СССР разстрелва през войната над 15 дивизии от своите

СССР разстрелва през войната над 15 дивизии от своите

© Reuters



За четирите години на войната на СССР срещу нацистка Германия съветските военни трибунали осъждат над 2.53 милиона души, от които близо 300 000 на смърт, а разстреляните са 157 593 души. Това са повече от 15 армейски дивизии.


Само през първата година след нападението от 21 юни 1941 г. са арестувани поне 107 висши офицери, от които 45 са осъдени на разстрел, включително 34 генерали (други 10 умират в затвора). Общо това са 1 маршал, 72 генерали, 6 адмирали и командири на дивизии и висш политсъстав на армейските части.


До края на войната, която в СССР и Русия наричат Велика Отечествена, загиват при различни обстоятелства 458 съветски генерали и адмирали. Но е известно, че над 90 от тях са репресирани, 45 са разстреляни, 6 умират в затвора. Това са 12% от загубите на съветския генералитет в периода 1941-1945 г.




Това припомня по повод годишнината от края на Втората световна война в Европа московското издание "Новая газета". Цитираните данни са от официални източници и различни изследователи от 90-те години на ХХ век, които поставят под сериозен въпрос изчерпателността на това, което военната прокуратура и съдилища разкриват. Те също напомнят, че значителна част от документацията на воинските части е изгубена или унищожена, особено в първите години на войната.


В цитираните списъци не попадат генерали, арестувани преди войната, но осъдени след избухването ѝ, генерали с неясна дата на задържането, както и генерали, осъдени задочно от Военната колегия на Върховния съд на СССР.


Споменатите 2 530 663 осъдени от трибуналите не включват работата на съдилищата от общата юрисдикция, на специалните заседания на НКВД и действащите извън съдебните решения отряди на СМЕРШ, т.нар. заградителни отряди и различните части за поддържане на реда в армията.


СССР разстрелва през войната над 15 дивизии от своите

© Reuters


Изданието припомня, че и до днес е неизвестен мащабът на последиците от Заповед №270 от 16 август 1941 г. на Ставката в Москва: "Командирите и политработниците, които по време на сражения късат отличителните си знаци и дезертират в тила или се предават в плен на врага, да бъдат смятани за злостни дезертьори, чиито семейства подлежат на арест като семейства на престъпили клетвата си и предали своята Родина дезертьори.


Да бъдат задължени всички висшестоящи командири и комисари да разстрелват на място подобни дезертьори от началническия състав...


Всеки военнослужещ да бъде задължен, независимо от служебното си положение, да изисква от висшестоящия си началник, в случай, че неговата част е обкръжена, да се сражава до последна възможност, за да пробие при своите и ако такъв началник или част от червеноармейците вместо организиране отпор на врага предпочетат да се предадат в плен - да бъдат унищожавани с всички средства, както наземни, така и въздушни, а семействата на предалите се червеноармейци да бъдат лишавани от държавна помощ и заплащане."


Работата на трибуналите и броят на осъдените очевидно не са зависели от неуспешния или победния ход на войната:


1941 г. — 216 142
1942 г. — 685 562,
1943 г. — 727 207,
1944 г. — 543 745,
1945 г. — 357 007 души


От всички тях за военни престъпления са осъдени 792 192 души, за криминални престъпления от общ характер - 1 266 483, а за контрареволюционна дейност - 471 988.


Засилването на репресии при свръхусилие на една държава, каквото представлява войната, е логично. Същото важи и за безпощадното отношение към шпиони, предатели, сеещите паника, обърнали се срещу родината си дезертьори. Но това, което прави сталинската машина, трудно намира прецедент.


Според изследване на ген.-полк. А.Муранов от 1995 г. в сп. "Държава и право" и съдържащо първите публикувани данни по време на Втората световна война на фронта СССР изпълнява 157 593 смъртни присъди. В германската армия те са 7810, в американската - 146, във френската - 102, а в британската - 40, твърди изследователят.


Не е ли оскърбително това сравнение за армията победителка, пита авторът на "Новая газета". 15 дивизии от разстреляни мародери, дезертьори, изменници на Родината, диверсанти, контрареволюционери и обикновени страхливци..."Може би това е просто някаква наша национална традиция - да биеш своите така, че другите да се страхуват? Подготвяйки тази статия, дълго търсих данни за царската армия по време на Първата световна война. Така и не намерих сравними данни и никой от познатите ми историци не можа да помогне. Но е факт, че между 1905 г. и 1917 г. по официални данни са обесени или разстреляни 3087 души."


И като сме започнали, да си го кажем докрай, казва авторът. "Или наказателните органи на съветската власт с използването на невиждани във военната история практики за тероризиране са осигурили победа на армия, която не е искала и не е била способна да защити Родината - и тогава им дължим вечна благодарност за това. Или победата е дошла ВЪПРЕКИ цялото им старание."

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK