© Associated Press
"Непълноценните" ги откарвали в Аушвиц. Спомените за плачещи и умиращи деца преследвали баба му до смъртта, казва Боби Гутенбергер. Внукът на двама синти, оцелели от холокоста, се връща по следите на ужасното минало. На Международния ден на ромите "Дневник" припомня текста на "Дойче веле".
Слънцето грее, но вятърът е мразовит. Смразяваща е и представата за това, което се е случило тук. На мястото, където са били затворени десетки хиляди хора в бараки. Безкрайни телени заграждения опасват голяма площ. Зад тях са брезовите гори, дали името на концлагера "Аушвиц-Биркенау". От газовите камери и крематориумите, където са били умъртвени стотици хиляди души, са останали само развалини. Нацистите ги взривяват, преди руските войски да достигнат до "Аушвиц" през април 1945 година.
"Сбогом, моя любима родино"
Всяка година почти два милиона души посещават музея "Аушвиц-Биркенау". Тази сутрин е по-спокойно. Пристигнали са 30 посетители от Баден-Вюртемберг. Те тръгват по следите на затворниците по дългата просека към "циганския лагер". Полагат бели цветя пред паметника на избитите синти и роми, депортирани преди 75 години от Щутгарт в Биркенау. Сред посетителите е и Боби Гутенбергер от Равенсбург. Неговите баба и дядо са били затворени тук. Техните близки са избити, а те оцеляват. По време на депортацията от Равенсбург една възрастна жена казала: "Сбогом, моя любима родино".
От 600 години синти и роми живеят в Европа. Германските синти воюват през Първата световна война в редиците на Райха, по-късно служат във Вермахта, докато националсоциалистите ги прогонват от армията по "расово-политически причини". "Аз съм германец. Германец с друга култура", казва Боби Гутенбергер. Преди пътуването към "Аушвиц-Биркенау" спътниците го попитали дали има германско гражданство. "Как им хрумва подобен въпрос", казва Боби объркано. Той е изненадан, че мнозина знаят твърде малко за синтите в Германия.
"Каква е тази татуировка?"
От отдавнашни времена синтите са германци. Те поддържат свой собствен език, подобно на сорбите. Боби Гутенбергер казва, че синтите имат "своя собствена музикална култура и са по-тясно привързани към семейството". Още като ученик Боби започва да се грижи за травматизираната си в "Аушвиц" баба Марта. Един ден му направило впечатление, че тя има номер на ръката си - Z 5656. "Каква е тази татуировка", попитал той. "Нацистите ми я сложиха, това беше моят номер", отвърнала тя. А когато Боби я попитал за нейните преживявания, тя отвърнала: "По-добре да не знаеш какво ставаше там."
Баба му и цялото семейство винаги се опитвали да закрилят децата, споделя Боби Гутенбергер. Баба му се страхувала да не се повтори преследването на малцинството на синтите. Много от неговите роднини се страхуват от това и до днес. "Не е било толкова отдавна - минали са само 75 години", казва Боби. Оцелели от нацисткия геноцид над синтите казват, че "земята в Биркенау била просмукана от кръв".
"Расова експертиза"
Пред паметника в Биркенау Андреас-Хофман Рихтер чете от спомените на Хилдерагд Шварц. Тя е една от малкото оцелели жители на Равенсбург. Преди нацистите да започнат да преследват синтите, работела в градската управа. "Ние, синтите, работехме много", пише тя в спомените си. Но националсоциалистическите изследователи на расите около лекаря Роберт Ритер и медицинската сестра Ева Юстин пътуват из цялата страна, за да регистрират и измерват "циганите". Те измерват очите, носа, всичко. И псевдонаучната "расова експертиза" става основата за преследване и унищожаване на синтите. По заповед на Хайнрих Химлер всички, характеризирани като "непълноценни", биват депортирани в "Аушвиц-Биркенау".
"Живеехме с миризмата на изгоряла плът"
В концлагера са затворени 23 000 представители на синти от 11 страни. Всеки втори е бил под 16 години. Много малки деца, възрастни и болни хора умират още по пътя в претъпканите животински вагони. Малцинството на синтите никъде не е сигурно. В много европейски страни се извършват масови разстрели и депортации в лагерите на смъртта. Нацистите искат да ликвидират цялото малцинство. През март 1943 година в "Аушвиц-Биркенау" са депортирани мъже, жени и деца. Онези, които не били изпратени веднага в газовите камери, били принудително стерилизирани.
"За десет седмици умряха и четирите ни деца. Моите малки момичета бяха на две и три години, а най-малката беше на 11 месеца. Малкото момче на сестра ми също беше на две години. Никой не може да си представи как умираха хората там... Откарваха умрелите в крематориума. Ние гледахме огъня, който гореше ден и нощ. Живеехме с миризмата на изгоряла плът", пише в спомените си Хилдегард Шварц.
Спомен за умиращите деца
При най-малкото съмнение за заразни болести нацистите избиват веднага пристигналите групи рома и синти. Повечето семейства на рома и синти обаче попадат в т.нар. цигански лагер. Събличат ги, дезинфекцират ги и им татуират номера на ръцете. Номерата на бебетата са татуирани на бедрото. Близо до детския затворнически блок в "Биркенау" се намира лабораторията на нацисткия лекар Йозеф Менгеле, който подлага децата на мъчителни експерименти и умъртвява много от тях. Бабата на Боби Гутенбергер работи в близост до детския блок. И спомените за плачещи и умиращи деца я преследваха до смъртта, разказва Боби Гутенбергер.
Никога повече!
Никой не бива да забравя миналото, казва Боби. "Най-важното е всичко това да не се повтаря", изтъква той. Спътникът му Мушин Аксоян споделя това мнение. И в паметната книга на Блок 13 в "Аушвиц" той е написал: "Който не познава миналото си, няма бъдеще!"
