© Associated Press
Половин век след като астронавтът Нийл Армстронг стана първият човек на Луната, е в ход нова космическа надпревара за използване на небето за търговска печалба.
Технологичните гиганти и стартиращи компании, осъществяващи смели планове като да продават космически туризъм, да копаят на астероиди и поставят гигантски реклами в небето, печелят милиони инвестиции с обещания да вкарат звездите в обсег. Годишните приходи от свързания с космоса бизнес - в момента 350 млрд. долара - биха могли почти да се утроят до 2040 г., изчислява американската инвестиционна банка "Морган Стенли".
Но бързият растеж на пазар с на пръв поглед безграничен потенциал предизвика опасения заради липсата на закони и потенциални конфликти за с ресурсите. Това доведе до призиви за повече правила, които да управляват начина на употреба на космоса. "До 2040 г. (вярваме) ще има 1000 души, които живеят и работят на Луната и 10 хил. посетители годишно", каза Арън Соренсън, говорител на японския стартъп за изследване на Луната ispace, inc. "Визията на компанията ни е да разшири човешкото присъствие в космоса. Вярваме, че това започва с експанзията на икономиката на Земята до Луната ", каза той.
Спадът в разходите за изстрелване, предизвикан от технологичния напредък (например разработването на комерсиални ракети за многократна употреба), привлече интереса на стартиращи компании и инвеститорите. Свръхбогатите бизнесмени като изпълнителния директор на "Тесла" Илон Мъск и основателя на "Амазон" Джеф Безос, които искат да колонизират космоса в подкрепа на човешкия живот, наливат пари в авангардни частни космически кораби. Освен това новият подем на националните космически програми на страни като Индия - която тази седмица изстреля ракета с цел да изпрати апарат на Луната - както и САЩ и Китай могат да осигурят източник на финансиране за бизнеса.
Големи амбиции
Космическите хотели, космическото бизнес застраховане, небесните рекламни билбордове и производството в космоса са сред бизнес възможностите, разглеждани от фирмите, които се надяват технологията да отвори много хоризонти покрай бума на търговската космическа дейност.
"Мисля, че много скоро ще видите как големи, традиционни некосмически бизнеси проявяват интерес," каза Соренсън, чиято компания работи за разработване на совалка, пътуваща с голяма честота между Земята и Луната. Аерокосмическите компании като "Спейс Екс" на Мъск и "Блу ориджин" на Безос целят да станат първата частна фирма, пуснала човек в космоса. Шепа фирми също изследват потенциала на извличането на астероиди за минерали и ресурси - бизнес, който засега остава в сферата на научната фантастика, но който космическите компании смятат, че би бил възможен след десетилетие или две.
Правителствата се нагаждат, за да се възползват от тези нови пазари още преди да станат реалност. САЩ и Люксембург приеха законодателство, целящо да разреши правото на собственост на планети и да създаде регулации за копаенето на космически ресурси. По-рано тази година Русия даде сигнал, че може да направи същото.
Съмнително е обаче дали някои от по-футуристичните фирми са установили ясен бизнес модел, заяви Иън Кристенсен от фондация "Защитен свят", група за застъпничество в областта на космическите технологии.
Задръстени небеса?
Бурята от космически спекулаци разкри и пропуски в международните закони и договори, регулиращи използването на космоса, и доведе до призиви са по-строг надзор. Договорът за космическо пространство от 1967 г. - с над 100 учасващи страни - осигурява основната рамка за космическото право. В него се казва, че никоя страна не може да претендира за собственост върху космическото пространство и то трябва да бъде безплатно за ползване от всички страни.
"В онези дни всички мислеха, че космосът е основно за няколко държави, за военни цели", казва Франс фон дер Дунк, професор по космическо право в Университета в Небраска-Линкълн. "Наистина никой не е предвиждал развитието на търговския аспект, на което станахме свидетели оттогава. В този смисъл трябва да се изясни много."
Сред основните въпроси е този дали компаниите могат да претендират за собственост върху космически полезни изкопаеми, смята Фон дер Дунк. Ако е така, как държавите трябва да си поделят правата за достъп, за да гарантират, че печалбата ще се раздели справедливо?
Има и дебат как да се справим с нарастващото количество "космически боклуци" около земята, като счупени сателити и отработени ракетни части, които могат да причинят сериозни щети на космическите кораби. "Ако се продължи така, може би след 10 или 20 години ще бъде почти невъзможно да се провеждат безопасни космически операции, тъй като наоколо се носят толкова много боклуци", каза Фон дер Дунк.
Притеснение е и че плановете на компании като "Амазон" и "Спейс Екс" да изстрелят хиляди спътници ще затрупат космоса с още повече боклук и ще повишат риска от сблъсъци, заяви Кристофър Нюман, експерт по космическо право и политики от университета в Нортумбрия, Великобритания. Изясняването на правилата за бизнес в космоса може да е от полза за търговските оператори, като им предложи стабилност и по-ясни разходи и рискове, казват правни експерти. Вероятността световните сили да се съгласят на нови космически договори обаче е малка, каза Нюман. Той добави, че договорите, които отдават суверенитет, "не са на мода".
Докато не се появи по-ясна картина за бъдещето на космическата инфраструктура, каза той, космическите играчи ще продължат да се радват на известна степен на "анархия". "Космосът е пренаселен, конкурентен и оспорван... и ще става само по-лошо, тъй като технологията, орбиталното население и достъпът до космоса се увеличават", каза той.
