© Yves Herman, Reuters
Борис Джонсън е некомпетентен лъжец, но тайното му оръжие е чарът – това пише колумнистът на в. "Гардиън" Саймън Дженкинс. Джонсън изглежда ще стане новият премиер на Великобритания, след като още на първия тур от дългото гласуване поведе с голяма преднина.
Джонсън е любимецът в социологическите проучвания. Той очарова еднакво и треснатите по главата тори, и разочарованите лейбъристи. Биографията му показва, че е некомпетентен, мързелив, безпътен и лъжец, но публиката го приема за "нашия си лъжец". В."Таймс" го уволни за лъжи в текстовете му, а като репортер в Брюксел той имаше сериозни пристрастия. Обичайното му състояние е това на стендъп комик – забавен, непредсказуем, леко опасен.
Личността на Джонсън не бива да се подценява. Демокрацията все по-малко е въпрос на интереси и ресурси, тя започва да разчита на вторичните реакции, на това хората да се чувстват спокойни и удобно в околния свят. Избирателите биват привличани от хора, които не взимат живота прекалено насериозно, не са строго одициални и разчитат на ексцентрична непредсказуемост. На хората им харесва политиката да е смешна и Джонсън изглежда като нормален човек. Предпочитан е пред хората, които плюят роботски клишета – като Тереза Мей.
Но той ще трябва да осигури един организиран Брекзит – тоест, да се придържа към някаква версия на сделката на Мей и да гарантира спокоен митнически съюз за Великобритания и Северна Ирландия. Реалността ще му крещи в лицето, а алтернатива няма. Той е прекалено интелигентен, за да не го знае.
Най-отдадените поддръжници на Джонсън тихичко разпространяват теорията, че "гъвкавостта" на героя им го прави идеален за тази задача. Страната се нуждае от цинизъм и лицемерие. Джонсън ще дрънка глупости и ще се преструва, ще преиначава и ще се отмяна от обещания, докато страната чудодейно не се озове от другата страна на брекзитската бездна.
Дойде ли октомври, Великобрания отчаяно ще се нуждае не от пози, икономически мачизъм и фантазии за нови търговски сделки. Ще се нуждае от силно одобрение на някаква версия на сделката на Мей. Ако Джонсън използва чара си, за да убеди нацията и парламента да тръгнат по пътя, към който ги тласкат здравия разум и обстоятелствата, аз пръв ще го поздравя. Оптимизмът ми стига дотук.
