Само един българин одобри връщането на Русия в Съвета на Европа, 6 държави протестират

Само един български депутат - Пламен Христов от "Воля", одобри късно в сряда възстановяването на правомощията на делегацията на Русия в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Останалите четирима българи, присъствали на заседанието, са се въздържали. Нито един от делегацията на СЕ от българския парламент не участва в гласуването в понеделник, в която след 9-часови бърни дебати бе приет документ, позволяващ Русия да се върне в ПАСЕ, където членството ѝ бе замразено заради анексирането на Крим и действията на Москва в Източна Украйна.

Пламен Христов е известен с проруските си симпатии и е един от депутатите (вкл. лидера Веселин Марешки) за които миналия ноември прокуратурата поиска снемане на имунитета покрай разследване за изнудване на 7 аптеки.

Резолюцията бе одобрена със 116 гласа, 62 "против" и 15 "въздържал се".

След вчерашното гласуване в Страсбург парламентарните делегации на 6 държави обявиха, че като протест срещу завръщането на руснаците напускат сесията и се прибират за консултации с националните външни министерства и парламенти. Това са Естония, Грузия, Латвия, Литва, Полша и Украйна. Сред тях е и един депутат от Словакия, но словашката делегация обяви, че той е се е присъединил към специалната декларация еднолично. Литва и Грузия ще довършат сесията, приключваща в петък, а Украйна остава само като наблюдател.

"Безусловното възстановяване правата на руската делегация, без Руската федерация да е изпълнила нито едно от многобройните искания на ПАСЕ, противоречи на фундаменталните ценности на Съвета на Европа и неговия устав", се казва в общото им изявление. "Това е погрешен сигнал към страната, която прибягва до въоръжена агресия, отравяне на хора, неспазване човешките права на собствения си народ и не развива, а се опитва да дестабилизира демокрацията в Европа. "Днес като делегати на нашите страни ние нямаме отговор пред нашите народи как точно Съветът на Европа защитава правата им, след като се оказва по-заинтересован да защити един агресор, а не жертвите на агресия и репресии. Застрашено е бъдещето на Съвета на Европа като цяло, защото губи доверието на хората, които би трябвало да защитава."

Приетата резолюция впрочем съдържа и доста критики към Русия, включително, че не е плащала години наред вноската си в бюджета на Съвета на Европа от над 70 млн. евро, макар да е длъжна да го прави, независимо от това дали има делегация в него или не. Призовава се това да стане незабавно, макар че един от водещите руски депутати каза, че това е изключено, защото в руския бюджет за 2019 г. такива пари не са предвидени.

Следва изразяване на тревога от засилването на негативните тенденции в руската демокрация, върховенството на закона и човешките права, по които Москва е поела задължения като член на СЕ. Призовава се Русия напълно да спази досегашните три резолюции на СЕ, в които действията ѝ са определяни като "нарушаване суверенитета и териториалната цялост на Украйна, както и създаване на заплаха за сигурността и мира в Европа". В първата от тези резолюции от април 2014 г. се казва, че е окупирана част от Украйна и че "заплахата за употреба на военна сила, признаването на резултатите от нелегалния т.нар. референдум и последвалото анексиране на Крим са грубо нарушение на международното право, включително Хартата на ООН и на Заключителния акт от Хелзинки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа".