© Ranko Cuvic, Reuters
Босненският сръбски лидер Радован Караджич и генерал Ратко Младич в Баня Лука, април 1995 г.
Лидерът на босненските сърби по време на войните в бивша Югославия Радован Караджич е осъден на доживотен затвор - по-тежко наказание от даденото на първа инстанция.
Това е решението на Международния остатъчен механизъм, наследил трибунала за военните престъпления в бивша Югославия за обжалването на 73-годишния Караджич. Той вече е осъден на първа инстанция на 40 г. затвор за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления по време на босненската война (1992-1995 г.), но поиска нов съдебен процес.
Преди минути съдия Ван Йоонсен обяви, че разглеждалите жалбата на Караджич са съгласни с прокуратурата - при тези обвинения присъдата, дадена на първа инстанция, е твърде лека, след като в някои подобни случаи се дава доживотен затвор.
Йоонсен, по-рано оглавявал трибунала на ООН за Руанда, не прочете цялата присъда, а само обобщен вариант. Според него Караджич не е успял да докаже, че повечето заключения в предишното решение на съда от 2016 г. са погрешни, а просто е "изразил собствените си несъгласия" със становището на съда за престъпленията в 20 босненски общини, за които е осъден.
Караджич не може да бъде оправдан за кланетата на пазара "Маркале" в Сараево по време на обсадата на града, при които са убити над 100 души и загиват почти 200 в два отделни инцидента през 1994 и 1995 г. Няма грешка и в първоначалното заключение на съда, че като главнокомандващ на въоръжените сили на босненските сърби е трябвало да разследва всички престъпления, извършени от войниците, и да наказва виновните за тях, каза съдията. Коментарите му бяха цитирани на живо от редица сръбски и регионални балкански издания.
Обвиняемият не е успял да докаже, че взетите за заложници мироопазващи сили на ООН са били задържани законно. Действията на босненските сърби са в разрез с "абсолютната забрана" служители на ООН да са заложници. През 1994 г. те пленяват 450 души от мироопазващите сили в Сараево.
© Reuters Радован Караджич в съдебната зала в Хага
За босненските хървати и мюсюлмани Караджич е синоним на войната, смъртта и разрушението. За сърбите обаче той е герой от войната, който има огромен принос за създаването на Република Сръбска и за защитата на сръбския народ. След войната той се укриваше 13 години и бе променил самоличността си, докато не бе арестуван в Белград през 2008 г.
Близо 100 хил. души загинаха във войната в Босна, 38 хил. от тях - цивилни, главно мюсюлмани. Обсадата на Сараево продължава 44 месеца. През 1995 г., по време на войната, е и най-жестокото масово изтребление в Европа след Втората световна война - при клането в Сребреница са избити 8000 момчета и мъже мюсюлмани. След войната над два милиона души (половината от населението) напуснаха Босна и Херцеговина. И в този случай съдът не е намерил доказателства, че Караджич е невинен и че не е подписал документа, разрешаващ на армията на босненските сърби да направи живота "непоносим" за жителите на Сребреница. Този документ, известен като "Директива 7", се смята за основно доказателство в обвинението за геноцид.
Обвинението, че е участвал в организирана престъпна група, отговорна за геноцида в Сребреница, е подкрепено от постоянните му контакти с хората, действащи на терен, и не може да има грешка в заключението, че е виновен, смята още съдията.
През ноември 2017 г. военният командир на босненските сърби Ратко Младич също получи доживотен затвор.
