Конфликти и боклуци - рисковете за космическата индустрия

Конфликти и боклуци - рисковете за космическата индустрия

© Associated Press



Половин век след като астронавтът Нийл Армстронг стана първият човек на Луната, е в ход нова космическа надпревара за използване на небето за търговска печалба.


Технологичните гиганти и стартиращи компании, осъществяващи смели планове като да продават космически туризъм, да копаят на астероиди и поставят гигантски реклами в небето, печелят милиони инвестиции с обещания да вкарат звездите в обсег. Годишните приходи от свързания с космоса бизнес - в момента 350 млрд. долара - биха могли почти да се утроят до 2040 г., изчислява американската инвестиционна банка "Морган Стенли".


Но бързият растеж на пазар с на пръв поглед безграничен потенциал предизвика опасения заради липсата на закони и потенциални конфликти за с ресурсите. Това доведе до призиви за повече правила, които да управляват начина на употреба на космоса. "До 2040 г. (вярваме) ще има 1000 души, които живеят и работят на Луната и 10 хил. посетители годишно", каза Арън Соренсън, говорител на японския стартъп за изследване на Луната ispace, inc. "Визията на компанията ни е да разшири човешкото присъствие в космоса. Вярваме, че това започва с експанзията на икономиката на Земята до Луната ", каза той.




Спадът в разходите за изстрелване, предизвикан от технологичния напредък (например разработването на комерсиални ракети за многократна употреба), привлече интереса на стартиращи компании и инвеститорите. Свръхбогатите бизнесмени като изпълнителния директор на "Тесла" Илон Мъск и основателя на "Амазон" Джеф Безос, които искат да колонизират космоса в подкрепа на човешкия живот, наливат пари в авангардни частни космически кораби. Освен това новият подем на националните космически програми на страни като Индия - която тази седмица изстреля ракета с цел да изпрати апарат на Луната - както и САЩ и Китай могат да осигурят източник на финансиране за бизнеса.


Големи амбиции


Космическите хотели, космическото бизнес застраховане, небесните рекламни билбордове и производството в космоса са сред бизнес възможностите, разглеждани от фирмите, които се надяват технологията да отвори много хоризонти покрай бума на търговската космическа дейност.


"Мисля, че много скоро ще видите как големи, традиционни некосмически бизнеси проявяват интерес," каза Соренсън, чиято компания работи за разработване на совалка, пътуваща с голяма честота между Земята и Луната. Аерокосмическите компании като "Спейс Екс" на Мъск и "Блу ориджин" на Безос целят да станат първата частна фирма, пуснала човек в космоса. Шепа фирми също изследват потенциала на извличането на астероиди за минерали и ресурси - бизнес, който засега остава в сферата на научната фантастика, но който космическите компании смятат, че би бил възможен след десетилетие или две.


Правителствата се нагаждат, за да се възползват от тези нови пазари още преди да станат реалност. САЩ и Люксембург приеха законодателство, целящо да разреши правото на собственост на планети и да създаде регулации за копаенето на космически ресурси. По-рано тази година Русия даде сигнал, че може да направи същото.


Съмнително е обаче дали някои от по-футуристичните фирми са установили ясен бизнес модел, заяви Иън Кристенсен от фондация "Защитен свят", група за застъпничество в областта на космическите технологии.


Задръстени небеса?


Бурята от космически спекулаци разкри и пропуски в международните закони и договори, регулиращи използването на космоса, и доведе до призиви са по-строг надзор. Договорът за космическо пространство от 1967 г. - с над 100 учасващи страни - осигурява основната рамка за космическото право. В него се казва, че никоя страна не може да претендира за собственост върху космическото пространство и то трябва да бъде безплатно за ползване от всички страни.


"В онези дни всички мислеха, че космосът е основно за няколко държави, за военни цели", казва Франс фон дер Дунк, професор по космическо право в Университета в Небраска-Линкълн. "Наистина никой не е предвиждал развитието на търговския аспект, на което станахме свидетели оттогава. В този смисъл трябва да се изясни много."


Сред основните въпроси е този дали компаниите могат да претендират за собственост върху космически полезни изкопаеми, смята Фон дер Дунк. Ако е така, как държавите трябва да си поделят правата за достъп, за да гарантират, че печалбата ще се раздели справедливо?


Има и дебат как да се справим с нарастващото количество "космически боклуци" около земята, като счупени сателити и отработени ракетни части, които могат да причинят сериозни щети на космическите кораби. "Ако се продължи така, може би след 10 или 20 години ще бъде почти невъзможно да се провеждат безопасни космически операции, тъй като наоколо се носят толкова много боклуци", каза Фон дер Дунк.


Притеснение е и че плановете на компании като "Амазон" и "Спейс Екс" да изстрелят хиляди спътници ще затрупат космоса с още повече боклук и ще повишат риска от сблъсъци, заяви Кристофър Нюман, експерт по космическо право и политики от университета в Нортумбрия, Великобритания. Изясняването на правилата за бизнес в космоса може да е от полза за търговските оператори, като им предложи стабилност и по-ясни разходи и рискове, казват правни експерти. Вероятността световните сили да се съгласят на нови космически договори обаче е малка, каза Нюман. Той добави, че договорите, които отдават суверенитет, "не са на мода".


Докато не се появи по-ясна картина за бъдещето на космическата инфраструктура, каза той, космическите играчи ще продължат да се радват на известна степен на "анархия". "Космосът е пренаселен, конкурентен и оспорван... и ще става само по-лошо, тъй като технологията, орбиталното население и достъпът до космоса се увеличават", каза той.

Ключови думи към статията:

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Nosy curiosity killed the stinky cats
    Nosy curiosity killed the stinky cats
    Рейтинг: 2105 Неутрално

    Хомо-боклукикус произвеждаме предимно боклукикус, но сме с гоуеми претенции.

    The fish is mute because the fish knows everything(almost everything)! :):)::)
  2. 2 Профил на edin slep
    edin slep
    Рейтинг: 565 Неутрално

    Почистването на боклука в космоса е следващата голяма бизнес ниша.

    preklara rara
  3. 3 Профил на Realist
    Realist
    Рейтинг: 3785 Неутрално

    Днес "Блу Ориджин", ракетната компания на Безос направи поредният пълен тест на 100% мощност на двигателя си, BE-4. Това означава, че максимум до година ще видим и суперракетата им, Ню Глен:

    https://twitter.com/blueorigin/status/1157478525575684097

    А, Спейс Екс разширява Пад 39А за Спейсшип и Суперхвеви. Пад 39А и B на Кейп Канаверал са местата където могат да се изстрелят най- тежките ракети. Ор този пад е изстрелян Аполо 11 с Нийл Армстронг и Биз Олдрин. От този пад се изстрелваше Совалката. От този пад се изстрелва сега Фалкън Хеви. От този пад ще се изстрелва Спейсшип и Суперхеви, свръхтежката ракета на Спейс Екс способна да изпраща хора на Луната и Марс.

    https://twitter.com/NASASpaceflight/status/1157119556323876866

    НАСА запази Пад 39B за своята ракета, SLS.

    Демокрацията е несъвършена, но никой не е измислил нещо по- добро.
  4. 4 Профил на Realist
    Realist
    Рейтинг: 3785 Неутрално

    Тези нови ракети са ракети на 21-ви век. Специално, Спейсшип на Спейс Екс ще може да презарежда в космоса, ще може не само да кара спътници в космоса, но и да връща спътници от космоса. Примерно, ще може да докара телескопа Хъбъл на Земята, да го модернизират и поправят и след това да го закара обратно в Космоса.

    Спейсщип ще може да поддържа човешкки селища на Луната, астероидите и Марс. Първи вероятно ще са учените, но ще ги последват миньори, туристи, ..... Това ще се поселища подобни на тези в Атарктика в началото и след това ще се разширяват.

    Демокрацията е несъвършена, но никой не е измислил нещо по- добро.
  5. 5 Профил на dma12587967
    dma12587967
    Рейтинг: 1812 Неутрално

    "До 2040 г. (вярваме) ще има 1000 души, които живеят и работят на Луната и 10 хил. посетители годишно"
    Така мислехме и през 1969г.

  6. 6 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10843 Неутрално

    Компаниите отдавна станаха конкуренти на някои "свръхдържави" :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  7. 7 Профил на .
    .
    Рейтинг: 1746 Неутрално

    Може 2040г да има 1000 души на Луната.... китайци. Само тяхната програма предвижда лунна самоподържаща се колония.

  8. 8 Профил на Realist
    Realist
    Рейтинг: 3785 Неутрално

    Може 2040г да има 1000 души на Луната.... китайци. Само тяхната програма предвижда лунна самоподържаща се колония.
    —цитат от коментар 7 на .


    Лъжеш, и Европейската Космическа агенция има проект за Лунно село около 2030-та, и НАСА има програма, която скоро нарече Аремида за дълъг престой на Луната. На Антарктида, американският научен екип и този на Европа са най- големите. Съвсем неслучайно същото ще се случи на Луната и Марс.

    Между другото, в момента, държавните агенции на САЩ (без частният сектор), армията, разузнаването и НАСА харчат около $45 милиарда на година за космически програми. Китай харчи около $9 милиарда,

    Русия харчи около $3 милиарда. Русия е затихваща космическа сила, защото технологично не може да си позволи тази експанзия която правят истинските Велики сили.

    Демокрацията е несъвършена, но никой не е измислил нещо по- добро.
  9. 9 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 4093 Весело

    Много матриал за събиране има в тоя космос.....еееей....!

    Bukalemun
  10. 10 Профил на 1001
    1001
    Рейтинг: 1778 Весело

    До коментар [#4] от "Realist":

    викаш САЩ успяха да пуснат производство от 1966 в СССР

  11. 11 Профил на 1001
    1001
    Рейтинг: 1778 Весело

    До коментар [#8] от "Realist":

    виж сега ако става дума за дъното на океана може
    защото последната ни ракета дълбае някъде атлантическия океан

  12. 12 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3774 Неутрално

    Колония на Луната? По-скоро, около 2100г. С международно участие при построяването на лунната станция. Космически туризъм на ниска околоземна орбита 💫? Към 2040-2050г.

  13. 13 Профил на Шихан Йордечка
    Шихан Йордечка
    Рейтинг: 159 Неутрално

    Space Junk: A Traffic Crisis in Outer Space?
    4,318 views

    CfA l Harvard & Smithsonian Observatory Nights
    Streamed live on Oct 20, 2017

    https://www.youtube.com/watch?v=jfvbSk1Exqo

  14. 14 Профил на Шихан Йордечка
    Шихан Йордечка
    Рейтинг: 159 Неутрално

    на CfA са поне две каналчета, другото е дори по-готино

    CfA Colloquium
    https://www.youtube.com/channel/UCApHNlZLkxmiV95A0ChueYg





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK