Загуби от жегата: Все едно 80 млн. души да останат без работа в следващите 10 години

Миналата седмица Световната метеорологична организация заяви, че засега тенденцията е 2019 г. да стане най-горещата в историята, което означава и че периодът 2015-2019 г. ще е най-горещата петилетка за всички времена.

Засилващите се поради промените в климата горещини ще направят работата толкова трудна или практически невъзможна в някои сектори, че може да доведат до загуба на работни часове, равностойна на закриването на 80 милиона работни места до 2030 г.

При водещ сценарий за повишаване на глобалната температура с 1.5 градуса в края на века само в следващите 10 години работните часове ще намалеят с 2.2%, което се равнява на щети за икономиката от 2.4 трилиона долара.

Това се казва в доклад на Международната организация на труда, разпространен малко след като гореща вълна с абсолютни температурни рекорди премина през голяма част от Европа. Според авторите стресът, свързан с климатичните промени, вероятно ще е причина за смъртта на 38 000 души по света в периода 2030-2050 г. в сравнение със сценарий без затопляне на климата.

Конкретно за България измерението на загубата са 400 работни места до 2030 г. - основно в земеделие и строителство, което е 5 пъти по-малко от Румъния или 10 пъти по-малко от значително по-многолюдната Русия. В бившите съветски сателитни държави в Източна Европа и в Русия загубата е общо близо 9000 работни места. В Южна Европа (от Португалия до Гърция) и Западните Балкани общата прогнозирана загуба е 14.4 хил. работни места. Но само в Турция загубата ще е по-голяма от целия този район - 16.1 хиляди работни места в края на следващото десетилетие.

"Въздействието на стреса от жегата върху производителността представлява сериозна последица от климатичните промени, добавящи такива вредни фактори като променлива честота и сила на валежите, повишаващо се ниво на моретата и загуба на биоразнообразие", описва Катрин Сагет от МОТ.

В четвъртък властите в Атина затвориха за туристи Акропола за 4 часа през деня заради опасна горещина. В града е 38 градуса, но на голия хълм с древните останки температурата достига 44 градуса.

Температурният стрес е състояние, когато тялото поема повече топлина от поносимото, а екстремните температури може да предизвикат топлинни удари, изтощение, повишена смъртност и зачестяващи проблеми със здравето.

Това засяга особено силно земеделието с поне 850 милиона работници, значителна част от тях жени. Именно на този сектор се падат около 60% от всички изгубени заради жегите работни часове в следващите 10 години.

Следващият най-засегнат бизнес е строителството с дял от 19% от изгубеното работно време. Следват транспорт, туризъм, спорт и индустрия. Най-много ще пострадат бедните държави в Югоизточна Азия и Африка, смятат в МОТ.

"Освен споменатите значителни икономически загуби заради стреса от горещините ние очакваме също и задълбочаване на неравенството между бедни и богати държави, влошаване положението на най-засегнатите, както и принудително мигриране на много хора", казва още Сагет.

Средните температури на планетата вече са с 1 градус над тези от доиндустриалното ниво, а през 2015 г. страните по Парижкото споразумение за климата си поставиха за цел да задържат температурата на земната повъхрност "доста под" 2 градуса над индустриалната епоха и да направят възможното тя да не надхвърля ръст от 1.5 градуса в края на века. Учени предупреждават, че допълнително затопляне увеличава риска от прекрачване на прага, отвъд който определени части от планетата ще станат негодни за обитаване от хора, ще бъдат унищожено земеделието и ще бъдат потопени крайбрежни селища и градове.

Международна конвенция дава право на земеделски работници самоволно да напуснат местоработата при непосредствен висок риск за здравето им от високи температури.

Как за се адаптира земеделието

Повечето от заетите около 850 милиона души в земеделие по света са самонаети или работещи изключително за прехраната си. Те са 26.5% от общата работна ръка на света, но в държавите със среден и нисък доход делът им достига съответно 38.8 и 68.8 процента. Това са и хората, най-застрашени от жегите - на тях са се падали 83% от всички изгубени заради високи температури работни часове пред 1995 г. и този дял няма да падне под 60% през 2030 г.

Доста трудно в аграрния сектор се налага спазването на мерки за безопасност като избягване или съкращаване времето на открито под силно слънце, намаляване на натовареността и по-продължителни почивки. Една от причините е, че това е сезонна работа, зависима от земеделския цикъл на реколтите и изискванията на този специфичен пазар за продукти.

И все пак има приложими мерки за адаптиране - по-често раздаване и пиене на вода, почивки на сянка, а не просто да се спре работа, подходящо за времето облекло. Но и правителства, и работодатели трябва да свършат своята част - проучване в САЩ от 2015 г. например показа, че заради икономически ползи работниците са склонни да работят по-дълго и с малко почивки. Значение има и това дали се заплаща според изработено време или според изпълнена норма.

Вече има и съответните международни документи - Конвенцията за безопасност и здраве в земеделието от 2001 г. и съпровождащите я препоръки. В нея изрично се посочват високите температури като един от опасните за работниците фактори, които трябва да се имат предвид при регулациите. Самите работодатели трябва да проучват как служителите им понасят жегата и на тази основа да предприемат превантивни и защитни мерки на работното място. Документът също така дава право на работниците да получават информация за рисковете от работата си, както и да я напуснат, ако има непосредствена сериозна заплаха за безопасността и здравето им, без това да се отразява на отношенията им с работодателя.

Но в бедните държави или няма никакви регулации, или те изобщо не включват нещо за високите температури, или прилагането им трудно се проверява, включително заради това, че фермите са отдалечени и се простират върху обширно пространство. Много често проблем е и това, че защитата на работниците не се прилага към членове на семействата им - обикновено жените и децата, които може да вършат някаква помощна дейност.