
© Reuters
Петролопроводът "Дружба" от Русия до Германия спря работа, защото Германия, Полша и Беларус отказаха да приемат хиляди тонове нефт с опасно ниско качество, попаднали в него.
Застрашени от дефицит са рафинерии на полската PKN Orlen и на Total, Shell, BP и "Роснефт" в Германия, получаващи суровина основно по съоръжението, построено във времената на бившия СССР. Много е вероятно това изключително рядко събитие да предизвика съдебни искове за щети от западните клиенти срещу руските доставчици. От своя страна руските компании ще си потърсят компенсации от държавния монополист "Транснефт".
Капацитетът на "Дружба" е до 1 млн. барела суров петрол на ден, което задоволява около 1% от глобалното потребление, припомня "Ройтерс".
Колко голям е проблемът
Беларус потвърди, че Полша е спряла да приема петрол по "Дружба" късно вечерта в сряда, съобщи националната агенция "Белта". Това автоматично означава спиране на доставките и за Германия. Но опасният за рафинериите руски петрол, който вече е преминал през системата, ще достигне до 4-5 дни Словакия и Унгария, твърди беларуската компания "Гомелтранснефт Дружба". Източник на "Ройтерс" казва, че Чехия също е спряла да приема договорените количества.
Проблемът е усложнен и от това, че замърсен нефт е бил натоварен на танкери в балтийското пристанище Уст Луга. Поне 5 такива кораба, собственост на руски и казахстански производители, са отплавали по поръчки от големи енергийни компании като Equinor, Vitol, Trafigura, Glencore и Total.
Източник от руските енергийни сред и казва, че проблемът може да бъде решен до края на седмицата. Малко по-късно от Москва съобщиха, че кризата ще бъде обсъдена днес на заседание на руското правителство.
Милион тона корозивен нефт
Тя е предизвикана от неизвестна засега руска компания за добив на петрол, вкарала в тръбопреносната система суровина с недопустимо голямо съдържание на хлорорганични съединения. Става дума за вещества, добавяни за по-лесно извличане на нефта от земните недра, но те задължително трябва да се отстранят преди да започне пренасянето му по тръби, тъй като имат разяждащ ефект, включително са преработващите инсталации в рафинериите.
Няколко западни източника от големи европейски енергийни фирми твърдят, че отклонението от горния предел на нормата е между 15 и 33 пъти. В сравнение с обичайното количество хлорорганични съединения разминаването достига до 330 пъти.
На 24 април говорителка на концерна "Белнефтехим" съобщи, че преговарят с руснаците за навлизането на петрол от сорта Urals със съдържание на т.нар. органичен хлор в десетки пъти над допустимото. Компанията дори посочи мястото в Русия, от което е вкаран този нефт - участъкът Самара - Унеча. Това е южният участък на "Дружба", по който се пренасят близо 17 млн. тона годишно или около 45 000 тона на денонощие. За да достигне замърсеният нефт от Самара - Унеча до Беларус са нужни около 5-6 дни, т.е. инцидентът е станал някъде в началото на миналата седмица.
Телевизия "Беларусь 1" твърди, че в беларуския участък на "Дружба" има над 1 млн. тона корозивен руски нефт и вероятно той ще бъде пренасочен към едно от разклоненията, за да се освободи магистралното направление към Централна и Западна Европа. Ако това количество се потвърди официално, щетите може да наближат половин милиард долара. В репортажа се казва още, че руската страна не е дала никаква информация как смята да разреши проблема и да обезщети Минск, че смята случая за "второстепенен". "При най-негативното развитие на събитията ще бъде принудени да спрем износа на този нефт, за да защитим нашите интереси и тези на партньорите ни в Европа", заяви още беларуската медия.
В четвъртък руското министерство на енергетиката каза, че "Транснефт" се опитва да разреши проблема колкото може по-бързо, но и не посочи някакви ориентировъчни срокове. Подобен инцидент с руски петрол е имало преди десетина години, но в далеч по-малки мащаби, припомнят за "Ройтерс" търговци от сектора.
Как е възможно това
За ситуацията са виновни руските добиващи компании, казва източник на деловото издание "Ведомости" от администрацията. Както той, така и представители на петролния бизнес не разкриват кой конкретно носи отговорността.
В посочения от беларуската страна участък работят десетки добивни компании. Сред тях са дъщерни дружества на "Роснефт" и "Лукойл", но и отделни предприемачи, на чието име са регистрирани участъците да добив.
Хлорсъдържащите съединения се вкарват под налягане в пластовете с петрол. "Възможно е съставът на тази смес да е бил некачествен и да е последвало частично смесване с нефта", обяснява източник на "Ведомости".
Контролът за качеството, което се вкарва в тръбата на "Транснефт", обхваща редица параметри, но не и съдържанието на хлор, казва партньор на държавния монополист, както и представител на добивната индустрия. "На находището преди включването в системата, както и на входа на рафинериите има автоматизирана система за контрол. Ако тя засече надвишено съдържание на сяра например, "Транснефт" спира да приема този петрол, изпраща се комисия да установи причините и преносът се подновява след отстраняване на проблема."
За прочистването на тръбопровода трябва да се изтегли замърсеният петрол. Хлорът е по-тежък и образува утайка, поради което почистването му не е много сложно - просто трябва да се остави да престои в хранилища, казва технолог от голяма компания за обслужване на петролния сектор.
"Ведомости" припомня, че кризата се случи, докато Минск иска да повиши тарифите за пренос по "Дружба" с почти една четвърт, а и не са завършили преговорите с Москва за цената на газа и компенсациите, които Беларус иска за бюджетни загуби, причинени от данъчно решение в за горивата в Русия. Михаил Бурмистров от "Infoline-аналитики" смята, че беларуската страна ще се опита да използва случилото се в своя полза. Според него неизбежно е да има и финансови разходи за сектора, тъй като ще трябва допълнително да се засили контролът и да се промени обсега на отговорността за избягването на повторения.