Ердоган се бори за "национално оцеляване" на местните избори

Предизборно президентът Реджеп Тайип Ердоган имаше редица митинги в големите градове и турски и чуждестранни анализатори отбелязаха, че той води кампания, сякаш сам е кандидат на изборите, за да помогне на бъдещите кметове. На тази снимка той открива огромен увеселителен парк в Анкара.

© Reuters

Предизборно президентът Реджеп Тайип Ердоган имаше редица митинги в големите градове и турски и чуждестранни анализатори отбелязаха, че той води кампания, сякаш сам е кандидат на изборите, за да помогне на бъдещите кметове. На тази снимка той открива огромен увеселителен парк в Анкара.



Избори 2022

Преди две години турският държавен глава Реджеп Тайип Ердоган триумфира на конституционен референдум, превърнал страната му в президентска република, а миналата спечели (в съюз с националистическа партия) парламентарните избори, преди да стане президент с изпълнителни правомощия.


Изборите, в които ще участват до 57 млн. турци днес, са само местни, но той ги представи като въпрос на "национално оцеляване" за управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Различни прогнози сочат, че кандидатите на опозицията имат шанс да получат кметските места в Анкара (столицата) и Истанбул (най-големия град, управляван от самия Ердоган от 1994 до 1998 г.) и други досегашни "крепости" на ПСР. Разликите в подкрепата между кандидатите на управляващи и опозиция са малки според повечето изследвания. Президентът показа, че разбира залога в Истанбул още когато избра бившия премиер и шеф на парламента Бинали Йълдъръм за кандидат-кмет там.


Още по време на референдума през април 2017 г. зад победата на Ердоган се криеше съпротивата на големите градове срещу смяната на политическата система. Сега обаче загуба на Истанбул и Анкара би се възприела като сигнал за намаляващото доверие на турците към ПСР в разгара на икономическата криза и срива на турската лира.




Загубата на стойност на турската валута, инфлацията от 20% на годишна основа и техническата рецесия за пръв път от десетилетие се усетиха от гражданите, поскъпнаха и основни хранителни продукти. Властите, говорещи за "валутен" и "хранителен" терор от чужди сили, опитаха да смекчат ефекта с общински щандове за зеленчуци. Мерки, за да се укрепи доверието към лирата броени дни преди вота, постигнаха обратния ефект.


Поддръжници на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в Истанбул. Ердоган все още събира десетки хиляди на митингите си.

Поддръжници на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в Истанбул. Ердоган все още събира десетки хиляди на митингите си.


Икономиката остана тема в кампанията въпреки желанието на управляващите да обяснят състоянието ѝ с "външна атака". Опозицията обвинява Ердоган, че я е съсипал, и в съюз на бившите кемалисти с националистите на бившия вътрешен министър Мерал Акшенер (Добрата партия) обещава промяна след година застой. Ежедневните му митинги в отговор на тези твърдения бяха насочени към "всички, които искат да разкъсат на парчета" Турция, а в последните седмици - и към атентата в Ноза Зеландия. Президентът използва видеоклипа, публикуван от атентатора по време на атаката в Крайстчърч, по време на митингите си (средно пет, понякога - осем пъти на ден), за агитация въпреки призивите на Уелингтън да не го прави. Послание към австралийците и новозеландците също предизвика гнева на чуждестранни лидери.


Според анализатора Мурат Йеткин, цитиран от "Ройтерс", обаче "огромно мнозинство от хората - включително гласоподаватели на управляващата партия и партньорите ѝ - мислят, че икономиката е главният проблем на Турция."


Рецесията и валутният срив свиха брутния вътрешен продукт на глава от населението (в номинална стойност) до 9632 долара през 2018 г. спрямо 10 597 долара година по-рано според икономисти, цитирани от катарската телевизия "Ал Джазира".


Ердоган дойде на власт след тежка икономическа криза в страната и под негово ръководство тя премина през години на бурен ръст. Оттогава минаха 16 години и според "Блумбърг" днешният вот е своеобразен "референдум" за бъдещето му, а според турски и германски медии вече има слухове за предсрочни избори, ако се стигне до тежко поражение. Такова развитие би било възможно и заради предизборния съюз на Ердоган с Партията за националистическо действие (ПНД), отношенията с който биха се оказали обтегнати. ПСР за пръв път от години не можа сама да получи мнозинство в парламента миналата година - това стана благодарение на съюза с ПНД.


Екрем Имамоглу, кандидат за кмет на Истанбул от Републиканската народна партия.

Екрем Имамоглу, кандидат за кмет на Истанбул от Републиканската народна партия.


Дори да няма такива избори веднага, удар като загуба на Анкара и Истанбул би бил сигнал за залеза на ПСР, казва Синан Юлген, бивш турски дипломат и анализатор от "Карнеги Европа". Така оставането на власт от 2023 г. би било по-трудно.


"Това са само местни избори," предупреждава същевременно опозиционният лидер Кемал Кълъчдароглу. И той, и съпартийците му смятат, че няма връзка между "националното оцеляване" и вота за кметове и целта е само да се привлекат гласове с традиционната му тактика - всяване на раздор сред избирателите. По-голямата тема са икономиката и благоденствието, смята той.


Освен 1289 кметове турските граждани избират днес съветници в окръзите и кварталите на турските градове във всички 81 провинции на страната. Вотът ще приключи в 16 ч. турско (и българско) в западните провинции и в 17 ч. - в източните. След приключването на изборите - петия път, в който гласоподавателите отиват до урните за пет години - би трябвало следващият път, когато ще гласуват, да е едва през 2023 г., когато са редовните за парламент и президент.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK