"Стара Европа" взе петте най-важни поста в ЕС (обобщение)

Унгарският премиер Виктор Орбан и председателят на Европейския съвет Доналд Туск.

© Reuters

Унгарският премиер Виктор Орбан и председателят на Европейския съвет Доналд Туск.



След снощната изненада с номинацията на германката Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия равносметката за петте ключови поста не е в полза на страните, присъединили се към Европейския съюз след края на Студената война.


Това се отнася дори за трите "неутрални" (Австрия, Швеция и Финландия), присъединили се през деветдесетте, но с далеч по-голяма сила за Централна и Източна Европа, където Вишеградската група системно се противопоставя на Брюксел, а и за България и Румъния - в Брюксел премиерът Бойко Борисов допускаше възможността София все пак да е изключение. Гласуването за Европарламента промени това.


За последните 24 часа председателските места в Еврокомисията, Европейския съвет и Европарламента, както ръководните постове в Европейската централна банка и дипломатическата служба на съюза, се оказаха в ръцете на повечето от страните, съосновали Европейската икономическа общност през 1957 г. - с изключение на Испания, присъединила се към блока през 80-те, десетилетие след края на режима на Франсиско Франко.




"Дневник" обобщава разпределението на петте главни поста след избора на председател на Европейския парламент. За други кадрови предложения на лидерите на ЕС четете тук.


Европейска комисия


Урсула фон дер Лайен от Германия, министър на отбраната на страната, бе предложение на френския президент Еманюел Макрон, след като и той, и други европейски лидери отхвърлиха системата на т. нар. "водещи кандидати", подкрепяна от Берлин. Германия първоначално предлагаше позицията да отиде при водещия кандидат на Европейската народна партия (ЕНП) Манфред Вебер, но той не срещна достатъчна подкрепа. Фон дер Лайен тепърва трябва да бъде одобрена от Европарламента, а германски и международни медии не са единодушни дали това ще се случи.


В разгара на продължилите над половин денонощие преговори премиерът Борисов обяви, че е предложил хърватския си колега Андрей Пленкович като вариант за поста.


Повече за Урсула Фон дер Лайен четете тук, за реакциите в германските медии - тук.


Европейски съвет


Шарл Мишел, служебен премиер на Белгия, подал оставка в края на миналата година, е номиниран за председател на Европейския съвет. Той ще е натоварен с нелеката задача, изпълнявана досега от поляка Доналд Туск - да търси допирни точки между европейските лидери. Фактът, че бе предложен от лидерите, означава, че при одобрението му белгиец би заел отново поста след десетгодишна пауза - последно на него бе Херман ван Ромпой. Туск го определи като "идеален за намирането на консенсус и изграждането на единство между държавите членки."


Повече за Шарл Мишел четете тук.


Върховен представител във външната политика


Без изненади лидерите се спряха на испанския външен министър Жозеп Борел. Бивш председател на Европарламента, Борел олицетворява усилията на премиера Педро Санчес за по-активна роля на Мадрид не само в европейските, но и в световните въпроси след пет години вглеждане във вътрешнополитическите проблеми по времето на предшественика му Мариано Рахой.


Тежестта на Мадрид в ЕС се увеличи, след като Испанската социалистическа работническа партия на Санчес стана най-голямата в групата на социалисти и демократи в Европарламента. Санчес обяви днес, че ресорът икономика и финанси също ще отиде при социалист. Борел, замесен в скандали и разследвания в родината си, същевременно е известен на журналисти с понякога сприхавия си нрав.


Това е длъжността, за която Борисов обяви, че България е получила предложение, но не е проявила интерес, тъй като така би изгубила възможността да има еврокомисар.


Европейска централна банка


Кристин Лагард, първата жена, станала финансов министър на Франция през 2011 г., е номинирана да оглави централната банка. Критиците на това решение твърдят, че липсата ѝ на опит като икономист е пречка. Поддръжниците обаче отчитат успеха ѝ като ръководител на Международния валутен фонд (МВФ), чийто авторитет тя възстанови след спасителния пакет за Гърция.


Повече за Кристин Лагард четете тук.


Европейски парламент


Бившият италиански телевизионен журналист Давид-Мария Сасоли, евродепутат от опозиционната в Рим Демократическа партия, стана председател на Европарламента. Изборът му, с над два пъти повече гласове от предложението на Европейските консерватори и реформисти Ян Захрадил, даде възможност на Италия да запази един от трите важни европейски поста след напускането на Марио Драги (Европейската централна банка) и Федерика Могерини (ръководител на дипломацията). Председателското място в ЕП се заемаше в предишния парламент от Антонио Таяни.


Изборът му бе удар както за неуспелия водещ кандидат на ЕНП Манфред Вебер, така и за бившия български премиер и лидер на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев. Имената и на двамата се появиха като предложения на Европейския съвет. Европарламентът, който обаче има собствена процедура за издигане на кандидати (приключила вчера вечерта по график, независимо от решенията в Съвета), не ги подкрепи като кандидати. Идеята на Съвета имаше само препоръчителен характер, тъй като евродепутатите имат право сами да изберат кандидати и да гласуват за тях.


Повече за Сасоли, заменил журналистиката с нова кариера на евродепутат преди 10 години, можете да прочетете тук.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK