Бежанците стават изкупителни жертви и в Турция

Сирийски бежанци в Аксарай.

© Associated Press

Сирийски бежанци в Аксарай.



Инцидентите със сирийски бежанци от последните седмици само напомнят, че пред напусналите страната си заради конфликта от последните седмици се появяват нови предизвикателства и в Турция - страната, приютила по-голямата част от тях.


В края на юни в квартал Кючюкчекмедже бяха разграбени сирийски магазини след слухове, че сириец тормозил местна жителка, писа малко след електронното издание "Ал Монитор".


Известният инцидент бе сред многото през последните години, макар да бе от малкото изпъкнали в медиите от неуспелия опит за преврат насам. Тогава млади мъже плячкосаха над 30 обекта в квартал Йондер в Анкара - един от районите с най-голяма концентрация на сирийски бежанци. Според сирийка, която е съсобственик на ресторант в района, там не е имало подобни инциденти в последните три години. Тя обаче добавя: "тук не е 100% безопасно, 50% безопасно е. Случват се се неща."


На второ място след икономиката




Тази нагласа потвърждават и последните проучвания на общественото мнение. Проучване на агенция PİAR, цитирано от сайтовете T24 и "Ахвал", трите милиона и половина бежанци в Турция са вторият най-голям проблем след икономиката.


Те са най-големият за 18 на сто от населението, а 26 на сто са заявили "икономиката" във време, когато Турция преминава през инфлация и валутна криза, заличила над една трета от стойността на лирата от миналата година насам. Това са най-популярните отговори - следват безработицата (15.6% от респондентите я смятат за най-сериозен проблем) и съдебната система (11.8 на сто), следва образованието (9.5%).


Помолени да оценят твърдението, че "приемът на сирийци е хуманитарна отговорност и аз подкрепям правителствената политика", общо 87.9% изразяват несъгласие. От всички респонденти 82.3 на сто се съгласяват с твърдението: "Всички сирийци трябва да бъдат върнати, не харесвам политиката на правителството". За скорошното решение на община в Бурса да забрани достъп до плажовете на сирийци, 72.5% подкрепят идеята.


Друго проучване, на университета "Кадир Хас" в Истанбул, сочи, че делът на турците, които не са доволни от сирийското присъствие, се е увеличил от 54.5% през 2017 г. до 67.7% (над две трети) тази година.


Отделно изследване отпреди изборите, проведено в квартал "Фатих" в Истанбул (където също живеят много сирийци) от изследователския институт TEPAV, показа, че 95% от жителите не са доволни от присъствието на сирийци. TEPAV предполага, че такива нагласи може да са резултат от подхода на властите, положили твърде малко усилия, за да успокоят междукултурните напрежения от новопристигналите.


Според друг собственик на магазин в Анкара турците в началото са приветствали сирийците, имало е и множество дарения за тях, но сега не може да става дума "Дори за чаша чай". Турците "виждат как започваме бизнес и успяваме и ни обвиняват, че им отнемаме работата," продължава той, цитиран от "Ал Монитор". "Основната причина да ни се случва това е, защото икономиката върви зле."


Конкуренция


Закрилата, предоставена от Турция на сирийските бежанци, ги освобждава от формалности като данъчното бреме, което се пада на турските греждани. Затова някои в Турция смятат, че сирийците имат неправомерни предимства при навлизане на трудовия пазар. Някои експерти предлагат въпросът да се реши със замяна на статута на закрила с разрешителни за дългосрочно пребиваване, но заради инфлацията и безработицата идеята може да не се приеме с разбиране, пише електронното издание.


Беркай Мандъраджъ от Международната кризисна група смята, че именно икономическото състезание между двете групи създава напрежението. Много сирийци, тъй като нямат разрешителни за работа, биват наемани за нискоквалифицирана работа и срещу половината заплащане,което се дава на турци, а това тласка надолу всички заплати в редица сектори от земеделието до индустриалното производство.


В Истанбул и двамата претенденти за кметския пост - Бинали Йълдъръм и Екрем Имамоглу - обърнаха внимание на сирийците. Йълдъръм говореше за депортиране на онези, които създават проблеми, а Имамоглу, след победата си, обеща да намали арабскоезичните надписи на сирийските магазини, за да се запази турският вид на града. Според "Ал Монитор" хаштагът "Сирийци, вън" е бил сред най-популярните в турските социални мрежи в нощта на победата на Имамоглу.


От друга страна авторът на изследването на TEPAV, Омар Кадкьой, отбелязва, че дори примери на общини, където няма подобно напрежение, остава нуждата от решения за статута на пребиваването на сирийците, проблем е и че "някои сирийци не инвестират в професионалните или езиковите си умения, защото имат чувствто, че може да бъдат върнати, ако разрешението им за пребиваване бъде отменено" и имат нужда от повече сигурност във "вливането си в икономиката".

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK