Защо му е на Ердоган руски ПВО щит на портите на Цариград

Руски военен транспортен самолет разтоварва на 12 юли част от оборудването за комплексите С-400 в базата "Мюртед" край Анкара

Доставката на руски зенитен ракетен дивизион С-400 в Турция бе представена драматично като достоен завършек на една продължителна интрига.

От 12 юли започна пренасянето на компоненти за С-400 до турската авиобаза "Мюртед" край Анкара със самолети Ил-76 и Ан-124 на военно-космическите сили на Русия. Понеже са малко свръхтежките Ан-124 "Руслан", а в състава на цялостен дивизионен комплект С-400 има много тежки транспортни машини, елементи, камиони и т.н., въздушният мост се разтегли в рамките на седмица. Привлечени бяха и товарни самолети на Министерството на извънредните ситуации.

Много по-опростен логистично, доста по-евтин и вероятно дори по-бърз би бил обичайният ред за изпълнение на експортни сделки по линия на военно-техническото сътрудничество. При него специалното оборудване се пренася с влакове до черноморско пристанище, а след това с кораб директно се доставя в Турция. Но очевидно тук "демонстративното развяване на флага" се оказа по-важно от икономическата целесъобразност и традиционната потайност при доставките на въоръжение.

Освен това руската страна съобщаваше на медиите за всяко излитане на поредния самолет с компоненти от С-400. Такова неща практически не се случва никога при изпълнение на експортни сделки по линия на военно-техническото сътрудничество. Турците с охота участваха в кампанията, публикувайки кадри от пристигането и разтоварването на руските военни самолети. Агресивният пиар и без това е основа на стила на управление на президента Реджеп Тайип Ердоган.

В Москва не се опитват особено да скрият, че празнуват победа над САЩ и НАТО, които след септември 2017 г., когато бе официално обявено за сключването на сделката, всячески притискаха, уговаряха и заплашваха Ердоган със санкции, за да я отмени.

Възможно е доставките за Турция да са били ускорени, като за Ердоган са били пренасочени системи, предназначени за руските въздушно-космически сили. Естествено, след като са направени съответните изменения за "експортен" вариант на готовия продукт.

От общата сума от 2.5 млрд. долара за 4 дивизиона С-400 турците бяха платили само някакъв аванс, който така и не бе направен публично достояние. За останалото беше отпуснат изгоден кредит за сметка на средства от руския държавен бюджет. Всичко това само и само Ердоган да не размисли в последния момент и американците да не го убедят. Затова и сега вече може да се трие сол в раните на врага с публично пиар шоу под формата на въздушен мост.

Защо му е на Ердоган руски ПВО щит на портите на Цариград

Във Вашингтон обещаха на турците санкции заради нежеланието им да се откажат от сделката с Москва и това несъмнено ще усложни отношенията между съюзниците.

Някои вече си фантазират как разгневената Турция скъсва отношения с НАТО - по аналогия с Франция при президента Шарл де Гол през 1966 г. - и закрива американските бази на своя територия. Преди всичко стратегически важната авиобаза Инджирлик, където от времената на студената война има складирано американско тактическо ядрено оръжие, предназначено за обучените да го използват турски ВВС в случай на война с Русия.

За тези хора изглежда осъществима и старата руска мечта: Босфора и Дарданелите - заради които е пролята толкова много кръв и Русия воюва от времената на киевския княз Олег, заковал (според легендата) щита си на портите на Цариград - преминават под контрола не на НАТО, а на приятелски, почти съюзен режим на Ердоган, независим от Америка. Черно море става руско езеро и т.н.

Геостратегическите цели на Москва са ясни, но към какво се стреми Ердоган в тази история?

Анкара няма никаква военна необходимост спешно да разгръща С-400 на юг близо до Сирия, където уж трябва да бъдат изпратени комплексите. Там отдавна на ротационен принцип са разположени зенитните ракети "Пейтриът" на съюзници от НАТО с цел отблъскване на малко вероятно ракетно-въздушно нападение от сирийска територия. Освен това през декември 2018 г. Държавният департамент одобри продажбата за Турция на "Пейтриът" за 3.5 млрд. долара, при условие че Анкара се откаже от С-400.

Турция разполага с мощни и модерни военновъздушни сили - 260 многоцелеви изтребителя F-16, различни модификации и собствено производство по американски лиценз. Турция участва в международната програма за производство на най-новия стелт изтребител F-35 Lightning II и е подписала договор за купуване на 116 броя на цена над 10 млрд. долара. Турските ВВС можеха да станат най-мощните в района, сравними (и дори изпреварващи по възможности на изтребителната авиация) с тези на Израел и с руските. Сега всичко това е под огромен въпрос.

В турското общество са особено силни антиамериканските настроения - до 80% смятат, че САЩ са заплаха за страната им, а за Русия така мислят 44%. Сделката за купуването на С-400 одобряват почти 45% от турците, тя е подкрепена и от основната опозиционна Републиканска народна партия.

Популярността на Ердоган намалява на фона на финансово-икономическите трудности и един публичен конфликт с Вашингтон само би му помогнал. Освен това той той разчита, че САЩ няма да се решат действително да въведат санкции и да се лишат от важен съюзник, както и че няма да нарушат плановете за производство на F-35 и оскъпяване на целия проект (текстът е писан преди Вашингтон да обяви замразяване на турското участие и началото на процедура за замяна на турските компании - бел. ред.)

Във всеки случай на срещата в Осака на 29 юни президентът Доналд Тръмп уж бил дал надежда на Ердоган, който, изглежда, очаква Москва и Вашингтон да започнат надпревара кой ще предложи на Анкара по-добри условия и ще й предаде повече технологии, за да продължат турците след това сами производство и износ на модерни зенитни ракетни комплекси и изтребители. Това впрочем е традиционна турска политика на балансиране между велики държави и настройването им една срещу друга.

Белият дом наистина не иска да наказва Ердоган, но Турция няма да получи F-35. И Пентагонът е решително против, и в Конгреса има достатъчно гласове от двете партии да бъдат блокирани доставките, независимо какво иска Тръмп.

Днес Турция балансира на ръба на спиране на плащанията по външните задължения и Ердоган смени ръководството на централната банка с настояване при висока инфлация да се поддържат още по-ниски лихви. Дори символични санкции от САЩ заради С-400 и от ЕС за сондажите в изключителната икономическа зона на Кипър могат да подействат като тласък, който окончателно да събори турската финансова система и да предизвика в страната истински икономически колапс, който Ердоган едва ли ще преживее.

Интересно, а кой тогава ще плаща турските дългове към Русия за С-400?

Русия много пъти е давала сериозни аванси, за да получи в лицето на Турция сателитен съюзник - по време на СССР през 20-те години на ХХ век, а и преди това. През 1833 г. в Босфора дебаркира 30-хиляден руски десант, за за защити султан Махмуд Втори от войските на разбунтувалия се наместник в Египет Мухамед Али. След това е подписан договорът от Ункяр Искелеси за дружба и военен съюз, в който османската империя обещава през проливите да бъдат пропускани единствено руски военни кораби.

Но десантът е изтеглен и под натиска на великите сили договорът е обезсилен, а след това империята воюва неведнъж с Русия.

Русия не може да замени Запада в Турция нито търговско-икономически, нито технологично.

Освен това между двете страни е имало и остават трудно разрешими регионални противоречия. На 28 юни турските войски нанесоха масиран удар по правителствени войски в северозападната част на Сирия и окончателно спряха подготвяната под руско командване операция в провинция Идлиб. С нея трябваше да приключи разгромът на последната крепост на въоръжена съпротива и фактически да бъде сложен край на гражданската война.

В Южен Кавказ Анкара всячески ще противодейства на разпространяване на руското влияние в Азербайджан и Грузия. В Москва има немалко влиятелни антитурски (антиердогановски) групи и хора, включително в структурите на властта. В нашата икономика има много повече всякакви "кипърски" компании, отколкото турски. Съпротивата срещу засилено сближаване с Турция ще расте навсякъде и цялата тази работа най-вероятно ще завърши, както винаги.

Павел Фелгенгауер е военен анализатор на московския в. "Новая газета". Преводът на коментара е на "Дневник".