по едно европейско знаме.
Няма Балканска пролет и събитията в отделните държави са несравними, а бойкотът е неприемлив, смята Европейската комисия. Така ли е наистина? "Дневник" сравни протестите в трите държави и потърси участници в тях или анализатори, които ги подкрепят, за да научи отговора.
Избори, които опозицията не може да спечели
Масовите протести в Сърбия бяха рядкост (с няколко изключения и то от последните години) в почти двете десетилетия след края на управлението на Слободан Милошевич през октомври 2000 г. и скандалното убийство на премиера Зоран Джинджич през март 2003 г. Побоят над опозиционния лидер Борко Стефанович, основал проевропейската партия "Левицата на Сърбия" на 23 ноември 2018 г., промени това.
По улиците на Белград и други градове тръгнаха хора с различни призиви, изписани на плакатите - от "Повече справедливост" и "С култура срещу диктатурата" до "Косово е Сърбия" или "Не на капитализма". Три седмици по-късно, на 11 декември, нападение срещу дома на журналиста Милан Йованович в Белград изкара още жители на улицата, но не всички искаха оставки - някои протестираха срещу корупцията на местните власти, за която пише и Йованович. Сръбски и западни медии оценяват протестиращите всяка събота от 8 декември насам на средно 10 хил. души само в Белград, но миналия месец хиляди сърби се присъединиха в десетки други градове, за да протестират срещу срива на демокрацията.
За разлика от кризата в Македония тук по-малко анализатори свързаха протестите с "провокация" от САЩ - много от участниците не са проевропейски настроени, включително в разнородната опозиция, която бързо подкрепи протестите. В средата на февруари тя обяви бойкот на парламента и предложи "общ език" на протестиращите. В средата на февруари участниците получиха копия от споразумение на опозицията, обединила се в "Съюз за Сърбия" (от социалдемократи до националистическото и евроскептично движение "Двери"), да не участва в избори, докато няма условия те да свободни и честни, и да работят за обща листа на бъдещия вот, както и за експертно правителство с мандат една година.
Фотогалерия: Хиляди протестираха в Белград срещу Вучич >
Позицията на президента Александър Вучич, че дори 5 милиона протестиращи няма да му повлияят (откъдето дойде и името на протестното движение "1 от 5 милиона"), не се промени за почти три месеца. С едно изключение: той и управляващата Сръбска прогресивна партия (СНС) вече говорят за избори, защото вероятно ще ги спечелят (с 54% от гласовете според скорошна анкета) и могат да си позволят конфронтация. Вучич възмути опозицията, критикуваща го за "пиар акции" с посещения при болни деца, като я обвини, че организира митинги в грипния сезон.
А ако акциите на "1 от 5 милиона" продължат месеци без резултат и затихнат?
Дори да се случи, не това е най-важното, каза за "Дневник" Йово Бакич, социолог от Белградския университет. "Гражданите се събудиха политически и това ще е най-ценното наследство." Бакич не смята, че ще има смисъл от нови избори - заради резултата. "Протестиращите не може да постигнат много в сегашните обстоятелства на авторитарно-мафиотския режим, създаван от 2012 г. Медийният контрол е здрав и почти пълен... и няма условия за свободни избори." Освен това "би било сериозна грешка, ако тези много различни идеологически потоци се кандидатират заедно".
© Associated Press Интересите в опозицията са твърде разнопосочни. Евроинтеграцията и съдбата на Косово се оказаха разделителни линии, за които в "споразумението" на Съюза за Сърбия няма недвусмислени решения. Все пак едно обединява опозицията - подкрепата за плакатите, разлепяни из Белград, с обещания на СНС и президента. Тунелът при централния площад "Теразие" наричан от поддръжниците ѝ "Тунела на лъжите на Вучич".
"Без парламент от една партия"
В Тирана искрата дойде от разследване на Балканската мрежа за разследваща журналистика и "Гласът на Америка" за корупция и съмнителни назначения с намеса на управляващата Социалистическа партия. Премиерът Еди Рама обвини "Гласът на Америка", че "предава от кошчето за боклук на Тирана", но по-гневна бе реакцията на опозицията, свикала многохиляден протест.
"Целта ни не е да сме на власт и не би било проблем да останем извън нея. Просто искаме изборите да са честни", каза в телефонен разговор с "Дневник" Тритан Шеху, депутат от опозиционната Демократическа партия и бивш министър на външните работи. "Демокрацията твърде много се изкриви. Много хора се изправят пред бедността, масовата емиграция, институционализирането на престъпността, наркотиците, опороченият изборен процес."
Рама пое властта през 2013 г. и прокара някои трудни реформи - например в съдебната система - а за част от тях го подкрепяше опозицията. Социалистите опитаха да ограничат и хазарта и да затвърдят солидарността си с обявявани от ЕС и САЩ мерки. Премиерът често изтъква, че е върнал Албания към ръст и очаква начало на преговори с Брюксел. Стандартът на живот, проблеми с обществени поръчки в строителството или законови промени, изискващи регистрация на всички онлайн издания като част от "борбата с клеветата", обаче подклаждат напрежението от месеци.
© Associated Press Протестите срещу повишаването на студентските такси, 11 декември.
Протестите започнаха в първата събота на февруари, но се пренесоха в четвъртък, деня за заседанията на парламента. На 16 февруари по улиците на Тирана се стигна до насилие, полицията използва срещу демонстрантите и сълзотворен газ, а централата на премиера бе нападната с железни прътове. Седмица по-късно 57 депутати (от общо 140 души), почти всички от двете основни опозиционни сили, обявиха, че връщат мандатите си. Управляващите депутати опитаха да се съберат във вторник вместо в четвъртък и това доведе до нов протест пред парламента. На сълзотворния газ на полицията демонстрантите отвърнаха с дъжд от бутилки и камъни, а опозицията обеща митинги "всеки четвъртък до 16 март".
Не за пръв път в албанския парламент остава само една партия. Преди точно две години повечето опозиционни сили обявиха тримесечен бойкот с искане редовните избори да не се състоят без гаранции, че ще са честни, и технократско правителство. Напрежението бе преодоляно след срещи с американски представител и германски евродепутати - в резултат вотът се отложи със седмица.
"Разликата е, че сега е по-лошо," каза Шеху. Властите стават все по-арогантни към хората, не уважават човешките права, нито правата на собственост. Бедността и корупцията се увеличават, но не и инвестициите. Моментът създава експлозия и това е нормално." Попитан какво точно трябва да се случи на 16 март, Шеху не отговори. "Краят ще е оставката на Еди Рама, преходно правителство и обстановка за свободни избори."
"Поне 97 души"
Най-дългият бойкот на парламента на Балканите всъщност е черногорският, но там бяха и най-редките случаи на многохилядни протести. Досега.
Част от опозицията бойкотира парламента вече две години, от изборите в края на 2016 г., и през това време Европейската комисия рядко изразяваше притеснения. Когато обаче хиляди излязоха по улиците на малката държава с население колкото Пловдив и Варна, взети заедно, много регионални експерти си спомниха тъкмо за тези избори. Информацията, че бизнесменът Душко Кнежевич, собственик на черногорски холдинг, е дал на бившия кмет на Подгорица (днес секретар на президента Мило Джуканович) 100 хил. долара преди парламентарните избори, подгря протестите. Кнежевич каза, че 25 години давал пари на управляващата Демократична партия на социалистите (ДПС) и плащал пътуванията на Джуканович в чужбина.
Активистите, започнали демонстрацията, призоваха "поне 97 души" да се съберат в центъра на града, за да раздадат всички пликове, които символично са отпечатали. На протеста на 3 февруари излязоха 1000 души. Две седмици по-късно бяха 10 хиляди - около 7% от населението на Подгорица. Така се появи протестното движение "Одупри се" ("Съпротивлявай се"), искащо оставката на Джуканович (и неговата ДПС, управляваща без прекъсване още преди Черна гора да стане независима), на главния прокурор Ивица Станкович и на този за организираната престъпност Миливойе Катнич.
Организаторите смятат скандала формален повод - протестът е срещу безнаказаността, контрабандата на цигари, петрол и оръжия отпреди 20 години, връзките на властта с черногорски и чужди бизнесмени. Проблемът за тях е и в самият Джуканович, когото радио "Свободна Европа" наскоро нарече "майстор на промяната".
Някога топлите му отношения с Москва бяха заменени от също толкова топлите с Вашингтон и Брюксел, а от съюзник на сръбския президент Слободан Милошевич се превърна в лидер на независима държава в НАТО и кандидат-членка на ЕС. Лицето на младите черногорски комунисти, символ на искащите промяна, през 1991 г. оглавява черногорското правителство едва на 29 г. Днес е символ на умората за хилядите протестиращи - догодина ще се навършат 29 г., откакто като премиер или президент е най-важният човек в Черна гора с малки прекъсвания.
И сега "има желание за промяна" и то идва от органичаването на демокрацията в региона, смята политологът от Масариковия университет в Чехия Вера Стоярова. Много гласоподаватели обаче "вярват, че Джуканович е най-добрият управник - той насърчи стабилността, донесе независимостта, вкара страната в НАТО, усмирява руската мечка и ако го подкрепяте, животът ви не е лош. Той контролира всички медии, ако гледате към медиите - колко информация ви дават за сегашните протести и колко често ви я дават - ще схванете."
Част от опозицията се дистанцира от протестите в последните две седмици. За Джуканович и ДПС те същевременно са законни и хората имат право на тях, стига да няма насилие.
Защо "не е време" за протести
Опозицията (или част от нея) в трите страни търси начин да привлече вниманието на европейските лидери. Диалогът на Брюксел с управляващите, били те "стабилократи" или не, обаче е добър: на Европейския съюз му трябват стабилни Балкани в ЕС заради руското, китайското, турското (или арабското, за което говори и премиерът Бойко Борисов) предизвикателства.
Това послание се съдържаше и в стратегията на Брюксел за Западните Балкани, публикувана, докато България председателстваше Съвета на Европейския съюз. То бе основният аргумент за връщане на интереса към региона. ЕС разчита, че дори управляващите да се отклоняват от демократичните норми, подкрепата ще ги стимулира да правят други нужни реформи. Хилядите протестиращи не вярват в това. А и България влезе преди 12 години в ЕС по сходна логика, без да е напълно готова.
В случая със Сърбия има и друг фактор. "ЕС и САЩ очакват Вучич да реши въпроса за Косово съгласно желанията им", смята Йово Бакич. "Нещо повече - има страхове, че части от опозицията са твърде неотстъпчиви по косовския въпрос."
Позициите му за протестите се споделят от много сръбски изследователи (наскоро 1500 души от академичната общност подкрепиха движението "1 от 5 милиона"). В подкрепа на тезата за отношението на ЕС обаче влиятелната Йелена Милич, директор на Центъра за евроатлантически изследвания, наскоро каза, че "не е време за протести." Причината, смята тя, е, че преговорите с Косово са по-важни и не е подходящо позицията на Белград да се отслабва тъкмо сега.
В Албания делегация на европарламента нарече бойкота грешка и поиска преговори между управляващи и опозиция, по-рано това направиха Еврокомисията и САЩ. "Да, разбирам добре партньорите ни", каза депутатът Тритан Шеху. "Но работим усилено, за да обясним ситуацията в Албания... и че ще работим за честни и свободни избори."
Черногорският президент Мило Джуканович с върховния представител на ЕС във външната политика и сигурността Федерика Могерини, 4 юли 2018 г.
Дори ако се стигне до временно правителство и после до избори, промяната в Черна гора е съмнителна, смята Вера Стоярова. "Опозицията е още много разпокъсана, а подкрепата за режима на Джуканович - много солидна. Западът ще обърне внимание само ако знае, че може да разчита на стабилност. Мечтата му демократични и стабилни Балкани в ЕС, но от сегашна перспектива тя все още изглежда далечна."
В разговор с еврокомисаря за разширяването Йоханес Хан Джуканович обясни, че случващото се "не разклаща" Черна гора. Хан поиска трудностите да се разрешават в парламента. Брюксел и протестиращите в Белград, Подгорица и Тирана обаче говорят на различни езици. Опозицията и демонстрантите твърдят, че легитимността на изборите, съставили сегашните парламенти, е под въпрос. Политически алтернативи, които да поведат трите страни (а и Босна и Херцеговина, където бе първата голяма вълна протести), обаче няма.
Протестите не са свързани от общо движение, силите зад тях (активисти или политици) се различават, но проблемите, изкарали хиляди жители на улицата, са общи. Европа обаче би трябвало да им обръща повече внимание, защото те символизират всичко, което Брюксел изтъква пред гражданите в тези страни като предимство на еврочленството - по-добър живот и повече икономически възможности, политическа свобода и върховенство на закона. Тази събота започнаха протести и в Загреб - столица на държава членка на ЕС - заради близо 1100 съдебни дела срещу журналисти. Ако и те прераснат в израз на масово недоволство, Брюксел вероятно ще чуе отново въпроса за "Балканската пролет" и ще трябва да даде по-сложен отговор.
